Научно-фантастичното бижу Vesper от миналата година вероятно няма да се хареса на всички.
Тази мистерия с антиутопичен сюжет е „книга с движещи се картини“, чиито страници се прелистват бавно, за да можете да погълнете всеки деликатен, предизвикващ удивление детайл. С други думи, не го гледайте, ако търсите безмислен екшън блокбъстър.
Vesper изглежда като фантазия. В далечината на запустяло поле, забулено в море от мъгла, се извисяват огромни паметници. Младо момиче и нейният реещ се дроид, подобен на кълбо, се опитват да изчистят отломките. Това е обстановката за една мрачна, мистериозна и красива приказка, в която медитативните хора ще потънат с тяло и душа.
Веспър (Рафиела Чапман) е 13-годишна ботаничка, чийто живот и умения са посветени на това да поддържа парализирания си баща жив. Тя се конкурира за „боклуци“ с други колекционери, които събират останките на една разпаднала се Земя, където оскъдните ресурси се контролират от могъщите жители на Цитаделата.
Живееща покрайнините, в коварнита гора, която се крепи на живота след разпадането на екосистемата. Блестящ биохакер, Веспър е диригент на оркестър от пъстри, почти магически растения, някои от които изпитват глад, толкова страшен, колкото и човекоядните гъби в Последните оцелели/The Last of Us.
Когато Веспър се среща със светлокоса, почти приличаща на „Властелинът на пръстените“ фигура (Роузи Макюън), се задействат събития, които я карат да посее искрица надежда за други хора на нейната възраст, борещи се да намерят светлина в една планета в разруха.
Режисьорите Кристина Буожите и Бруно Сампер, които са автори и на хипнотичния научнофантастичен трилър „Изчезващи вълни“ от 2012 година вплитат темите за красотата и устойчивостта с надеждата, че „Веспър“ ще ни накара да вярваме в бъдещето, въпреки състоянието на света. Изграждането на вселената им отнема години на изследвания, като в нея са включени „последните иновации в органичната архитектура, биодизайна, генното инженерство и дори сексуалността на растенията“.
Резултатът е уникална, богато реализирана научнофантастична антиутопия с житейско излъчване.
След това, носейки се през мрака с трептяща топлина, светещ фенер, носен от Веспър, последван от стария й разузнавателен дроид с нарисувано усмихнато лице, някъде отзад идва мистериозната Камелия с елфски вид, криеща тайни, които продължават историята напред. Веспър развива връзка между майка и дъщеря с Камелия – простичко чувство, което озарява мрака с чистота и невинност.
Любопитно е, че въпреки мрачния приказен характер на този свят, мечтаенето и бягството са представени като разрушителни действия. По-ценно е да се изправиш срещу препятствията, които реалността ти поставя, без значение колко сурови са те. Докато далечната Цитадела се извисява в собствената си митология, изградена със силата на разказа, реалността на нейното съществуване е мрачна.
Ако искате нещо по-различно от обичайните научнофантастични блокбастъри, опитайте Vesper. Той се усеща малко, земно, затворено в шепа локации величие.