Понастоящем литият е най-широко използваният елемент за производство на батерии. Това обяснява и защо научните изследвания са насочени към този мек алкален метал и неговите производни с цел създаване на по-добри батерии.
По-рано тази седмица Националната лаборатория „Аргон“ към Министерството на енергетиката на САЩ обяви разработването на литиево-въздушна батерия. Тя разчита на твърд електролит вместо на течен материал, за да постигне плътност от два до четири пъти по-висока от тази на обикновените батерии.
Въпреки това количеството на лития е ограничено, а добивът му е свързан с огромни екологични разходи. Така че не само трябва да търсим как да го ползваме по-отговорно, но и да намерим негови пълноценни алтернативи.
Учени от Виенския технологичен университет твърдят, че са направили пробив с нова кислородно-йонна батерия.
Тя е не само изключително здрава, но и предлага по-голяма дълготрайност. Най-голямото предимство тук е, че за разлика от химическата деградация, която се наблюдава при батериите на литиева основа, батерията на кислородна основа може да регенерира капацитета си за съхранение. Факт, който обещава много по-дълъг живот.
Тъй като кислородът се губи в резултат на странични реакции, той може просто да бъде абсорбиран от атмосферата. Гарантира се, че химическите единици, отговорни за пренасянето на заряда, а оттам и на електрическия ток, могат да бъдат лесно попълнени.
Съхраняване на енергия в големи мащаби от възобновяеми източници.
Въпросната батерия е изработена от керамични материали, които улавят и освобождават отрицателно заредени кислородни йони, за да създадат ток при наличие на електрическо напрежение. Едно от предимствата на керамичните материали е, че те не са запалими. Електрическите превозни средства, от друга страна, имат добре познат проблем с възпламеняването на батериите и дори лидер в бранша като Tesla не е успял да го разреши напълно.
Друго ключово предимство на най-новата иновация в областта на батериите е, че в тях не се използват редкоземни елементи, което допълнително намалява потенциалното въздействие върху околната среда.
Вместо на кобалт или никел, настоящият прототип на кислородно-йонната батерия разчита на лантан.
Той е по-малко ограничен, макар и също да налага някои рамки. Вече се провеждат изследвания за замяната му с някакъв друг материал, който е още по-лесно достъпен. Единственият недостатък е, че в сегашния си вид кислородно-йонната батерия не може да предложи същата енергийна плътност като литиево-йонните батерии.
Екипът е патентовал технологията на кислородно-йонната батерия и отбелязва, че тя не е съвсем най-доброто решение за смартфони или електромобили. Може да послужи обаче като изключително ефективен метод за съхранение в големи мащаби, като например оползотворяване на вятърна или слънчева енергия.
