fbpx
22.8 C
София

Нова конспирация: топенето на ледниците се дължи на забравени по време на секретна мисия атомни батерии

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Непрекъснато възникват нови и нови митове и легенди, които в наши дни обикновено наричаме непотвърдени слухове, а понякога и конспиративни теории. Интересно е, че колкото е по-трудно да се проверят съответните данни, толкова по-силна става вярата в тях. Тези съвременни легенди оказват различно влияние на хората: едно е, когато се чуе, че Viber съвсем скоро вече няма да е безплатен, а съвсем друго, когато се изкаже обосновано предположение, че преди години във високите планини е изгубено следящо устройство, захранвано с помощта на мощни атомни батерии, които наскоро са се нагрели и са се взривили.

Историята започва в разгара на Студената война, по време на поредната ескалация на войната във Виетнам, когато всичко е много объркано. По това време Китай провежда първите си ядрени тестове и с това налива бензин в огъня на войната. Основният проблем по тези времена е, че американското разузнаване не е могло да достигне до необходимата информация, а комунистическите страни са успели да изградят ефективен воал на потайност и секретност.

Освен това високите планини дават възможност за използване на наличните по тези времена технологии за събиране на данни, спътниците са примитивни за днешните стандарти – за детайлни и контрастни снимки не може да става и дума, а Пакистан изгонва американските шпионски самолети от въздушното си пространство. Затова Пентагонът търси нови начини да разбере за какъв вид китайски ядрени оръжия става дума и какви са основните им военни и бойни характеристики.

Американското разузнаване започва да търси други, по-заобиколни решения. Един от вариантите е подсказан от експедицията до Еверест, осъществена две години по-рано. В нея участва швейцарецът Норман Диренфурт, който ръководи група от 19 американци и 32 шерпи, които се използват и като водачи. Събитието получава името American Mount Everest Expedition и частично се финансира от Националното географско дружество. Целта е да се докаже, че Еверест не е толкова страшен и при желание може да бъде покорен.

Henry S. Hall, Jr. American Alpine Club Library, Barry Corbet – лични документи и снимки

За тази експедиция през 1995 година си спомни и описва генерал Къртис Лемей. Какъв човек е бил той косвено подсказват неговите прякори: Демонът, Голямата пура, Бомбите са пуснати и други. Всъщност думите „спомнил си“ явно не са особено подходящи, понеже именно Лемей помага за получаването на държавни пари за осъществяването на експедицията.

Генералът е предположил, че шерпите могат да участват в тайна мисия и да доставят специализирана система за улавяне и запис на данни в планините. Идеята е, че планинските върхове няма да пречат и американците ще могат да получат необходимата информация за изпитанията, провеждани от комунистическата държава. Съвсем скоро става очевидно, че планът не е идеален: районът е граничен и китайската армия е в състояние да засече някой от използваните сензори. Можело е да се появят и други покорители на Еверест.

Това би могло да бъде пренебрегнато, ако няма едно голямо „но“: захранващите елементи на използваните електронни системи са тип RITEG – радиоизотопен термоелектрически генератор. Сега вече е известно, че това е било едно от устройствата от фамилията SNAP. Тези захранващи елементи се разработват за космическите програми, но по-късно, с тяхното усъвършенстване, те започват да се използват много по-широко. И докато в SNAP-1 се употребяват изотопи на церия и живака, в SNAP-3 вече се използва плутоний-238. А това е опасно.

Започва търсенето на друго място за поставяне на апаратурата със сензори, захранвана от атомните батерии. Решението е обектът да бъде инсталиран в планината Нандадеви в Индия, чиито разузнавателни служби ще помогнат на американците в тази мисия. Височината му е около 7,8 хиляди метра над морското равнище – достатъчно за събиране на необходимите данни.

Мисията започва през месец октомври 1965 година. В нея участва група индийски и американски алпинисти, които носят техниката, която е маскирана като необходимото алпинистко оборудване, както и седем плутониеви капсули – всичко общо около 57 килограма. Според непотвърдена информация, американците са използвали фон дьо тен, за да не привличат твърде много вниманието на местните жители, и обясняват присъствието си на терена с научен интерес:  те казват, че трябва да разберат по какъв начин ниското ниво на кислорода влияе на здравето.

Нещата не тръгват както са планирани. Времето става твърде лошо: започва снежна буря, която спира изкачването много преди да бъде достигната необходимата височина,  а температурата стабилно се задържа на -40 градуса по Целзий. Алпинистите, които страдат и от ниското ниво на кислород, са принудени да се върнат, но оборудването – антената, радиостанциите, RITEG и атомните батерии – са оставени в скрито според тях място.

„Принудени бяхме да се върнем. В противен случай много от алпинистите щяха да загинат“ – казва по-късно ръководителят на индийската група Манмохан Сингх Коли, който сега е на 90 години. Той добавя, че групата му е оставена в неведение относно някои важни аспекти на товара: например, че съдържа радиоактивен материал. „Никой не ни каза колко е опасно“, каза Коли.

В крайна сметка се взема решение експедицията да бъде отложена за пролетта на 1966 година, когато те ще се върнат за скритото оборудване и ще го инсталират на върха на Нандадеви. Само че втората група, стигнала до мястото, не открива нищо, а индийските власти съобщават за това едва през 1978 година – след като темата започна активно да се обсъжда от медиите.

Има няколко възможни версии за случилото се. Според едната от тях, свлачище е издърпало техниката надолу по склона и я е затрупало. За да бъде намерена апаратурата се изпраща специален хеликоптер с американски военни на борда. Те са използвали детектори за неутрони, за да открият дори и най-малките следи от плутониевите атомни батерии, които са съхранявани в специални защитни контейнери. Мисията, продължила цели три години, се оказва неуспешна – нищо не е намерено и експедицията е прекратена.

Но има и друга версия: плутониевите батерии тайно са взети от индийските военни след като американците са принудени да прекратят мисията под напора на бурята и студеното време. Тази версия е изказана от писателя Бротън Кобърн, който пише и издава книга за покоряването на Еверест от страна на американците. За доказателство на думите си той посочва, че именно липсата на радиация и следи от апаратурата подсказват, че това не е работа на любители, а на военните.

Американците все пак успяват да инсталират система за наблюдение на китайските ядрени опити, но това става на друга планина и през 1967 година. Няколко месеца по-късно станцията става неработоспособна поради снеговалежи и след това е премахната. Историята обаче не свършва дотук.

След известно време – някъде през 70-те години на миналия век, когато информацията за изчезналите атомни батерии се поява в медиите, много хора остават недоволни от случилото се. Разбираемо е: едва ли някой би му харесало заравянето на силно радиоактивни елементи в задния му двор. Само нюансът е, че няма никакви доказателства, че нещо подобно се е случило: извършеният подробен мониторинг на състава на водата нищо не открива. Но възниква интересна теория, която става все по-популярна. Идеята е, че периодът на полуразпад на плутоний-238 е много голям, а защитните капсули на атомните батерии са проектирани да издържат максимум 100 години. Тоест, възможно е околната среда да бъде отровена много по-късно – всъщност, точно в наши дни.

Първите твърдения са, че контейнерите с плутоний са разрушени от натиска на тежкия сняг, лед и пръст, като по този начин радиоактивните елементи са попаднали в свещената за индусите река Ганг. Реките, които се вливат в нея идват точно от региона, където е било планирано са бъде разположена тази наблюдателна станция. Въпреки това, през 1978 година, след проведена съвместна операция със САЩ, министър-председателят на Индия уверява всички, че шансовете за това са съвсем минимални, ако дори изобщо ги има.

По-интересно е другото твърдение относно косвеното влияние на ядрените батерии на природата. Предполага се, че изгубеният плутоний е станал причина за топенето на ледника и последвалото наводнение в щата Утаракханд през 2021 година. Именно това е най-популярната към днешен ден конспиративна теория, според която властите уж нарочно мълчат относно случилото се. Властите обаче не мълчат – през 2018 година министърът на туризма на щата Утаракханд Сатпал Махардж официално поиска от сегашния индийски премиер да възобнови разследването на случая.

Що се отнася до трагедията от 2021 година, жертви на която станаха стотици души, официалната версия включва само естествени причини. Според учените, голям фрагмент от ледника се е откъснал от общата маса и се е задържал на мястото си от тесен перваз, който с течение на времето е отслабнал и е рухнал. След това ледът се търкаля до дъното на долината, блокирайки руслото на планинската река. Нейното ниво постепенно се покачва, а след това преодолява преградата от лед, след което възниква наводнението. Климатолозите от своя страна посочват изобилието от ледници в региона, които са подложени на влиянието на глобалното затопляне и местните климатични промени.

Местните жители са на съвсем друго мнение. Те считат за невъзможно подобно разрушаване на ледника да стане по време на зимния период (всичко става през месец февруари) и искат правителството да проведе подробно разследване. Те са уверени, че апаратурата е някъде там, а контейнерите на атомните батерии са толкова стари, че вече не защитават от нищо, а в тази ситуация ядрените вещества са се оказали навън, силно са се нагрели и навярно дори са се взривили. Именно те, излъчвайки силна топлина, са довели до разтопяването на леда и след това до наводнението.

Местните хора, които добра познават особеностите на своя регион, твърдят още, че боксовете и поставените в тях опасни ядрени вещества вече са достигнали океана, избутвани от течението на реката. Тези думи няма как да бъдат потвърдени, понеже така и не бяха открити следи от радиоактивни елементи. Същевременно, тези твърдения не могат да бъдат и опровергани. А вярата на местните се базира на вътрешни съобщения и на разказите на най-опитните сред тях.

По всичко личи, че тази история ще има продължение и ще стане ясно дали това наистина е една конспиративна теория.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest
14 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини