Въпреки твърденията на американските служби, че подслушването осъществявано от страна на АНС към вътрешните и външни телефонни и интернет комуникации е осъществявано в рамките на закона, водещи специалист по международно право и спазването на гражданските права заявяват, че това е извършвано в разрез на европейските и международни разпоредби. За това ни съобщава Райън Галахър от страниците на Slate.
На специално свикано изслушване в Европарламента в началото на миналата седмица бяха подложени на правно разглеждане практиките на Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) и британските им партньори от Правителствената служба по въпросите на комуникациите (Government Communications Headquarters, GCHQ), които станаха достояние на обществеността, благодарение на материалите изнесени през лятото от бившия контрактор към АНС Едуард Сноудън. В сесията на организацията участие взеха също и съдия, който е бил част от Европейския съд по правата на човека в продължение на 15 години, бивш специален докладчик по въпросите на защитата на човешките права и контратероризма към ООН и британски професор по международно право.
Според Мартин Шайнин (Martin Scheinin), докладчик по въпросите на защитата на човешките права и контратероризма към ООН от 2001 до 2005г. заявява, че разкритията на Сноудън свидетелстват за „широкомащабна кампания, която е нарушила правата за запазване на конфиденциалността на гражданите на ЕС и други държави“. Шайнин, който понастоящем е президент на Международната асоциация по конституционно право добавя, че според него, както САЩ, така и Великобритания „са замесени и продължават да са замесени“ в дейности, които са в разрез с приетите от тях задължения по Международния пакт за гражданските и политически права. Пактът представлява многостранна спогодба, подписана от 160 държави през 1966г. Според член 17 от споразумението гражданите не трябва да бъдат подлагани на практики включващи незаконни и своеволни намеси в личния им живот, семейството, техния дом или кореспонденция.
Именно материалите, които бяха предоставени от Сноудън станаха причина за искането на няколко държави водени от Германия да бъде обновен въпросния член 17, така че в него да се засягат и поведението на разузнавателните агенции в „дигиталната област“. Шайнин заявява, че подкрепя искането, но всъщност в Пакта е включена и друга възможност за борба със сенчестите практики на британските и американски шпиони. Става дума за член 41, според текста на който може да бъде заведен колективен иск от страна няколко държави срещу следенето осъществявано от АНС и GCHQ.
Проблемът е там, че нарушенията на Пактът, чиито инициатор е Комитетът по правата на човека не могат да доведат до решение, което да се счита юридически пълноценно, тъй като Комитетът издава решения, които са с пожелателен характер, а не такива, които биха довели до конкретни санкции. По думите на Райън Галахър обаче, решенията на Комитета имат висок морален отзвук в обществеността и това може да е причина за доста главоболия за администрацията на Обама, особено след като преди четири години американският президент заяви, че международните спогодби трябва да бъдат спазвани и че международното право не е „празно обещание“. През март именно Комитетът по правата на човека ще издаде доклад от мониторинг над САЩ и спазването им на Пакта.
Комитетът към Европейският парламент, който води разследване по подслушването планира да почне издаването на серия от заключения и препоръки до края на годината.