Без преувеличение, 2017 година можем да наречем годината на раждането на частната космонавтика. Главното действащо лице бе компанията SpaceX на Илън Мъск, която изстреля 16 ракети Falcon 9, успешно ги приземи, а три от тях използва повторно.

През 2018 година SpaceX и Boeing възнамеряват да осъществят пилотирани полети до МКС. Заедно с предстоящите тестове на Falcon Heavy, това ще разкрие пътя до Луната, а след това и до Марс. Предстои отмяната на договора от 1967 година за усвояването на космоса, която премахва и последните ограничения за космическия бизнес.

Надпреварата на частните предприемачи

Докато през 2017 година имаше маса критики към Tesla, то SpaceX – другата рожба на Илън Мъск, блесна с цялата си красота. През 2017 година компанията извърши 18 изстрелвания на Falcon 9 (през 2016 година – 8) и изпревари Русия, която изпрати в космоса 13 ракети „Союз“ и 4 „Протон“. През 2018 година Мъск възнамерява да увеличи полетите с 50%. И да, всичките му ракети се завърнаха и успешно кацнаха на бетонните площадки или на платформи в океана. В сравнение с редицата неуспехи през 2016 година, това е голямо постижение.

Космическите изстрелвания през 2017 година, подредени по типа на ракетата

SpaceX счупи рекорда и по броя изстрелвания, като през месец юни изпрати в космоса две ракети Falcon 9 с разлика във времето 48 часа. През 2018 година Мъск възнамерява да намали това време до 24 часа.

Това не би било толкова важно, ако SpaceX не бе осъществила основната си цел – повторно изстрелване на вече използвана ракета Falcon 9. През 2017 година бяха извършени три подобни полета, като при едната мисия на Земята бе върнат топлинния щит. През лятото SpaceX изпрати до МКС товарния кораб Dragon, който вече летя през 2014 година. Веднага след това NASA позволи изпращането на свой кораб със стара ракета, признавайки по този начин технологията на Илън Мъск за многократно използване на бустерите и през месец декември към МКС бе изпратен още един вече използван Dragon с използвана Falcon 9.

В крайна сметка SpaceX достигна до „Светия Граал“ на космонавтиката – пилотиран полет до МКС. Според плана на NASA, новият Dragon 2 трябва да се скачи с МКС през този февруари, а през юни – с екипаж на борда. Ако всичко бъде успешно, NASA ще може да се поздрави със замяната на програмата Space Shuttle едва за 7 години. А Русия ще загуби монопола в полетите до МКС.

През месец август 2018, заедно с МКС ще полети и Boeing, която разработва подобния пилотиран апарат CST-100 Starliner. И двете компании участват в програмата на NASA Commercial Crew Development за изпращане на екипажи в орбита с помощта на частни компании.

Boeing и Lockheed Martin са главните конкуренти на SpaceX. Те работят заедно в рамките на обединената компания United Launch Alliance. През 2017 година те изстреляха шест ракети Atlas V (разработени от Lockheed) една ракета Delta-2 и една Delta-4 (и двете разработени от Boeing. Всичко 8 броя – два пъти по-малко от SpaceX, при това за еднократно използване и двойно по-висока цена. През 2018-2019 години цената на едно изстрелване на ULA е обявена на $202 и $216 милиона. Аналогичната услуга на SpaceX през 2016-2017 години бе $83 и $96,5 милиона.

Основната специализация на ULA е изстрелването на военни спътници, до които Пентагонът доскоро не допускаше SpaceX. Опитът на SpaceX да се включи в този пазар бе неуспешен и доведе до загубата на секретния американски сателит Zuma, На 8 януари медиите съобщиха, че втората степен ба ракетата не се е отделила и сателитът е паднал в океана. Първата степен на ракетата се приземи успешно, а SpaceX официално заяви, че успешно е завършила възложената част от мисията.

Boeing и Lockheed Martin работят отделно по пилотираните полети, но в крайна смета – заедно. През 2004 година Lockheed бе изпълнител на NASA в рамките на програмата „Съзвездие“ за създаването на кораба Orion, предназначен не толкова за полети до МКС, а до Луната и Марс. Той трябваше да излети с помощта на свръхтежката ракета Ares-5, собствена разработка на NASA. Но през 2014 година поради недостатъчно финансиране, проектът бе спрян. В крайна сметка NASA избра Boeing за създаването на аналогична ракета с име Space Launch Systems (SLS), в която Boeing участваше в областта на авиониката. Останалите части на ракетата се изготвяха от различни компании от цяла Америка.

Но разработването на тежката ракета става много бавно. Boeing обещава първи тестов полет чак в края на 2019 година и според плана, първи пилотиран полет на Orion през 2021 година, но веднага до Луната. А в същото време Мъск подготвя за 2020 година едновременния полет на два Dragon 2 до Марс.

SpaceX усилено работи върху своята тежка ракета Falcon Heavy, която трябва да полети през 2018 година.

Има още три американски компании, претендиращи за включване в международния космически бизнес. Това е Blue Origin на Джеф Безос, който през декември проведе успешни тестове на ракетата New Shepard с пътнически кораб. През 2017 година се размърда и другата „туристическа компания“ Virgin Galactic, която миналата пролет тества своя кораб SpaceShipTwo и се финансира от Саудитска Арабия. 2018 година явно се очертава като годината на масовия космически туризъм.

Същевременно, Blue Origin работи върху семейството тежки ракети New Glenn и успешно тества ракетните двигатели BE-4, създадени съвместно от Blue Origin и ULA. Те ще заменят руските РД-180, с които и сега летят американските ракети Antares, извеждащи в космоса военни сателити и товарни кораби до МКС.

Една от най-старите частни компании, доставяща товари до МКС – Orbital Sciences, през 2017 година извърши два полета със своя кораб Cygnus. Тези полети от 2013 година до днешен ден са общо 8. Това са еднократни кораби, които изгарят в атмосферата заедно с боклука от МКС.

Друг товарен кораб е Dream Chaser на Sierra Nevada, която трябва да извърши 6 мисии през 2019-2024 година. Това е умалена версия на Space Shuttle и може да каца като самолет.

Тенденцията е очевидна: NASA ще работи съвместно с частните компании и с времето ще се заеме предимно с наука. Още повече, че агенцията непрекъснато е критикувана за твърде ниската ефективност. Според публикуваните отчети, САЩ е изхарчила $19 милиарда за разработването на ракетите Ares и SLS. Още $13,9 милиарда са отишли за кораба Orion. NASA възнамерява да осъществи пилотиран полет до Луната през 2021 година, но още преди първия полет, сумата ще набъбне до $43 милиарда. При това 56% от тези пари са отишли в NASA, а не в главния изпълнител Lockheed Martin. А при SLS дори повече – 72% от парите са отишли в NASA. Това означава, че на изпълнителите са платени само около $7 милиарда.

А при използването на частните компании, режийните разходи са едва 14%.

Търсенето на „Седмия континент“

Неефективността на разходите на NASA се усложнява и политическата непредсказуемост и хроничния недостиг на финанси. Официалния старт на лунната и марсианската програма на NASA даде президентът Джордж Буш през 2004 година. Именно това е програмата „Съзвездие“. Предполагаше се, че през 2010 година ще приключи сглобяването на МКС, едновременно с това ще завърши програмата Space Shuttle и към 2016-2017 година ще бъде готов новия кораб Orion и тежка ракета за полети до МКС, Луната и Марс. В рамките на „Съзвездие“ се разработваше и лунния спускаем апарат Altair. Но Буш не задели чак толкова големи суми.

Когато на власт дойде Барак Обама се оказа, че NASA нищо не може да направи с подобен бюджет. Създадена бе специална комисия и през 2010 година проектът „Съзвездие“ бе закрит. Той бе заменен с доста неясен план за полет до Луната (без кацане) и скачване с астероид, след което може да се лети до спътниците на Марс (отново без кацане). В същото време, Обама пари не даде.

През 2017 година президент стана Доналд Тръмп и веднага нареди всичко да се върне. При това, той даде ясно да се разбере, че главната цел на NASA е полет до Луната, и че Марс е второстепенна задача. Според последните планове, през 2019 година стартира безпилотната мисия EM-1 (Exploration Mission-1) в състав Orion и SLS, в рамките на която корабът ще остане в космоса повече от месец, ще влезе в орбита около Луната и ще изведе в лунна орбита 13 частни микросателита модел CubeSat за изследване на Луната и след това ще се завърне на Земята.

Втората мисия – EM-2 е планирана за 2022 година, като в нея са включени четири астронавта. Главната задача тук е да се изведе в орбита първия модул на лунната орбитална станция Deep Space Gateway, междинна спирка до Луната. Тя ще замени МКС през 2024 година. МКС ще бъде потопена в океана, като руската „Мир“ навремето.

САЩ ще строи Deep Space Gateway заедно с Русия, която има огромен опит в създаването на модули за скачване. За тази цел Роскосмос разработва новия космически кораб „Федерация“. Първите тестови полети са планирани за 2022 година, първият пилотиран кораб – през 2024 година безпилотния полет до Луната през 2026 година и пилотиран – през 2028-2029 година. В това отношение Русия изостава от САЩ и в началото ще помага с извеждането на големи товари със своите тежки ракети-носители „Протон-М“ и „Ангара А5М“. САЩ има финансиране само за едно изстрелване на SLS годишно.

Същевременно, през 2017 година започна истински бум по комерсиалното усвояване на Луната, Есента NASA зави, че дава голяма награда и финансиране за доставка на товари на Луната. Желание да се заемат с това обявиха 115 компании и стартъпа, оглавявани от Moon Express. Тя ще изпрати своя първи апарат още тази пролет. А Джеф Безос каза, че ще доставя товари до Луната по същия начин, като в Amazon.

През 2022 година друга компания – Bigelow Aerospace обеща да изведе в орбита надуваеми станции, които ще станат част от Deep Space Gateway или ще бъдат независими обекти. А японска стартираща компания възнамерява да постави на Луната рекламни билбордове.

С тези темпове, след 40 години на Луната е напълно възможно да се появи малка колония от 100 души, които ще добиват вода, ще топят лед, ще произвеждат ракетно гориво, ще получават водород и кислород от водата и ще генерират чиста ядрена енергия от редкия на Земята изотоп Хелий-3. А от лунния базалт могат да се печатат опростени сателити, които да се изпращат на Земята 40 пъти по-евтино, благодарение на ниската гравитация.

През 2017 година сателитният пазар разцъфтя като никога и стана главният източник на доходи за SpaceX. След 10 години се очаква тази пазар да достигне $30 милиарда.

Усвояването на „седмия континент“ – територията на другите планети и сателити на Слънчевата система, е стратегическа цел за САЩ. Той включва не дамо Луната, но и астероидите и орбиталното пространство на Земята, което постепенно се запълва от какви ли не малки и големи сателити и станции. С според аналитиците на Goldman Sachs, от един астероид с размер на футболно игрище може да се извади платина за $50 милиарда.

Единственият проблем пред комерсиалната революция в космоса е юридически. През цялата изминала година се обсъждаше идеята за отмяната на договора от 1967 година, подписан от САЩ, СССР и Великобритания, към който по-късно се присъединиха още 100 държави, който прекрати надпреварата във въоръжаването в космоса. В него е записано, че частните компании могат да усвояват космоса само под наблюдението и разрешението на държавата. Този пункт бе включен по настояване на СССР, а Русия и досега продължава да настоява за държавен монопол в тази област и неутралния статут на космоса. Но през 2017 година Люксембург направи първата стъпка, като прие закон за добив на полезни изкопаеми от астероидите. Тази година предстои да разберем продължението на историята.

Марсианската мечта

В „златната лунна треска“ изглежда участват всички, но без основния играч – SpaceX. Илън Мъск каза, че през 2018 година ще отведе двама души – туристи около луната с помощта на Dragon 2 и Falcon Heavy, което всъщност е копие на мисията EM-1. Мъск каза това между другото и изглежда, че изобщо не се интересува от Луната. На фона на марсианската мисия, за която той подробно разказа през 2017 година, Луната е твърде дребна задача.

NASA изглежда съвсем се оказа да лети до Марс със свои сили. Това не е за учудване, понеже ракетите за многократно използване на SpaceX са многократно по-евтини от всичко друго. През есента на 2017 година се чу, че Белият дом възнамерява изцяло да даде марсианската програма на SpaceX.

Според плана на Илън Мъск, SpaceX ще изпрати безпилотна мисия до Марс през 2020 година с Dragon 2 и Falcon Heavy. За следващите мисии Мъск разработва нов кораб и свръхтежката ракета BFR, която към 2024 година ще замени цялата сега използвана ракетна фамилия на SpaceX.

През 2022 година SpaceX възнамерява да изпрати на Марс два космически кораба с хора и  с оборудване и продоволатвия. Главната цел на мисията е търсене на вода, добив на полезни изкопаеми, създаване на станция, а в бъдеще – нагряването на полюсите с помощта на ядрени взривове за създаването на парников ефект и атмосфера.

По този начин Илън Мъск предизвика космическа надпревара, която излиза извън пределите на САЩ. През 2017 година към надпреварата се включи Китай, който изстреля 12 ракети „Чанчжън-5“, извели в орбита китайски сателити. През януари 2018 китайците възнамеряват да изстрелят четири ракети за една седмица и по този начин да повторят подвига на SpaceX. Китай също възнамерява да създаде ракети за многократно използване и през 2020 година ще изпрати изследователска мисия до Марс. Според последни данни, китайската космическа индустрия се развива 5 пъти по-бързо от американската и с времето някоя от частните китайски компании може и да стане конкурент на SpaceX.

В космическата надпревара се включват и държави, които доскоро бяха безкрайно далече от космоса. Така например ОАЕ обещава към 2020 година да изпрати космическа сонда до Марс, строи „марсиански градове“ в пустинята и се подготвя през 2021 година да изпрати първия си космонавт на МКС. Британия активно привлича космически стартъпи, а Канада ще построи през 2020 година първия си космодрум. В надпреварата активно участват Япония, Индия и дори Нова Зеландия.

ДОБАВИ КОМЕНТАР

11 коментара за "Новата космическа надпревара, предизвикана от Илън Мъск"

avatar
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Кольо
Кольо

Прът в колелата на прогреса! Вече за четвърти път се отлага статичния тест с запускане на всичките 27 двигателя на Falcon Heavy. Обяснения за причината няма. След последното четвърто отлагане, посочената дата е уж за понеделник. Забавянето на този задължителен тест, е вероятно да измести полета с „полезен“ товар мъсковата тесла, извън месец януари.

Аз ве аз
Аз ве аз

Това е ракета, не миксера в кухнята. Напълно нормално е да има отлагания.

SLAYER
SLAYER

Идеално ти се получава, сега можеш да пуснеш преди него твоите ракети. Да му вземеш бизнеса и да го пратиш да рови в кофите! Оп.. ти нямаш ракети, нали?

Кольо
Кольо

Не бойте се, каквото и да става, във вашия бизнес с надупването няма никаква опасност да взема дял.

Изидоро
Изидоро

Нещастен глупак!

s00
s00

Много добра статия. Поздравявам автора. А на жалките хейтърчета-комплексарчета, които само плюеха тук Мъск и SpaceX ще кажа – да го д…т.

Кольо
Кольо

Нормално е да има и хора на различно мнение твоето. Обаче, ако ние лошите го плюем, пита се, вие добрите какво му правите 😀

Иван
Иван

Кольо, ние пазим душите си чисти и не мразим. А ти като истински рубладжия дали можеш да се измъкнеш от блатото на собствената посредственост и омраза към всичко?

Кольо
Кольо

ПС. Пето отлагане и днес няма да има статичен тест. По последни слухове, ще е утре – вторник.

Кольо
Кольо

Шесто отлагане, и във вторник не се направи статичното запалване на всички двигатели, последната дата за теста по план се превърна в „тази седмица“. То и през миналата седмица имаше такъм момент.

Кольо
Кольо

Последно(засега) уточнение на датата за статичният тест на двигателите на тежкия сокол: „The SpaceX Falcon Heavy test fire could happen Friday after 3 p.m.“