Екип от учени току-що премахна голямо препятствие по пътя на биологичната образна диагностика. С помощта на нова технология за микроскопия, те са успели да надникнат четири пъти по-дълбоко в мозъка на жива мишка – без да се налага да прорязват скалпа или черепа на животните.
Обикновено микроскопите трудно проникват на дълбочина в мозъка, тъй като са блокирани от черепа, който разсейва и затруднява преминаването на светлината. Това означава, че често лекарите трябва да прорязват скалпа, да пробиват черепа и по същество да извършат тежка и инвазивна мозъчна процедура, за да огледат мозъка по-отблизо, с цел да поставят диагноза.
Новата технология премахва всичко това, според изследване, публикувано в четвъртък в списание Optica, като създава подробно и динамична карта на мозъчната съдова система, която според изследователите може да бъде ценен медицински инструментариум.
„Визуализирането на биологичната динамика в необезпокоявана среда, дълбоко в живия организъм, е от съществено значение за разбирането на сложната биология на живите организми и за диагностика на прогресивните заболявания“, заяви биомедицинският инженер от Университета в Цюрих и водещ автор на изследването Даниел Разански в съобщение за пресата.
По-конкретно, Разански и неговият екип инженери са инжектирали на мишките флуоресцентни микрокапки, които са пътували през кръвоносната им система и са използвали специфична дължина на вълната на инфрачервената светлина, която може да проникне по-добре в костите, за да ги осветява, според проучването. Това е подобна концепция на fMRI сканирането, тъй като позволява на учените да надникнат в мозъка и да видят кои региони са активни и кога, с изключение на това, че учените успяват да направят това с помощта на флуоресцентна микроскопия за първи път.
Засега изследователите работят за допълнително усъвършенстване на процеса, за да могат да получат по-добра разделителна способност във всички три измерения, като в този момент те смятат, че разработваната от тях технология ще се превърне в полезен диагностичен и медицински инструмент в допълнение към полезна техника за биологични изследвания.
„Постигането на оптични наблюдения с висока разделителна способност надълбоко в живи тъкани представлява дългосрочна цел в областта на биомедицинските изображения“, каза Разански в съобщението. „Превъзходната разделителна способност на техниката за дълбоки тъканни наблюдения може да осигури функционални прозрения за мозъка, което я прави обещаваща платформа за изучаване на невронната активност, микроциркулацията, невроваскуларното свързване и невродегенерацията.“