Учени назоваха точната дата на края на Вселената

Университетът Радбауд в Нидерландия е място на неочаквано научно откритие, което може да промени представата ни за съдбата на Вселената. Според новите изчисления на трима холандски учени процесът на нейното разпадане е много по-бърз, отколкото се смяташе досега. Ако преди се смяташе, че краят на космоса в резултат на изпарението на звездите ще настъпи след 10 на степен 1100 години, то сега става дума „само“ за 10 на степен 78 години – по стандартите на Вселената това е все едно да изгорите роман няколко страници преди финала.

Става дума за т.нар. лъчение на Хокинг – явление, при което черните дупки губят маса, излъчват частици и накрая изчезват.

Още през 1975 година Стивън Хокинг изказва предположението, че дори най-тъмните и плътни обекти във Вселената (черните дупки) могат да се изпарят, противно на теорията на относителността на Айнщайн, според която черните дупки могат само да растат. Сега екип от учени – Хайно Фалке (експерт по черните дупки), квантовият физик Майкъл Вондрак и математикът Валтер ван Сьойлеком отиде по-далеч и доказа, че подобен процес се прилага не само за черните дупки, но и за други обекти с гравитация, включително неутронни звезди и бели джуджета.

Учените са публикували статията си в Journal of Cosmology and Astroparticle Physics. Това е продължение на изследването им от 2023 година, което още тогава повдигна лавина от въпроси за това колко бързо се изпаряват обектите чрез ефекти, подобни на тези на Хокинг. Отговорът беше едновременно сериозен и леко ироничен: например, според техните изчисления дори човешкото тяло би могло да се „изпари“ за 10 до степен 90 години – при условие, разбира се, че никакви други процеси не го възпрепятстват. Същото се отнася и за Луната. Въпреки това, ние ще изчезнем много по-рано по много по-тривиални причини, забелязват учените.

Основният резултат е, че белите джуджета, най-стабилните обекти от всички познати, изчезват за около 10⁷⁸ години, а неутронните звезди и черните дупки изчезват след 10⁶⁷ години. Това изненадва самите изследователи: въпреки че гравитационното поле на черната дупка е по-силно, оказва се, че тя няма повърхност и поглъща част от радиацията обратно, забавяйки собственото си изчезване.

Макар че краят на Вселената така или иначе е невероятно далеч, самият факт, че нейният разпад може да протича по-бързо, отколкото се смяташе досега, отваря ново поле за спекулации. Екипът подчертава, че съчетаването на астрофизиката, квантовата механика и математиката дава нов поглед върху фундаменталните въпроси на Вселената. И в същото време – с чувство за хумор да напомни, че дори Вселената не е вечна.