От всички загадки, разпалени от пандемията от коронавируса, най-трудно е да се отговори на въпроса откъде произхожда SARS-CoV-2.

Без значение каква в крайна сметка е действителната история за произхода на коронавируса, почти със сигурност това е било нещастен случай. Но какъв точно? Този спешен въпрос е ключов за предотвратяването на появата на SARS-CoV-3 или COVID-29, но възможните отговори на този въпрос създават безпокойство и напрежение. Два противоречиви разказа са едни от най-популярните и същевременно най-противоречивите истории за възникването на вируса, които се разпространяват още от откриването на първите случаи в централния китайски град Ухан преди повече от година, разкривайки дълбоки пропуски в началното документиране на данните за разпространението на COVID-19.

Естествен инцидент ли е появата на COVID-19? Научните данни ни разкриват, че далеч не се случва за първи път едно заболяване да премине междувидовата бариера. Най-вероятната хипотеза е, че коронавирусът от прилепите е попаднал в белите дробове на човек, а след това е успял да заобиколи естествения имунитет и защитни реакции, докато случайните мутации при предаването на вируса от първия пациент на следващите, е направило COVID-19 по-вирулентен и смъртоносен от който и да е респираторен вирус, засягал човечеството досега.

Някои обаче смятат, че произходът на вируса е от лабораторен инцидент. Една от хипотезите е, че е възможно коронавирусът да си е проправил път от лабораториите на Института по вирусология в Ухан, обект с висока степен на сигурност в сърцето на града, а след това се е промъкнал сред населението. Тази теория е най-неудобната и най-противоречивата. Ако се окаже вярна, това би имало сериозни и трайни последици за научните изследвания, геополитиката и доверието в научните институции и китайското правителство. „Тази хипотеза не ни позволява да заспим нощем“, казва Стюарт Тървил, имуно-вирусолог от института „Кърби“ в Австралия. „Това е най-големият възможен кошмар.“

Много учени все още смятат естествения произход за най-достоверната отправна точка. И все пак, точно когато работната група на Световната здравна организация се отправи към Китай, за да разследва появата на COVID-19  и масовите публикации в списания като New York Magazine разпространяват фантастични версии и теории за произхода на вируса, теорията за лабораторен инцидент се върна обратно в светлината на прожекторите.

През последната година става все по-трудно тази теория да бъде игнорирана. Случайностите и косвените доказателства продължават да се натрупват, посочвайки института в Ухан като потенциална отправна точка за началото на вируса. Но теорията и липсата на информация също помогнаха да се зародят неоснователни конспирации, като схващания, че COVID-19 и биологично оръжие или е бил използван като прикритие за тихо и безцеремонно прокарване на 5G по целия свят в обстановка, в която никой няма да има възможност да забележи или да се противопостави.

Тези теории са може би най-големият кошмар възникнал при отразяването на вируса.

От дълг към истината обаче ще споменем, че Световната здравна организация не е отхвърлила еднозначно и категорично хипотезата за възможен лабораторен инцидент. Всички официално потвърдени данни до момента ни насочват към мисълта, че става въпрос за инцидентно биологично мутиране на вируса и прехвърляне от животински вид към хората, но това не означава пълно отхвърляне на хипотезата за лабораторен произход. Привържениците на теорията за лабораторното изтичане твърдят, че без пълно прозрачно отчитане на работата, извършена в Института, никога няма да разберем действително откъде идва коронавирусът – и това може да задуши усилията на световните власти да предотвратят появата на следваща пандемия. Версията, че може да става дума за лабораторен инцидент изглежда правдоподобна в очите на толкова много хора, тъй като всъщност тя почива на десетилетия исторически натрупвания от миналото. Нека разгледаме това, което дава тяхното начало – пещерите.

Пандемията започва in medias res (По средата на нещата). Учените и епидемиолозите насочиха усилията си към това да открият къде и как нов патоген се е прехвърлил за първи път от животните на хората. Изследването на този въпрос е сложен процес, включващ еколози, епидемиолози, генетици, вирусолози и цял легион от други експерти. „Обикновено са необходими години, за да намерим някакви сведения за подобни мутации – ако изобщо намерим такива“, казва Кристиян Андерсен, вирусолог от Изследователския институт в Скрипс в Сан Диего.

Учените са съгласни с един неизменен факт: Най-близкият известен роднина на SARS-CoV-2, коронавирусът, който причинява COVID-19, е открит през 2013 г. във фекални проби от прилепи, добити от изоставен минен вал в провинция Юнан, Китай, на около 1000 мили (1609 км.) от Ухан. Година по-късно учените откриват, че въпросната пещера може да е дала началото на редица други мистериозни заболявания.

На 2 април 2012 г. 42-годишен жител на провинцията Юнан, известен в документите само като „Лу“ се спуска в изоставена минна шахта, изсечена отстрани на хълм близо до отдалеченото село Тунгуан. В продължение на две седмици той взема проби от пещерите в миналата, борейки се с гранясалата воня на изпражненията на прилепите. Когато завършва една от редовните си смени, той вдига висока температура и от време на време започва за изкашля слуз с цвят на ръжда и примесена със съсиреци от кръв. Най 25 април той е приет в болница към Медицинския университет в Кунмин.

В рамките на 10 дни са били приети и петима други негови колеги, които са имали симптоми, зловещо познати на китайските лекари. Рентгеновите снимки на гръдния кош на пациентите показват, че дробовете им са пълни с течност, а анализите на кръвта им показват, че имунните клетки в тялото им са изчерпани.

Мрачната сянка на SARS се разпространява сред всички от шестте миньорите в пещерата. Десетилетие по-рано Китай е преживял епидемия, причинена от коронавируса на SARS, който е убил 774 души между 2002 и 2003 г. Лекарите в болницата в Кунмин се консултират с експерти от цял Китай, включително и със Zhong Nanshan, специалист по дихателни пътища, който помага при разработването на лечение за пациентите със SARS. Nanshan подозира, че пациентите може да са се заразили със SARS-подобен вирус и препоръчва да им бъдат взети проби и да се тестват за антитела.

Трима от шестте пациенти, включително и Лу, са починали в рамките на седмици от първите симптоми. Претегляйки доказателствата от множество тестове, лекарите стигат до заключението, че минните работници вероятно са се заразили с неизвестен вирус по време на работата в мината, вероятно поради непосредствената им близост до прилепите и техните изпражнения. Мината по-късно и затворена, а нейните жители – включително плъхове, земеровкови и прилепи се превръщат в основните заподозрени за смъртта на миньорите. Скоро след това започва масивно разследване.

Ши Дженгли, вирусолог от WIV, заедно със своя екип, е извикана да търси вируси около мината. През 2005 г. Ши помага за идентифицирането на прилепите като потенциални преносители на смъртоносни коронавируси. Тя става известна като „жената прилеп“ на Китай. Между 2012 и 2015 г. нейният екип поставя огромни количества пластмасови листове за проби под местообитанията на прилепите, събирайки изпражненията, които се трупат от тях, и разнася пробите за изследване по целия свят. Някои са били предадени в WIV, а други са насочени към австралийската лаборатория по здраве на животните в Geelong, град на юг от Мелбърн.

И на двете места пробите са били изследвани за части генетичен материал от редица инфекциозни агенти, включително и коронавируси. Една от пробите, наречена „BtCoV4991“ изглежда подобна на вируса, причинил ТОРС през 2002 г. Тя е въведена в онлайн база данни, известна като GenBank през 2016 г. и след това бива окончателно забравена, поне от широката общественост.

Но когато SARS-CoV-2 се появи в Ухан през декември 2019 г. случая с миньорите и BtCoV4991 са върнати в центъра на вниманието.

Подобни вируси

В първата статия, описваща новия коронавирус от февруари 2020 г., екипът на Ши го сравнява с друг коронавирус: RaTG13. Този вирус се превърна в един от най-критичните елементи в историята на произхода и много дебати го свързваха с какви ли не заключения.

Генетичната последователност на RaTG13 споделя 96,2% от генома на SARS-CoV-2, което го прави далечен роднина на вируса, който не се предава на хората. По-нататъшно изследване на този вирусен геном и BtCoV4991 показва, че всъщност става дума за един и същ вирус. Това означава, че RaTG13 се е съдържал в пробите от пещерата Моджанг, дебнейки в изоставени минни шахти, в телата и изпражненията на редица прилепи и други пещерни обитатели.

RaTG13 оставя своята следа. Болестта, която убива трима миньори, е подобна на COVID-19, според магистърска теза от 2013 г. на студент в китайската болница Кунмин. Възможно ли е миньорите първи да са се заразили с новия вирус, който сега се разпространи по целия свят? Повторният анализ на съхранени кръвни проби от миньорите от групата на Ши не показва доказателства, че те са били заразени със SARS-подобен вирус или SARS-CoV-2.

Засега не можем да кажем какво ги е убило, но липсата на ясни отговори и информация е това, което дава поле за разпространение на конспирациите, под действието на въображението на всеки един от техните разпространители.

Привържениците на теорията за лабораторно изпускане на вируса предполагат, че инцидентът с мината в Монджанг осигурява разумен и възможен път за пренасяне на вируса, подобен на SARS-CoV-2 до Ухан. Ако RaTG13 е намерен в пещерите и е върнат за използване в експерименти в WIV през следващите седем години, някои казват, че може би са успели да се появят негови синтетични мутации, получени при експерименти от изследователи, които са се занимавали с гените на вируса, опитвайки се да открият как той взаимодейства с човешките клетки. Въпреки че в действителност такива експерименти са се провеждали по време на WIV, няма доказателства, че RaTG13 е манипулиран в лаборатория. Това е възможно, но не е потвърдено – необходимо е допълнително проучване на архивите на института.

Въпреки това е малко вероятно RaTG13 да е бил използван за такива изследвания, казва Роджър Фрутос, тъй като макар да е реален, вирусни частици от него не са били изолирани от животни. Изследователите са разполагали с части от генетичния код на вируса. „Този вирус съществува само като виртуална последователност, няма сведения някои изследователи да са разполагали с целия вирус“ казва Фрутос, молекулярен микробиолог от Френския център за селскостопански изследвания за международно развитие.

Мината Монджанг остава интересна нишка в опитите за разплитане на историята на вируса. Оттогава журналисти от Асошиейтед прес и Би Би Си са се опитали да посетят мината, но китайските власти са им отказали достъп до района. Властите също са конфискували проби от изследователи, които са били допуснати до пещерите, според AP. Строго контролираните доклади в страната и липсата на прозрачност от страна на китайските учени повдигат още повече веждите на скептиците.

Някои дори предполагат, че данните за RaTG13, генерирани от изследователи от WIV, са „фалшиви“ и че записите са създадени като прикритие. Разбира се, няма доказателства за това.

Но фактът, че сходни вируси до SARS-CoV-2 са били открити и преди в Ухан и след това са изследвани в WIV, поставя под внимание работата на Ши Дженли и протоколите за безопасност на китайските лаборатории.

2.3 3 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
11 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари