Още един метод за лов на интернет пирати

15
2637

Разбира се, става дума за нарушителите на авторски права, а не за сомалийските пирати. Този метод активно се използва от американските юридически компании, които работят съвместно с IT специалисти. Идеята е следната: в популярен или неособено популярен торент тракер се качва линк за сваляне на интересен филм и се включва филтър, който ограничава тегленето за всички държави, освен една, в която и се осъществява лова на пиратите с помощта на тази стръв.

Но често се използва и обратния подход: IT специалистът сам си намира подходящ торент тракер с интересни филми и самостоятелно с помощта например, на BitTorrent си изтегля един от тези филми на своя компютър.

Запис на мрежовия поток

След това се включва записа на връзките и изтеглянията, което става с помощта на програми за анализ на същия този мрежови поток. Тези програми не са малко и са добре познати – tcpdump, WireShark или техните комерсиални версии от типа на Riverbed’s StealHead Analyzer. Всички тези програми дават възможност за записване и преглеждане на целия преминаващ мрежови поток. Записът на самия поток обикновено става във файл с PCAP формат (от Packet Capture).

След като файлът (филмът) бъде изтеглен, IT специалистите преглеждат и отбелязват потоците и кои потребители са раздавали трафик за сваляне на филма и кои са техните IP адреси.

Юристите

Тук вече се задействат юристите. Те се обръщат към някой съдия и обикновено доста бързо получават от него съдебно разпореждане, с което отиват в съответните организации, предоставящи интернет услуги – интернет провайдърите. В съответствие със съдебното разпореждане, всеки провайдър е длъжен да представи имената, домашните адреси, а често и телефонните номера на притежателите на всеки IP адрес, документиран от IT специалиста, който е използван за изтеглянето на интересния филм. Всичко е твърде елементарно, понеже при абонирането за получаване на интернет връзка, потребителят трябва да укаже своя адрес и имената си.

IP адресите

Необходимо е да обърнем внимание на факта, че има статични и динамични IP адреси. Статичните се дават от интернет провайдъра на определен абонат и не се променят с течение на времето. Динамичните се дават временно за няколко минути, дни и т.н. За IT специалиста това също не е проблем.

Времевата маркировка

Указването на точното време или времевата маркировка (timestamp) е изключително важно в съда. Преди години имаше случай, когато IT специалист, работещ за ловците на пирати, не можа да отговори в съда какво точно е timestamp в записа на мрежовия поток в PCAP формат.

Въпросният специалист каза, че това е времето на предаване на данните. Юристите на интернет провайдъра моментално отказаха да предоставят данните за своите 6000 абонати и заявиха, че timestamps показва времето, когато информацията е била отделена и записана отделно от общия PCAP запис за всеки един конкретен потребител. Юристите се оказаха много умни и заради неспособността на този IT специалист да докаже какво всъщност има предвид с този timestamps, ловците на интернет пирати изгубиха делото.

Днес вече в това отношение всичко е изяснено. Всъщност и двете страни в горния казус са грешили. На практика timestamps в PCAP указва времето на запис на мрежовия поток с помощта на конкретния компютър. Тоест, програмите от типа на tcpdump или WireShark вземат времето от часовника на конкретния компютър, на който се извършва записа на PCAP файла. Това е важен момент.

Спекулативните глоби

Когато все пак интернет провайдърът е принуден да даде данните за совите потребители на ловците на интернет пиратите, много често се използва практика, която често прилича на обикновено мръсно изнудване. Тази практика получи името спекулативно фактуриране или speculative invoicing. Няма нищо сложно – на потребителите, които са били успешно идентифицирани, че незаконно теглят защитено с авторски права съдържание, се изпращат фактури. В тези фактури най-настойчиво се предлага да бъде заплатена доста солена глоба, която варира от $500 до $10 000.

След това текстът на тази своеобразна фактура продължава със съобщението, че ако глобата не бъде платена, то делото отива в съда. Тази практика действа безотказно. Като се има предвид, че се изплащат по няколко хиляди подобни писма наведнъж, то събираемостта на тези ловци на интернет пирати достига до няколко милиона долара. Няма точна информация, но явно част от тези пари отиват за притежателите на авторски права за незаконно изтеглените филми, музика и т.н.

Не е ясно и какво става с тези, които са отказали да плащат тези фактури. Можем да се кажем че тези, които се изтеглили един-два филма, няма какво толкова много да се тревожат, понеже заради само $500 никой няма да заведе съдебен иск, понеже съдебните разходи просто няма да се възвърнат. Но който е хванат за разпространението на стотици филми и хиляди музикални произведения, по-добре да се замисли и много много да не се отпуска.

Дали този метод се използва и другаде?

Методите за борба с пиратството в интернет са, меко казано, твърде нееднозначни. Но ловците на интернет пирати печелят солидно, а парите, както знаем, не миришат.

Може да се каже, че този твърде удобен и сравнително лесен за реализация метод, може да се използва във всички страни – стига законодателството да е строго и да има подходящи IT специалисти.

5 1 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
15 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари