Неуреденото бъдеще на пясъка – изправени ли сме пред опасна криза?

6
840

Комбинацията от бързото нарастване на световното население и глобалната урбанизация ни поставят пред недостиг на един материал, който повечето хора подценяват – пясъка.

С огромните темпове на растеж в градовете по света, търсенето на пясък се качва главоломно в дългосрочен план, обясняват от Axios. Усилията да се задоволи това търсене водят до поредица от последици – повишаване на риска от поява на природни бедствия до засилване на организираната престъпност.

Всяка година използваме 55 милиарда тона пясък – третият най-използван природен ресурс на планетата

Без пясък няма асфалт, стъкло или бетон – скелета на града от 21-ви век. Няма държава, в която всяка година да не се изсипват милиони и милиарди кубици бетон.

Уловката е, че бетонът изисква определен тип пясък, който се извлича от дъното на реки и езера, взима се от плажове или заливи. Пясъкът в пустините е безполезен в това отношение. Заради това градове като Дубай, които стоят върху пустинята, трябва да внасят подходящ пясък отвън.

До какво води неограниченото извличане на пясък?

Изследователи са установили, че добивът на пясък от реките в Индия е засилило наводняването на Керала.

Китай забрани изгребването на пясък от река Яндзъ през 2000-та година, след като мостове се подкопаха и хиляди метри от речния бряг се сринаха. Изкарването на пясък от езерото Поянг, най-големият източник на свежа вода в Китай, е довело до нарушения в миграцията на птиците, разрушило е зоните за риболов и е увеличило риска от засушаване.

Някои учени смятат, че копаенето за пясък в река Сан Джакинто е допринесло значително за голямото наводнение в Хюстън от 2017, което ураганът Харви донесе.

В някои страни има нелегални мрежи за копаене на пясък, които нарушават законите, но изкарват много пари на черния пазар. Пясъчната мафия в Индия е убила журналисти и полицаи, които са опитали да спрат незаконната дейност.

Vince Beiser от New York Times пише, че разрастващите се градове ще трябва да докарват пясък от други места, ако местните източници изчезнат. Това ще повиши цените на бетона и на строителството като цяло. Транспортът на пясък е труден и скъп – 1 кубик тежи около 1600 килограма.

Как науката и технологиите могат да помогнат за решаването на проблема?

Инженери по цял свят тестват материали от рециклирана пластмаса, бамбук, дърво и слама като заместител на пясъка в бетона. Възможно е да се развие и ефективно възстановяване на пясък от строителни отпадъци след разрушаване на сгради.

Thilo Juchem, председателят на Европейската асоциация на агрегатите, казва пред Axios, че рециклираните и алтернативните материали не могат да покрият търсенето на милиарди тонове пясък.

„Опитите да се намери начин за по-ефективна употреба на суровини могат да намалят натиска от страна на търсенето и консумацията, но най-вероятно ще е само частично.“, обяснява той.

Регулациите върху добива на пясък може да се обуздаят някои от негативните последици. Като при всички закони обаче, ефектът зависи от възможността и желанието на правителствата да съблюдават за спазването на правилата.

0 0 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
6 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари