На какво разстояние от ядрен взрив е безопасно да се намираме

Ядрените взривове в Хирошима и Нагасаки са първите и засега единствените случаи на военна употреба на атомно оръжие. Последиците от тях бяха шок за цялото човечество. Бомбите убиха повече от 200 000 души в рамките на една година, а оцелелите бяха изложени на радиационно облъчване в продължение на десетилетия. Днес в света се съхраняват около 12 200 ядрени бойни глави и въпреки че употребата им е малко вероятна, въпросът за оцеляването в случай на ядрена експлозия все още е актуален. Оттук възниква въпросът на какво разстояние от епицентъра на експлозията може да се запази човешкия живот? Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда.

Какво се случва през първите няколко секунди

Първо, нека отбележим, че не съществува единен начин за оценка на въздействието на една ядрена бомба. Става дума за това, че то зависи от много фактори, включително от времето в деня на хвърлянето ѝ, от времето на нейното детониране и от географското положение на мястото, където е била хвърлена. Освен това размерът на въздействието зависи и от това дали ядрената бомба е избухнала на земята или във въздуха.

Непосредствено след ядрената експлозия се освобождава огромна енергия. Около 35% от нея е топлинно излъчване, което се движи със скоростта на светлината. Първото нещо, което хората виждат, дори далеч от епицентъра, е ослепителна светкавица. На разстояние до 21 километра при ясно време човек може да бъде временно заслепен. През нощта този ефект се наблюдава дори на разстояние 85 километра. Между другото, заради тази светкавица можете да видите така наречените „Сенки от Хирошима“.

Много по-опасно обаче е термичното въздействие. При мощност от 1 мегатон (около 80 пъти повече от бомбата в Хирошима) хората в радиус от 11 километра рискуват да получат изгаряния от първа степен. А в зона до 8 километра са възможни изгаряния от трета степен, които водят до тежки увреждания на тъканите и смърт, ако не се окаже спешна медицинска помощ.

Цветът на дрехите също оказва влияние – светлите материи частично отразяват радиацията, а тъмните я поглъщат. Но при температура в епицентъра от около 100 милиона градуса по Целзий (5 пъти по-гореща от ядрото на Слънцето) шансовете за оцеляване в близост до епицентъра са нулеви, тъй като човешкото тяло се изпарява мигновено.

Ударната вълна и разрушенията

Светкавицата и топлината са последвани от ударна вълна. Тя създава внезапно повишаване на налягането и мощни ветрови течения, които могат да разрушат сградите, да разкъсат дърветата и да унищожат машините. В зоната до 6 км от епицентъра налягането върху стените на двуетажните къщи достига 180 тона, а скоростта на вятъра – 255 км/ч. Ако сте по-близо от 1 километър, силата на натиска се увеличава четирикратно, а вятърът достига 756 км/ч – това вече е сравнимо с торнадо от най-висока категория.

Теоретично човек може да оцелее при такова налягане, но основната заплаха са срутващите се сгради и летящите отломки. Повечето жертви се оказват под развалините, дори и да се намират в защитена зона.

Радиоактивното замърсяване и дългосрочните последици

Ако експлозията се случи на земята, а не във въздуха (както в Япония), съществува допълнителна заплаха – радиоактивно изхвърляне. Замърсените частици се издигат в атмосферата, разпръскват се и падат с валежите върху огромна площ. Това явление е известно като ядрен Fallout – радиоактивно изхвърляне. Зоната му може да обхваща десетки и стотици километри в зависимост от вятъра и ландшафта.

Радиоактивните частици се разпространяват на огромни разстояния. Така например следи от ядрените опити по време на Студената война са открити дори в Марианската падина – най-дълбоката точка на световния океан. А прахът от африканската Сахара все още съдържа следи от тези замърсители.

Дори и да сте извън термичната и шоковата зона, е трудно да оцелеете без подслон. Нуждаете се от запечатано помещение, запаси от вода, храна и радиационна защита. И дори това не гарантира дългосрочна безопасност.

Кое се счита за безопасно разстояние от епицентъра на експлозията?

Ако под „безопасно разстояние“ разбираме висок шанс за оцеляване, то минималното необходимо разстояние от експлозията на 1 мегатонна бомба е 20-25 км. На това разстояние ще избегнете изгарянията, ослепяването и срутването на сградите. Но то няма да ви спаси от радиацията, особено при взрив на земята.

За да бъде наистина защитен от всички последици, включително от радиационните облъчвания, човек трябва да се намира на повече от 50-100 километра от епицентъра, да има достъп до подслон, запаси и начини за пречистване на водата и въздуха.

Казано по-просто, не съществува абсолютна „зона за безопасност“. Дори да сте на десетки километри от мястото, е възможно да пострадате от заслепяване, отломки или радиация и други ефекти, особено ако мощността на бомбата е голяма. Единственият наистина надежден начин за спасение е предотвратяването на войната. Но ако хипотетичната заплаха се превърне в реалност, познаването на мащаба на въздействието може да ви помогне да планирате оцеляването си, при условие че реагирате бързо.