Зараждащата се последно време енергетика от ново поколение класифицира водородното гориво в зависимост от технологията на неговото получаване. „Сивият“ водород се произвежда от изкопаеми горива и този процес е изключително вреден за околната среда, въпреки че се използват технологии за улавяне и съхранение на въглеродните съединения и така се получава „син“ водород. „Зеленият“ водород се получава чрез електролиза на водата, като при този метод не се изхвърлят парникови газове, но разходите са твърде големи. Японската компания Eneos намери начин тройно да намали разходите за производството на това гориво.
Eneos възнамерява да реализира своите планове съвместно с компанията Chiyoda, като изграждането на необходимите инсталации и инфраструктура трябва да стане до 2030 година. Самите заводи за производство на зелен водород ще бъдат построени в Австралия. Основната причина е, че предприятията за добив на водород от водата заемат много голяма площ и като се има предвид, че за производството на това водородно гориво ще се използва зелена енергия, то слънчевата електроцентрала, която може да захрани фабрика от подобен тип е с площ целия 64 квадратни километра. От тази гледна точка Австралия предлага както благоприятен климат и обширни свободни площи, така и подходящо географско местоположение.
Същността на технологията, предложена от най-големият японски производител на водород, е използването на съвместната електролиза на вода и толуол, като в крайна сметка се получава метилциклохексан, който може да се съхранява и транспортира при обикновената температура на околната среда. Да си припомним, че чистият водород изисква температура минус 253 градуса по Целзий, нещо което силно оскъпява неговото транспортиране. Извличането на водорода от метилциклохексана може да става в непосредствена близост от потребителите.
Тази технология не само двойно съкращава разходите за изграждането на подобен завод за добив на водородно гориво, но и три пъти намалява себестойността на един килограм водород. По-конкретно за Япония, цената на водорода при използването на тази технология е едва $3 за един килограм. Да уточним, че използващият водородно гориво автомобил Toyota Mirai в експериментални условия, които са доста далеч от реалните пътища, изгаря 0,56 кг водород на 100 км. При реални условия разходът на водород ще е по-голям, но получаваното с новата технология гориво ще намали цената на пробега до $1,78 на 100 километра.
Японското правителство си е поставило за цел към 2030 година на територията на страната да се използва до 3 милиона тона водород като гориво. Около 15% от това количество задължително трябва да е зелен водород. Предприятието, което в Австралия започват да изграждат Eneos и Chiyoda ще осигурява около 10% от потребностите на Япония от водород. От енергийна гледна точка производителността на това предприятие е съпоставима с мощността на типичен ядрен реактор.