Откъде получаваме цвета на очите си?

14
2311

Навярно повечето от нас помнят от уроците в училище как се получава цвета на очите от гледна точка на генетиката и наследствеността. Оттам знаем, че при двама родители с кафяв цвят най-вероятно ще се роди дете със същия цвят на очите, но при двама синеоки родители не може да се роди бебе с кафяви очи.

Ако знаем двата гена, които определят цвета на очите и знаейки дали те са доминантни или рецесивни, лесно можем да съставим таблица с вероятностите какво влияние ще окаже цветът на очите на родителите върху очите на детето. Но всъщност начинът на предаване на цвета на очите е много по-сложен и непредсказуем от това, което сме учили в училище.

Защо имаме различен цвят на очите?

Хората получават цвета на своите очи от меланина – защитният пигмент, който определя и отенъците на кожата и на косите. Меланинът много добре поглъща светлината, което е особено важно за ириса, отговорен за това, колко светлина може да попадне дълбоко в окото. Когато светлината преминава през тази своеобразна оптична леща, по-голямата част от видимия спектър на светлината попада върху ретината, където се преобразува в електрически импулси, които мозъкът превръща в изображение. Малкото светлина, която не успее да се погълне от ретината, се отразява обратно и която ние виждаме като цвят на очите.

Така че цветът на очите зависи от вида и плътността на меланина, с който човек се ражда. Този пигмент има два типа: еумеланин, който дава наситен шоколадово-кафяв цвят и феомеланин, който дава кехлибарени и орехови цветове на очите. Това обяснява откъде хората имат кафяви или жълти очи, но откъде се вземат сините, черните и сиви очи?

За учудване, този ефект е подобен на ефекта, който прави небето синьо. Въздухът, както и външният слой на ириса, по-добре разсейва светлината с по-къса дължина на вълната. В крайна сметка, вътрешният слой на ириса, който винаги е наситен със еумеланин и има тъмнокафяв цвят, отлично поглъща светлината с по-дълга дължина на вълната и отразява само късовълновата светлина, а това са синият и светлосиният цвят. Ето защо, ако във външния слой на вашия ирис има малко еумеланин, то очите ще изглеждат именно сини или светлосини. Вече се знае, че недостигът на еумеланин се дължи на мутация в гена HERC2, която е възникнала преди около от 6 до 10 хиляди години и сега повечето синеоки хора живеят в Северна Европа.

Със сивите или така наречените стоманени очи е по-просто. И тук, като при сините очи има недостиг на еумеланин, но външният слой на ириса е покрит с колагенови влакна, които имат белезникав или сив отенък. Ето защо, ако тези влакна са с висока плътност, а еумеланинът отново е малко, то очите вече не са сини, а сиви.

Със зеления цвят на очите е по-интересно. И тук, като при сините очи има недостиг на еумеланин, но към този пигмент е добавен и феомеланин, който е с кехлибарен цвят. А смесването на синия с жълтия цвят дава именно зелен. Това е рядък цвят на очите и се среща най-вече при европейските жени.

Доста рядък е и черният цвят на очите. Той е разпространен преди всичко при монголоидната раса в Азия и неговата тайна не е сложна. Ако в ириса има твърде много еумеланин, то той става толкова тъмнокафяв, че отстрани изглежда на практика черен.

Но най-редкият цвят на очите е виолетовият и се среща в съотношение едно към един милион. За неговата поява е необходимо твърде рядко съчетаване на различни фактори. Първо, трябва да има минимално количество еумеланин, което би дало сини очи. Второ, необходимо е и минимално количество колагенови влакна, които прикриват червените кръвоносни съдове на външната част на ириса. В крайна сметка това смесване на червено и синьо дава различни отенъци на виолетовия цвят.

Несъвършенството на гените

Доскоро се считаше, че цветът на очите следва сравнително опростен модел, но през последните няколко години учените откриха, че този цвят се определя от редица гени, действащи в тандем. Освен това, дори и най-малките промени в генома могат да доведат до съвсем различни отенъци на ириса.

„Когато имате мутации в гените, те не се намират във вакуум, а в човшкото тяло“ – казва Хизър Нортън, молекулярен антрополог, изучаваща еволюцията на пигментацията в университета на Синсинати.

Най-новите изследвания показват, че 0% вероятност за цвят на очите не съществува

Двата гена, които днес се считат за най-тясно свързани с цвета на очите, са OCA2 и HERC2, намиращи се в 15-тата хромозома. OCA2 е генът, който се счита за най-важния играч в определянето цвета на очите, контролиращ получаването на P-протеина и на органелите, които произвеждат и транспортират меланин. Различните мутации в OCA2 гена увеличават или намаляват количеството на Р-протеина, изработван от организма, като по този начин променят количеството меланин в ириса на окото.

Всъщност, това е и причината част от хората да се раждат синеоки, а с израстването техните очи да станат кафяви или дори зелени. Причината е, че органелите започват да транспортират меланин след раждането на детето, така че промяната в цвета на очите не е нещо особено.

Между другото, генът HERC2 действа по-скоро като придирчив родител за ОСА2. Неговите различни мутации действат подобно на превключвател, който включва и изключва OCA2, и определя колко Р-протеин да бъде генериран.

До неотдавна се считаше, че само тези два гена са свързани с определянето цвета на очите. Но с новите най-съвременни научни изследвания бяха открити още 16 гена, които са свързани с OCA2 и HERC2 и в тандем с тях генерират цял спектър от различни цветове и шарки на ириса. С всички тези вариации на взаимодействие на гените е трудно да със сигурност да се каже, какъв ще бъде цветът на очите на детето по цвета на очите на неговите родители.

Според Нортън, дори и двамата родители да са синеоки, това не означава, че тяхното дете не може да бъде с кафяви очи. Напълно е възможно да не става дума за измяна, а за мутация на някои гени в 15-тата хромозома, които оказват влияние върху получаването на Р-протеина в организма на детето.

Нортън отбелязва, че повечето знания за сложната генетика на цвета на очите идва от изследванията на геномните асоциации (GWAS), които проследяват видимите промени при субектите с най-различни ДНК профили. Но тя подчертава и че, все още имаме големи празнини в знанията, свързани с расите, различни от европеидната. Според нейните думи, по-голямата част от изследванията на генома е правена с европейци и при другите раси може да има съвсем различни и неизвестни мутации на гените, които оказват влияние на цвета на очите, кожата и косата.

Има и други изследователски групи в целия свят, които провеждат GWAS изследвания сред жителите на Латинска Америка и Южна Африка. Открити са и нови генетични сегменти, които оказват влияние на пигментацията на кожата в различните общества.

Хетерохромия

И последният въпрос – защо при хората и при симпатичните хъски се срещат индивиди с различен цвят на едното от двете очи.? Това се нарича хетерохромия, при която част от ириса има друг цвят. Различават се частична хетерохромия, при която вътрешната част на ириса има по-друг цвят в сравнение с външната част, и пълна хетерохромия, когато единият ирис има съвсем друг цвят от другия.

Причината за възникването на хетерохромията не е сложна: понякога в ирисите попада различно количество меланин, което оказва влияние на техния цвят. Хетерохромията често се появява след травма на очите. Но хората с вродена хетерохромия от най-различен тип съвсем не са малко – около 5 на всеки 1000 души.

В повечето случаи хетерохромията е абсолютно доброкачествена и не оказва каквото и да било влияние на зрението. Само в много редки случаи тя може да бъде свързана със синдрома на Ваарденбург, който освен в различния цвят на очите се проявява и като различни нива на глухота, появата на снопче бяло коса над челото и други.



Счита се, че очите са прозореца на душата. Сега знаем малко повече за това, по какъв начин се е образувал цветът на вашите прозорци.

0 0 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
14 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари