На конференцията на ООН за биоразнообразието повече от 190 държави се споразумяха да защитят 30% от земите и водите на Земята до края на десетилетието. Историческото споразумение беше сключено днес преди изгрев слънце след близо двуседмични преговори в Монреал.
Всяка страна прие Глобалната рамка за биоразнообразието от Кунмин и Монреал, която ги задължава да постигнат над 20 екологични цели до 2030 година. Като цяло рамката трябва да спре хората да довеждат видовете до изчезване, да запази генетичното разнообразие на планетата и да гарантира, че ползите от това биоразнообразие се използват устойчиво и справедливо.
Една от най-големите и най-спорни части на споразумението бе разпоредбата за „защита“ на поне 30% от сушата, вътрешните води, крайбрежните и морските зони до 2030 година. През последните години, без да е постигнато международно споразумение, някои правителства и предприятия настояват за постигането на целта, често наричана „30х30“. Администрацията на Байдън има за цел да опази 30 процента от земите и водите на САЩ до 2030-та година, въпреки че САЩ и Ватикана са единствените държави, които не са се присъединили официално към Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие. Фондът за Земята на Джеф Безос е обещал 1 милиард долара за инициативите на целта „30×30“.
Опазването на околната среда чрез „защитени територии“ има неприятно минало и все още е актуална тема
Новата рамка на ООН за биологичното разнообразие сега включва тази цел в голямо международно споразумение, подобно на Парижкото споразумение за климата, прието през 2015 година. Рамката за биоразнообразието призовава 30 % от земите и водите да бъдат запазени чрез „добре свързани и справедливо управлявани системи от защитени територии и други ефективни мерки за опазване, основани на територията“.
Но опазването на околната среда чрез „защитени територии“ има мръсно минало и все още е гореща тема днес. В исторически план създаването на национални паркове е довело до прогонване на коренните общности от техните земи, и има много документирани примери за продължаващо нарушаване на човешките права на коренното население, докато се претендира за защита на защитените територии.
В новоприетата рамка се казва, че защитените територии трябва да се създават, „като се признават и зачитат правата на местните общности, включително върху техните традиционни територии“.
Въпреки това някои защитници на правата на човека са скептично настроени, като в социалните медии наричат целта „30х30“ „голяма зелена лъжа“.
„Това е огромно заграбване на земя, което ще принуди милиони #“кореняци“ да напуснат своите родни земи.“, написа неправителствената организация Survival International във Facebook през уикенда.
Въпреки това големите природозащитни групи отпразнуваха приемането на новата рамка.
„Ако повече хора осъзнаваха темпото, сериозността и дългосрочните последици от загубата на биоразнообразието, през тези две седмици очите на света може би щяха да бъдат насочени към Монреал, а не към Катар“, заяви Андрю Дойц, директор на организацията с нестопанска цел The Nature Conservancy, в изявление, визирайки Световното първенство по футбол, което съвпадна с конференцията на ООН за биоразнообразието.
Според оценка на ООН от 2019 г. понастоящем около един милион животински и растителни видове са изправени пред изчезване – повече, отколкото по всяко друго време в човешката история. До 2050 година Глобалната рамка за биологичното разнообразие от Кунмин и Монреал има за цел да намали десетократно процента на изчезване на всички видове.
Новата рамка е само отправна точка; сега предстои още по-трудната задача да се постигне напредък на място – и всичко това, като се прави опит да се избегнат вредите, нанесени в миналото в името на опазването на околната среда.
„Ако се върнем към метафорите за Световното по футбол – наистина се чувствахме като в шампионатен мач, който ще се решава в продълженията“, каза Дойц. „Голямата разлика е, че … за световната общност на биоразнообразието следващият етап на усилена работа вече предстои.“