Медицински хеликоптери в България: на какви изисквания трябва да отговарят?

България купува шест медицински хеликоптера. След провала на обществената поръчка през ноември миналата година (тъй като офертата на единствения участник се оказа по-висока от предвидения бюджет), министерството на здравеопазването минава към етап две на разговорите с компании – а именно – към пряко договаряне. В него може да участва само компанията, която премина през първия етап, кандидатствала е и е одобрена по част от показателите – а именно Leonardo S.p.A. Прогнозната стойност на шестте въздушни линейки е за над 135 милиона лева, като този бюджет допуска договарянето на две допълнителни машини. Месец по-късно заместник-министър Тома Томов, който прекрати обществената поръчка, сам отправи покана към същата компания:

Ако компанията се включи в обществената поръчка, по план България трябва да разполага с първия си медицински хеликоптер през декември тази година. А с целия арсенал от 6 машини – през 2026 година.

ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКИ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ХЕЛИКОПТЕРИ

Проектът има за цел придобиване на шест нови, неизползвани за демонстрации, а също така и произведени и окомплектовани не по-рано от 12 месеца преди доставката им хеликоптери за оказване на спешна медицинска помощ и транспорт над суша на:

• пациенти в нужда
• медицински екипи
• медицински доставки (оборудване, кръв, органи, тъкани, клетки, лекарства)

МЕДИЦИНСКО ОБОРУДВАНЕ КЪМ ВСЕКИ ХЕЛИКОПТЕР

Когато се касае за пренасянето на пациент, пострадал в планината, има специфики, които медицинските хеликоптери трябва да покриват. Сред тях – една основна носилка, сертифицирана за типа хеликоптер и снабдена с комплект обезопасителни колани за пациента. Покритието на носилката трябва да позволява лесно и пълно почистване с течни миещи препарати и да е устойчиво на почистване с дезинфекционни препарати. Носилката за пациенти с травми на гръбначния стълб трябва да е тип „гръбначна“, но наличен трябва да е и комплект за деца и възрастни със система за имобилизация (колани) за пациента и имобилизатор за глава. Необходимо е и платнище (платнена носилка) или транспортен матрак за прехвърляне на лежащо болен. За обездвижването на пострадалия на борда на хеликоптерите ще са необходими по един комплект шини за обездвижване на крайници кости, както и комплект шийни яки (за обездвижване на шийните прешлени) и приспособление за обездвижване и екстензия на горната част на гръбначния стълб: изтеглящо приспособление или къса твърда опора.

Що се касае за медицинската техника за обдишване, въздушните линейки трябва да са оборудвани със стационарен кислород/кислородна инсталация, да разполагат със закрепени към летателното средство бутилки за сгъстен кислород, със спирателен кран, с общ минимален обем 2000 литра (при нормални температура и налягане), свързани към кислородната инсталация на хеликоптера и снабдени с конектор за бърза връзка. На бутилките трябва да са монтирани редуцир-вентили и манометри, с които да се осигурява необходимото налягане в инсталацията и следи налягането в бутилките. Сред изискванията са още:

• минимум един стандартен кислороден изход в близост до основната носилка от страната на главата на пациента
• преносим кислород, който да разполага с минимум един брой преносимa бутилкa за сгъстен кислород, със спирателен кран, с обем най-малко 400 литра, снабдена с конектор за бърза връзка. На бутилката трябва да е монтиран редуцир-вентил и манометър, с които да се осигурява необходимото налягане и се следи налягането в бутилката

Необходим е още аспиратор (преносимо устройство за засмукване), който да осигурява вакуум с налягане над 65 кРа, както и мобилна електрическа аспирационна помпа в шокоустойчив кожух:

• Електрическо захранване: 12 или 24/28 V DC или ~220 V AC, и от вградена батерия, осигуряваща минимум 60 минути автономна работа.
• Регулиране на силата на вакуума в минимален обхват от 50 до 550 mmHg
• Електронен индикатор за силата на вакуума
• Автоклавируем събирателен съд с вместимост минимум 1 литър
• Директна връзка между вакуум устройството и събирателния съд
• Тегло – не повече от 4 кг
• Монтажен комплект, позволяващ закрепване на устройството в санитарното отделение
• Защита от проникване на течност и твърди частици: минимум клас IP44
• Кабел за зареждане на вградената батерия от електрическата мрежа на санитарното отделение

Ключов за спасяването е и транспортният респиратор със следните специфики:

• Минимално изискуеми режими на вентилация: командна вентилация, командно-асистирана вентилация и вентилация тригерирана от пациента, CPAP.
• Минутен обем в минимален обхват от 2 до 20 л/мин.
• Дихателна честота в минимален обхват от 5-40 bpm.
• Регулиране на максималното налягане в дихателните пътища в минимален обхват: 20 до 60 см Н2О.
• Кислородна концентрация в инспираторния газ: 100% или регулируема
• Апаратът трябва да позволява спонтанно дишане на пациента в случай на отпадане на електрическото и пневматично захранване.
• Мониториране на налягането в дихателните пътища.
• Електрическо захранване 12 или 24/28 V DC, или ~220 V AC, и от вградена батерия, осигуряваща минимум 4 часа автономна работа.
• Защита от проникване на течност и твърди частици: минимум клас IP22.
• Тегло в базов вид, окомплектован с батерия – не повече от 6 kg.
• Задължителна окомплектовка: пациентен шланг за многократна употреба, три размера маски за многократна употреба за деца и възрастни, захранващ маркуч за сгъстен кислород с конектор
• Монтажен комплект, позволяващ закрепване на устройството.
• Кабел за зареждане на вградената батерия.

В немалко ситуации обаче по време на спасяването на пострадал в планината би се стигнало и до животозастрашаващи състояния. Затова и медицинските хеликоптери трябва да са оборудвани със специализирана апаратура и оборудване:

• Комбиниран дефибрилатор-монитор, позволяващ запис на ритъма и данни за пациента
• Асинхронна и синхронизирана мануална дефибрилация
• Автоматична външна дефибрилация (AED) с текстови и гласови подсказки
• Външен пейсинг
• Пациентен мониторинг
• 12 канално диагностично ЕКГ
• Дефибрилациите да се извършват чрез бифазна технология с автоматична компенсация на импеданса.
• Да осигурява възможност за дефибрилаторни шокове с максимална енергия 200 или повече Джаула.
• Времето за зареждане на апарата с максимална енергия да е не по-голямо от 10 секунди.
• Вградената презареждаща се батерия да може да осигури мин. 100 разряда при максимална енергия и да позволява минимум 5 часа непрекъсната работа с апарата при отсъствие на външно захранване в режим монитор.
• Неинвазивен пейсинг.
• Индикатор за качеството на контакт между дефибрилаторните лъжици и гръдния кош.
• Цветен дисплей с диагонал на екрана мин. 7“.
• Мониторирани параметри: 12 канално ЕКГ, сърдечна честота, пулсова оксиметрия (сатурация, периферен пулс, плетизмограма), неинвазивно кръвно налягане.
• Вградена памет за запис, съхранение и последващо възпроизвеждане на всички мониторирани параметри, име и данни на пациента, диагностични ЕКГ записи, аларми.
• Вграден термопринтер, който да осигурява възможност за автоматичен печат
• Защита от проникване на течност и твърди частици: минимум клас IP44.
• Електрическо захранване 12 или 24/28 V DC, или ~220 V AC, и от вградена батерия.
• Тегло: не повече от 10 кг.
• Задължителна окомплектовка: многократни дефибрилаторни лъжици за деца и възрастни, аксесоари за неинвазивен пейсинг, аксесоари за всички мониторирани параметри за деца и възрастни, чанта за съхранение и пренос на апарата и монтажен комплект, позволяващ закрепване на устройството към интериора на санитарното отделение на хеликоптера

ЛЕТАТЕЛНО-ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

Тук особеностите съвсем не са за пренебрегване – още повече когато говорим за спасяването на човешки животи, и то – за време – в така наречения „златен час”.

Хеликоптерите следва да са снабдени с последна версия на софтуера за авиониката и останалото оборудване, както и със специализиран медицински интериор на санитарното отделение, медицинско оборудване и апаратура и модерно радиоелектронно оборудване (авионикс), отговарящо на последните изисквания и стандартите на EASA (Европейската агенция за авиационна безопасност).

Заради опасните условия, в които може да се изпълняват спасителни акции, въздушните линейки трябва да могат да изпълняват мисии по правилата за полети във визуални условия денем и нощем (Visual Flight Rules – VFR Day & Night), във всякакви метеорологични условия, над населени места и планинско-гориста местност, включително и с използване на прибори за нощно виждане (NVIS) а също така и по правилата за полети по прибори (Instrument Flight Rules – IFR) с летателен екипаж от един или двама пилоти, съгласно приложимите изисквания на правилата описани в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 965/2012.

Когато става въпрос за максималната крейсерска скорост (истинска въздушна скорост) на медицинските хеликоптери в хоризонтален полет, при условия ISA, полет на морското равнище и при максимална излетна маса – тя трябва да е не по-ниска от 130 kts (240 km/h). Ето и още от спецификите:

• Таван на полета – не по-малък от 9842.52 ft (3000 m)
• Височина на висeне при използване на ефекта на земята (HIGE), условия ISA+20 – не по-малко от 9700 ft (2957 m)
• Височина на висене без използване на ефекта на земята (HOGE), условия ISA+20 – не по-малко от 5000 ft (1524 m)
• Максимален полезен товар (максимално излетно тегло минус теглото на базовия празен хеликоптер) – не по-малък от 1100 kg
• Максимална далечина на полета на морското равнище, при скорост за максимална далечина – не по-малка от 270 nm (500 km)
• Максимална продължителност на полета – не по-малка от 2,5 часа

СПЕЦИФИКИ НА ДВИГАТЕЛЯ

Всеки от хеликоптерите за планинско спасяване трябва да е снабден с два двигателя газотурбинен тип, оборудвани с:

• цифрова система за управление тип (FADEC)
• детектори за пожар
• детектори за стружки
• система за защита от превишаване на максималните обороти
• 2-двигателен OEI тренировъчен режим
• маслена система и система за охлаждане на маслото
• система за автоматично управление при изменение на оборотите на ротора
• да е предвидена възможност за промиване на двигателите след полети в запрашена или силно корозионна среда

Има и още изисквания. Стартирането на двигателите да се осигурява от външен, наземен източник на електроенергия и от акумулаторната батерия на бордната мрежа. Трансмисията на хеликоптера да е оборудвана с: главен редуктор и опашен / опашни редуктори оборудвани с детектор за стружки; както и маслена система и система за охлаждане на маслото на главния редуктор и маслена система на опашните редуктори. Двигателните отсеци да са оборудвани със системи за пожароизвестяване и пожарогасене, а в управлението да са включени минимум две хидравлични системи.

ЦВЕТОВА ГАМА НА ХЕЛИКОПТЕРА

Не, това не е изискване, свързано с нечии цветови предпочитания. Нито се основава на флагове на държави или политико-географски възгледи. Целта е летящата линейка да бъде разпознаваема, а ето благодарение на кои стандарт може да стане това:

• основният цвят на хеликоптера да е бял
• допълнителният цвят на горната част на покрива да е жълт (RAL 1016)
• да има синя отразителна емблема „Звезда на Живота“ (Star of Life) с минимален размер 300 мм. на подходящо място от двете страни на опашката и носа, също и върху долната част на корпуса с минимален размер 500 мм.
• както и жълта (RAL 1016) светлоотразяваща лента с ширина до 30 см, по дължина на целия хеликоптер на височината на дръжките на страничните врати
• нужен е и надпис „Спешна медицинска помощ“ върху лентата от двете страни на хеликоптера с височина минимум 100 мм, с рефлективни главни букви в цвят флуоресцентно червено (RAL 3024)
• лопатите на носещия и опашния винт трябва да са оцветени в два цвята – бял и червен

ПИЛОТАЖНО-НАВИГАЦИОННОТО ОБОРУДВАНЕ

От ключово значение за този тип техника е пилотажно-навигационното оборудване да е Glass-Cockpit – с цветни многофункционални дисплеи за изобразяване на информацията за летателния екипаж, предназначено за опериране Dual Pilot IFR. И да включва минимум:

• Радионавигационни средства VOR/DME/ILS/MB
• Автоматичен радиокомпас – ADF
• Радиовисотомер – Radar Altimeter
• Интегрирана навигационна система с GPS
• Автопилот (автоматична система за управление на полета), най-малко по 3-те оси, дублирана (AFCS 3-axis Duplex)
• Полетен директор/командна система за автопилота – Flight Director с FMS (Flight Management System), с осъвременена навигационна база данни при доставка на хеликоптера
• Транспондер с режими ADS-B Out и S
• Подвижна електронна карта (Digital Moving Map) с изобразяване на информацията на дисплей пред членовете на летателния екипаж
• Система за предупреждение и подсказване WCAS (Warning & Caution Advisory System) или еквивалент
• Индикация за предупреждение и подсказване WCAI (Warning & Caution Advisory Indication) или аналог
• Индикация на количеството гориво FQI (Fuel Quantity Indication)
• Параметри на главния редуктор – налягане на маслото MTPM и температура на маслото MTTM
• Сдвоен Волтметър
• Външната температура на въздуха OAT
• Сдвоен Амперметър за генераторите
• Въртящият момент TQ
• Параметрите на двигателя – обороти N1 RPM, налягане на маслото PM, температура на маслото TM, температура на газовете на изхода от турбината TOT, информация за работата на FADEC и ЕЕС, кодови съобщения и възможност за тестове за диагностика
• Достигнати гранични стойности на въртящия момент TQ, температурата на газовете след турбината TOT, обороти на газгенератора N1
• Предупредителна звукова сигнализация WAS (Warning Aural Signalization) или аналог
• Индикатор за оборотите на главния редуктор и двигателите NR, N2¹ & N2²

В техническите специфики на медицинските хеликоптери, за които българското министерство на здравеопазването иска да си стисне ръцете с италианската компания Leonardo, залягат още редица радари, системи за безопасност – за избягване на сблъсък, за предупреждение и др. – както и сериозно комуникационно оборудване. В тях трябва да е предвидена електрическа система за захранване на медицинската апаратура (която се намира в санитарното отделение) с 12 V и 220 V или други работни напрежения в съответствие с т.4.3 от стандарт БДС БДС EN 13718-2:2015+A1:2020 или еквивалент. Хеликоптерите трябва да бъдат доставени със следното допълнително оборудване, което не е включено в конфигурацията на хеликоптера за мисия HEMS.

• Провизия за Подвижен фар, с управление от летателния екипаж, снабден с инфрачервен филтър и съвместим с очила за нощно виждане от 3-то поколение
• Допълнителен резервоар, ако не е включен в основната конфигурация
• Подвижен фар с управление от летателния екипаж, снабден с инфрачервен филтър и съвместим с очила за нощно виждане от мин. 3-то поколение.Мощност – не по малка от 800W,осветеност – не по малка от 22000 Lum.– само за хеликоптери № 2 и № 3
• Провизия за Лебедка с товароносимост минимум 230 kg дължина на въжето минимум 70 m
• Лебедка с товароносимост минимум 230 kg и дължина на въжето минимум 70 m. – само за хеликоптери № 2 и № 3
• Платформи против затъване в мека почва или сняг, монтиращи се на устройствата за излитане и кацане (плазове или колесник)

Крайният срок за получаване на оферти по обществената поръчка от страна на италианската компания Leonardo е 23:59 часа на 18 януари.