Огромен пробив в Слънцето, по-голям от 60 планети колкото Земята, преди няколко часа изхвърли слънчев вятър право към нас

Титулното изображение показва короналната дупка, както е заснета в ултравиолетова светлина на 2 декември 2023 г. (NASA/SDO, Spaceweather).

Гигантска пукнатина в слънчевата повърхност, която е над пет пъти по-голяма от диаметъра на Юпитер, освобождава мощен слънчев вятър, който вече преминава през Слънчевата система.

Това е т.нар. коронална дупка, която в момента се завърта настрани от Земята, но преди няколко дни, намирайки се на екватора, тя се насочи право към нас, отправяйки изключително мощен поток от частици в посока към Земята.

Резултатът не е нещо тревожно – слаба слънчева буря, но явлението допринася за един по-обширен модел на необуздани слънчеви пакости, докато вече встъпваме в слънчевия максимум.

Напоследък Слънцето е доста бурно, което донякъде можеше да се очаква.

Нашата звезда преминава през цикли на активност, при които се активизира чрез слънчеви петна, слънчеви изригвания, изхвърляния на коронална маса и коронални дупки.

Тази активност достига своя връх – слънчевия максимум, след което отново затихва и достига до слънчевия минимум – период на относително спокойствие и минимална активност.

Изглежда, че този цикъл се определя от или съвпада с магнитните цикли на Слънцето, по време на които слънчевото магнитно поле сменя полярността си и северният и южният полюс се разменят.

Тази смяна се случва по време на слънчевия максимум, който се очаква да настъпи през 2024 г.

Вероятно знаете за слънчевите петна, слънчевите изригвания и изхвърлянията на коронарна маса. Слънчевото петно е временно място на Слънцето, където магнитните полета стават много силни. В резултат на това върху лицето на Слънцето се образуват по-хладни и по-тъмни петна.

Слънчевите изригвания и изхвърлянията на коронална маса са изригвания, често свързани със слънчевите петна, които се причиняват от гигантско освобождаване на енергия, дължащо се на прекъсването и повторното свързване на линиите на магнитното поле.

За разлика от всичко това короналната дупка е голяма област, в която слънчевото магнитно поле се отваря. Тя не може да бъде наблюдавана във видимия спектър на светлината, както например е със слънчевите петна, но когато се погледне в ултравиолетовия спектър, се виждат огромни тъмни петна, които са по-тъмни от заобикалящата ги среда, защото са по-хладни.

Тъй като магнитното поле е отворено, вятърът, който постоянно се носи от Слънцето, може по-лесно да се измъкне. Резултатът е значително по-силен порив на слънчеви частици и плазма към Слънчевата система, които обхващат всички планети, които се намират на техния път.

Сегашната дупка, която към момента на изготвяне на статията почти се е завъртяла към далечната страна на Слънцето, е голяма – според данните на Spaceweather тя измерва около 800 000 км по протежение на най-дългата си ос. Диаметърът на Юпитер е около 140 000 километра, а този на Земята – 12 742.

Дупката се обърна към Земята на 2-ри декември, а слънчевият вятър ни връхлетя на 4-ти и 5-ти декември.

В резултат на това, според NOAA, се е стигнало до слънчева буря от ниво G1 до G2. Това е най-слабата от слънчевите бури, които могат да ни ударят, и за повечето от нас не могат да я забележат.

Ето какво всъщност се случва. Частиците от слънчевия вятър попадат в магнитосферата на Земята и се отклоняват по линиите на магнитното поле към полюсите, където се разполагат в горните слоеве на атмосферата. Там те взаимодействат с атмосферните частици и създават полярно сияние, което е доста красиво.

Силните потоци в йоносферата и магнитосферата на Земята могат също така да попречат на енергийните мрежи, работата на сателитите, радиокомуникациите и навигационните системи.

Но за геомагнитните бури от ниво G1 и G2 тези ефекти са съвсем минимални.

По-мощните слънчеви бури се пораждат от изхвърляния на коронарна маса и изригвания. Короналната дупка е относително пасивна; слънчевият вятър е по-мощен, но не се изхвърля активно навън с допълнителен тласък и импулс. За разлика от тях силното изхвърляне на коронална маса и мощното изригване активно изхвърлят слънчева материя навън към планетите от Слънчевата система.

Но сегашният слънчев цикъл се оказа много по-силен от първоначално очакваното и ще продължи в този дух още известно време, но не е известно колко точно.

Тази година вече видяхме някои наистина спиращи дъха полярни сияния, дължащи се на слънчевите изригвания, при това на много по-ниски географски ширини, отколкото обикновено достигат тези светлинни явления.

Въпреки това NOAA прогнозира, че максималното число на слънчевите петна за настоящия цикъл ще бъде 173. Това е под средния максимум от 179 и много под най-високия регистриран, който е бил през 19-ия слънчев цикъл с максимум от 285 слънчеви петна през месец март 1958 г.

Надяваме се, че през следващите месеци още няколко пъти ще можем да видим подобни красиви явления дори на нашите ширини.