Британският Оксфордски университет и европейската фармацевтична компания AstraZeneca обявиха съвсем наскоро, че тяхната ваксина срещу COVID-19 е постигнала над 90% ефективност, с което компанията се превърна в третия основен производител на ваксини, който съобщава, че постига сходна ефективност.
Ваксината се е оказала ефективна, когато участниците получават половин доза в началото, последвана от една цяла доза след поне един месец. Изненадващо, ефективността спада само 62 процента, ако участниците получат две пълни дози в интервал от един месец.
Защо AstraZeneca открива такова несходство? Оказва се, че става въпрос за грешка в дозирането, както съобщават от Ройтерс.
„Причината, поради която сме дали половин доза в началото на едни участници, всъщност е била грешка“, каза Мене Пангалос, ръководител на неонкологичните изследвания и разработки на AstraZeneca пред Ройтерс.
След като изследователите установяват, че страничните ефекти, които се наблюдават, като умора и главоболие, са по-леки от окачваното при някои от участниците в клиничните изпитвания във Великобритания, те правят необичайно откритие.
„Затова се върнахме и проверихме … и разбрахме, че всъщност някои от флаконите са съдържали по-ниска концентрация на ваксината“, казва Пангалос пред Ройтерс.
Това означава, че някои от доброволците, които са регистрирани като получили две пълни дози от ваксината, всъщност реално са получили по-ниска концентрация, което е вероятната причина за грешката.
От Оксфордския университет, който е официален партньор в разработването на ваксината на AstraZeneca, заявиха, че са обсъдили проблема с регулаторите и са се съгласили да се направят нови клинични изпитвания с още две доброволческите групи на по-късен етап. Проблемът с производството на флаконите на ваксината е коригиран, според информацията от изявлението.
Специалистите казват, че реално много малък брой от втората група доброволци, които са получили по две дози от ваксината, са получили реалното количество, което е било необходимо, откъдето произтича и странния феномен при изчисляването на ефективността.
Има и друг забележителен момент – нито един от доброволците в групата, получила по-ниска първа доза не е бил на възраст над 55 години. Както показват изследванията, по-младите хора са склонни да развиват по-силен именен отговор от по-възрастните хора, така че може да се окаже, че по-ниската средна възраст на участниците в първата група е причината, поради която при нея се наблюдава по-голяма ефективност, а не в дозата на ваксината.