Казването на частични истини е най-ефективният начин за манипулация: Необходимо е просто да пропуснете да отбележите критично важна информация. Как подобни манипулации влияят върху трайния ни образ за различните събития, феномени и теми? Може ли манипулацията чрез частично отразяване на истината да е в корена на дезинформацията? Как пропускането на съществени факти влияе върху комуникацията на науката около COVID-19 и ваксините?
Всички ние знаем през собствения си опит, че е възможно някой да лъже, докато в същото време безспорно казва истината. Всички ние сме правили това в живота си. Разказваме на някого част от историята. Може би всички сме правили това с родителите си в един момент. Когато са ни писали къде и с кого сме били и какво сме правили, навярно сме им разказали истината – или поне онази част от нея, която е в рамките на одобримото от тях – разказваме им за някои от хората, с които сме били, за някои от местата, на които сме били и някои от дейностите, които сме вършили. Но може да сме пропуснали някои критично важни неща. Може би не сме им казали нещата, за които знаем, че ще ги разстроят или разгневят. И в крайна сметка от това, което сме им казали, сме подбрали онази част от цялата истина, която е безопасно да чуят – без да сме изрекли фактически нито една лъжа. В тези моменти родителите ни са заключвали, че всичко е наред – поне в случаите, когато след това не са получавали допълнително информация от други места.
Пропускането на критични аспекти от информацията по дадена тема, независимо дали се случва случайно или е целенасочено, може да има интересни ефекти върху запомнятето им. Когато си спомняме дадено преживяване и искаме да го препредадем на някого никога не е възможно да си спомним и да предадем всичко абсолютно идентично с това, което действително се е случило. Най-малкото, ние никога не можем да знаем напълно обективно какво в действителност се е случило – в зависимост от емоционалността на ситуацията и нашето моментно състояние, ние в различна степен сме възприели една изменена перцепция на събитията. След това, при разказването на събитията, се намесва и самата природа на паметта – винаги в нашия разказ нещо ще остане пропуснато, променено или ще добавим нещо допълнително, ще акцентираме на определени детайли повече, отколкото някой друг, който е бил на същото място и по същото време, или пък изобщо няма да забележим някои детайли, които биха направили силно впечатление на друг наблюдател. Тоест тези изкривявания на възприятието са неизбежни. Но понякога, като оставим настрана тези особености и ограничения на нашето възприемане и запомняне, идва моментът на умишлената промяна на информацията.
Как пропуските в информацията оформят паметта за събитията?
Пропуските оформят спомените ни по два начина. Първо – ние си спомняме това, което се повтаря възможно най-много пъти. Когато си припомняме и споделяме една информация, става възможно да запомним по-дългосрочно същата информация и да се сещаме за нея по-лесно на по-късен етап. Повтарянето на една информация задълбочава спомена за нея. Разказвайки една история, всъщност ние изменяме спомена си, като трайна остава онази версия на събитията, която сме оформили и повторили най-много пъти.
И тук идва интересната част. Ние не само помним най-добре онова, което се повтаря повече пъти, но и всъщност забравяме онова, което е пропуснато, според психолозите. Когато повтаряме някаква информация, в същото време е възможно да забравим онази информация, която не се повтаря. По-малко вероятно е да запомните части от една история, които са останали неразбрани или потънали в забвение, отколкото части от друга история, която изобщо не е била разказвана или повтаряна. Повтарянето на една информация подобрява паметта ни за частите от нея, които се повтарят най-често. И изтрива онези части, които пропускаме да повтаряме – да разказваме, да чуваме повторно от другите или сами да си припомняме. Разбира се, това улеснява поддържането на последователността на историята и запазването на една далновидна за нас версия за нея. Независимо дали става дума за случаите, в които го правим съзнателно, или за онези, в които този процес е неосъзнаван, ние повтаряме частите, които сме приели да бъдат част от тази история, и забравяме онези части, които не желаем да са част от нея.
Този принцип работи не само на ниво индивид, но и на колективно ниво. Забравянето под формата на пропускане на дадена информация работи по същия начин и в социалните групи. Ако група хора преживеят едно събитие заедно, по-късно може да си спомнят и да говорят за него заедно. Представете си, че сте с група приятели. Един човек разказва история за нещо, което всички вие сте направили. Разказвайки историята, той подчертава едни аспекти от нея и пропуска други. Тези пропуснати части от историята навярно по-късно ще бъдат забравени от разказвача на историята и от публиката (Cuc, Koppel и Hirst, 2007).
Ето как заблудите чрез пропускане на информация променят спомените. Укрепвате онази част от историята, която се повтаря. Изтривате частите, които вие или всички останали заедно решавате да потънат в забвение. И тези заблуди имат същия ефект върху аудиторията, на която разказвате една история, който имат върху вас самите.
Как лъжите от пропускане на информация разпространяват дезинформация
Наскоро си мислех как лъжите, предизвикани от пропускане на информация, могат да доведат до разпространение на дезинформация. Нека потърсим приложението на принципа, за който стана дума по-горе, в медиите или други източници на обществена информация. Отразяването на новини и актуална информация в публичното пространство винаги е избирателно. Разбира се, в надеждните източници на информация, това, което се отразява, винаги е достоверно. Но неизменно в ежедневните емисии е изключена всяка информация, която е сметната за ирелевантна от кураторите на новините. По-късно хората ще си спомнят единствено онази информация, която се повтаря достатъчно пъти, но ще забравят частите, които са останали извън обществения шум.
Помислете например за новините за ваксините срещу COVID-19
Някои новини се фокусират върху страничните ефекти и заразяването от вируса при напълно ваксинирани хора. В тези новини може да се отразява напълно вярна информация, когато не говорим за таблоидни медии. Но в тях често може да бъде пропусната критично важна информация – като много ниските нива на заразяване, хоспитализация или смърт при напълно ваксинираните хора – или дори тази информация да не бъде пропусната, просто да бъде изтикана в края на материала или да получи много малко отразяване, така че след емоционалната реакция, хората дори да не спрат вниманието си на нея. Нивата на заразяване и хоспитализиране от коронавирус са изключително ниски при ваксинираните хора в сравнение с неваксинираните. Въпреки това, един надежден източник на новини може да се съсредоточи върху истински негативните новини за ваксините, без да отразява достатъчно истинските ползи. В това няма откровено видима дезинформация, манипулация или желание за разпространяване на фалшиви новини. Но въпреки това води до тенденциозно негативно моделиране на общественото мнение. Непрекъснатият силно емоционален акцент върху негативите от ваксините, като се спестява информацията колко редки всъщност са негативните ефекти, или тази информация се отразява много слабо, кара читателите и зрителите на запомнят рисковете и да забравят ползите. Подобно медийно поведение може да намали значително шанса хората да желаят да се ваксинират.
Но досега се спряхме само на пример за сравнително честно медийно поведение – когато няма лесно обозрима дезинформация или манипулация. Далеч не всички случаи обаче са подобни. Нека вземем за пример една общност на антиваксъри. В тези общности най-често се примесват реални факти и сведения с измислици, преекспонирани данни и изцяло измислени твърдения, които не граничат с никакви научни доказателства или медицински данни. Хората, принадлежащи към тези общности, които извършват активна дейност по популяризирането на идеите си, повтарят като мантри едни и същи послания, манипулативни и изцяло или частично неверни твърдения, докато всички, които биват привлечени от тяхното влияние, биват изложени на безброй много повторения на ирационалните и неграничещи с критичното мислене твърдения, като в един момент цялата комуникация и информация по здравните въпроси и темата за ваксините, които достигат до тях, идват единствено от антиваксърската група, в която са попаднали. По този начин, подвластните на антиваксърското влияние ежедневно биват облъчени от дезинформационните мантри на антиваксърите, като забравят добре утвърдените и потвърдени от десетки научни общности факти, произведени в резултат на дългогодишни клинични изпитвания, научни експерименти, изследвания и наблюдения, проведени съгласно много строгите стандарти на истинската емпирична наука.
В някои англоезични антиваксърски групи наскоро бе наблюдаван един много интересен случай – стана ясно, че една част от видните и гръмки в своите изказвания по отношение на ваксините антиваксъри и разпространители на дезинформационно съдържание, всъщност вече са се ваксинирали, като са се погрижили и за ваксинирането на своите семейства – в пълно противоречие с манипулациите и заблудите за общественото здраве, които активно разпространяват. В тази статия на Vanity Fair може да прочетете повече за тези случаи.
Друг интересен подобен пример за противоречие е медийното поведение на руската държавна телевизия RT, което се наблюдава напоследък. В Русия телевизията еднозначно рекламира ваксините, в частност местната ваксина Спутник, като я представя като единствения начин за слагане на край на пандемията – макар и твърдението да е отчасти некоректно, то в крайна сметка е положително по отношение на общественото здраве. Интересното обаче е, че същата телевизия има излъчване и в Германия, където позицията ѝ за ваксините е радиално противоположна – в нейната програма наскоро бяха срещнати твърдения, че настоящите западни ваксини срещу вируса „дават два пъти повече странични ефекти, отколкото всички ваксини през последните 20 години“ – числови стойности, представени изцяло без никакъв контекст и смисъл. Една журналистка от немската версия на RT твърди, че новите ваксини срещу Ковид-19 не са сигурни, въпреки съществуващите научни данни, че всъщност е точно обратното. Още по-интересен момент е, че по-рано същата журналистка беше попитана в рамките на програмата на немското излъчване на RT дали самата тя е ваксинирана – въпрос, на който не пожела да отговори.
Гледната точка, която представяме, е проста. Хората винаги сме избирателни в това, което помним и споделяме с другите. Понякога лъжем, като използваме пропуските в отразяването на събитията и фактите – умишлено пропускаме някаква информация, за да оставим хората с неправилно впечатление. Тези пропуски в данните могат да разпространяват дезинформация, например ако телевизионно лице е ваксинирано, но не дава еднозначна информация за това, когато му бива зададен такъв въпрос.