Оригиналът е на Матю Лазар (Matthew Lasar)
Когато през 1980 година Тим Бърнардс-Лий пристига в ЦЕРН – знаменитата европейска лаборатория по физика на частиците, той започва работа върху обновяването контролните системи на няколко ускорителя за частици. Изобретателят на съвременната уеб страница веднага забелязва сериозен проблем: в изследователския институт непрекъснато идват и си заминават хиляди хора, повечето от които са временно назначени.
„За програмистите, назначени с временен трудов договор е твърде сложно да разберат цялата система: изчислителните и човешки ресурси на тази фантастична игрова площадка за учени“ – пише Бърнардс-Лий по-късно. „По-голямата част от критично важната информация бе само в умовете на хората“.
Ето защо, през свободното си време той пише софтуер, който да помогне по някакъв начин за справяне с тази ситуация. Първата програма е съвсем малката Enquire. Тя дава възможност на потребителите да изграждат възли (nodes). Това са страници, подобни на индексни карти, използвани в картотеките от това време, запълнени с полезна основна информация, в които има препратки към други подобни страници. Но това написано на PASCAL приложение работи само със специализираната операционна система на ЦЕРН.
„Малкото хора, които се запознаха с тази програма я счетоха за много добра идея, но никой не я използваше. В крайна сметка изгубих дискетата с програмата и оригиналната Enquire също бе изгубена.
След няколко години Лий отново се завръща в ЦЕРН. Но този път той променя своя проект за създаването на „Световната паяжина“ по такъв начин, че да бъде по-успешен. На 6 август 1991 година той публикува знаменитата си анотация за WWW в юзенет-групата alt.hypertext. Едновременно с това качва и кода на библиотеката libWWW, която той написва заедно с асистента си Жан-Франсоа Гроф (Jean-François Groff). Тази библиотека дава възможност на всички потребители да създават собствени уеб браузъри.
За 18 месеца са са създадени 5 различни браузъра и това спасява проекта за Word Wide Web, за който почти няма финансиране. Най-известният от тези ранни браузъри е Mosaic, написан от Марк Адрисън и Ерик Бийн от националния център за суперкомпютърни приложения.
Mosaic бързо се превръща в Netscape, но това съвсем не е първият браузър. В музея за компютърна история в Маунтин Вю на видно място е поставена специална карта, която дава възможност на всеки да се запознае с реалните мащаби на ранния проект. Най-интересното в тези съвсем ранни приложения е, че в тях могат да се видят много от особеностите на по-съвременните браузъри. Да се докоснем и ние до историята на браузърите, които към днешен ден са едни от най-популярните и използвани приложения.
Браузърите на ЦЕРН
Първият браузър на Тим Бърнардс-Лий от 1990 година с име WorldWideWeb е както браузър, така и редактор, като Лий се е надявал бъдещите браузъри да бъдат подобни. Скрийншотът от 1993 година показва, че в този браузър присъстват редица характеристики на съвременните браузъри.
Главното ограничение на тази програма е, че работи само в средата на ОС NeXTStep. Но съвсем скоро след браузъра WorldWideWeb стажантът по математика в ЦЕРН Никола Пелоу написва браузър, който работи и на други платформи, включително UNIX и MS-DOS. По този начин вече всеки може да се включи в мрежата, която по това време съдържа предимно телефонния указател на ЦЕРН.
Erwise
След това се появява Erwise. Този браузър е написан от четирима финландски студенти през 1991 година и е официално представен на общността през 1992 година. Erwise се счита за първият браузър с графичен интерфейс, както и първият браузър с възможност за търсене в уеб страницата
Бърнардс-Лий написва през 1992 година обзор за Erwise. Той обръща внимание на някои от неговите особености, като например, възможността да работи с различни шрифтове, да подчертава линковете и да работи с няколко програмни прозореца едновременно.
Но това приложение не става популярно. В интервю, дадено след години, един от създателите на Erwise споделя, че по това време Финландия е в дълбока рецесия и е нямало кой да инвестира в усъвършенстването на този браузър.
ViolaWWW
ViolaWWW излиза през месец април 1992 година. Разработчикът Пей-Юан Вей го написва в Калифорнийския университет в Бъркли, използвай скриптовия език Viola. Браузърът работи в средата на UNIX.
По всичко личи, че Вей се е вдъхновил от ранната програма за Mac с име HyperCard, даваща възможност на потребителите да изграждат каталози от форматирани документи, включващи препратки. За времето си HyperCard е много интересен проект с графичен интерфейс и удобни препратки между документите. Разбира се тази програма работи само локално и само на Mac.
Пей-Юан Вей няма собствен MaC, но има достъп до Х-терминалите с UNIX в експерименталния изчислителен център на Бъркли. Програмистът реализира концепциите на HyperCard в X-windows, а най-впечатляващото е, че всичко е реализирано с помощта на скриптовия език Viola.
Една от най-важните иновации на ViolaWWW е, че е възможно включването на скриптове и аплети в уеб страницата. Именно това отприщва огромната вълна от Java аплети, започнали да се появяват в уеб сайтовете към края на 90-те години.
В документацията към този браузър самият Вей посочва някои от недостатъците на новия браузър, като основният е липсата на версия за персонални компютри:
- Няма версия за PC
- Не се поддържа печата на HTML документите
- HTTP не е многопоточен
- Не се поддържа прокси
- Интерпретаторът на езика не е многопоточен
Вей продължава да работи върху своя браузър, а Бърнардс-Лий пише, че това е един много точен браузуър, използването на който е интуитивно, а неговите допълнителни възможности няма да се използват от 90% от потребителите – те са необходими предимно на опитните потребители.
Midas и Samba
През месец септември 1991 година физикът Пол Кунц от станфордския линеен ускорител (SLAC) посещава ЦЕРН за няколко дни. Той се завръща в САЩ с кода, необходим за стартирането на първия северноамерикански уеб сървър в рамките на проекта SLAC.
„Току що се завръщам от Церн“ – споделя Кунц с главния библиотекар Луси Едис. „Запознах се с изключително интересен проект, разработван от Тим Бърнардс-Лий. Това е идеално за вашата база данни“.
Едис се съгласява. Главният библиотекар качва ключовата изследователска база данни във вече оформилото се уеб пространство. Физиците от Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“, по-позната като Фермилаб, малко по-късно правят същото.
А през лятото на 1992 година физикът Тони Джонсън от SLAC написва Midas – графичен браузър за станфордските физици. Най-голямото преимущество на Midas е, че може да показва postscript документи. Които са любими на физиците, понеже могат съвсем точно да изобразяват математичните формули.
„След появата на това ключово преимущество уеб пространството започва активно да се използва във физичната общност“ – е оценката на министерството на енергетиката на САЩ по повод новия браузър.
В същото време в ЦЕРН Пелоу и Робърт Кайау създават първия уеб браузър за компютъра Macintosh. Това е Samba, разработването на който специалистите описват по следния начин:
„Разработването на Samba вървеше много бавно, а браузърът се сриваше на след всеки няколко препратки и никой не можеше да разбере защо“.
„Браузърът за Mac е пълен с грешки“ – тъжно констатира Тим Бърнардс-Лий през 1992 година. „Подарявам тениска с надпис W3 на човека, който успее да го настрои“.
Тениската отива при Джон Стритс от Фермилаб, който успява да открие грешката, а това дава възможност на Никола Пелоу да направи стабилна версия на Samba.
„Samba бе опит за портване дизайна на първия браузър, който написах, на Mac платформата“ – споделя Лий. „Но не успяха да го направят както трябва навреме: излезе Mosaic за Mac, който напълно го затъмни“.
Mosaic
„Mosaic бе искрата, която предизвика взривния ръст на WWW през 1993 година“ – заявяват историците и изследователите.
Но Mosaic нямаше да може да бъде разработен без неговите предшественици и без офисите на NCSA в Илинойския университет, оборудвани с UNIX компютри. И още, NCSA разполага с гениалния Пинг Фу, доктор по компютърна графика, считан от всички за вълшебник. Работил върху ефекта за графичен морфинг, използван във филма „Терминатор-2“.
Работата върху Mosaic започва асистентът Марк Андрисен, запленен от работата на ViolaWWW и новата версия на Midas, която силно впечатлява Андрисен.
Новите моменти в Mosaic са много: поддръжка на клипове, звук, формуляри, раздели и история. Всичко това днес е добре познато, но тогава е съвсем ново, като всичко (текст, изображения, звук и т.н.) за първи път се съдържа в един единствен файл.
И още, инсталирането на Mosaic е съвсем лесно – просто трябва да се изтегли и стартира. Малко по-късно браузърът се прославя в целия свят с въвеждането на тага <IMG>, който за първи път дава възможност за вграждането на изображения директно в текста. Това е важно, понеже до този момент те се появяват в отделен прозорец, както е например в първия браузър на Бърнардс-Лий за NeXT. Новият таг дава възможност уеб страниците да изглеждат като познатите печатни издания от това време, иновацията се харесва изключително много на всички и определено именно тази възможност прави Mosaic знаменит.
Друг важен момент е, че се осигурява поддръжка по електронната поща – достатъчно е да се изпрати имейл с описание на възникналия проблем и програмистите само след час два изпращат решение.
От днешна гледна точка, най-големият пробив на Mosaic е неговата кросплатформеност. Андрисен създава X-Mosaic през 1993 година, само няколко месеца след това Алекс Тотик предлага своя версия за Mac. Малко по-късно, благодарение на усилията на Крис Уилсън и Джон Мителхаузър излиза версия за персонални компютри.
И не на последно място Mosaic се харесва със стабилната си работа. Той също използва библиотеката, написана от ЦЕРН, но за разлика от другите браузъри може да се инсталира и от любителите, като предлага цветна графика в уеб страниците, а не в отделни програмни произорци.
Момчето от Япония
Mosaic не е единственият иновационен продукт. Студентът на Канзаския университет Лу Монтули адаптира хипертекстовия информационен браузър на своя кампус, за интернет. И така, през 1993 година излиза Lynx, който бързо става любимия браузър за символните терминали, които не могат да показват графика.
А в юридическата школа на Корнелския университет Том Брус създава уеб приложение за персонални компютри, понеже именно подобни компютри използват юристите. Това е браузърът Cello 8, който Брус публикува през месец юни 1993 година и съвсем скоро програмата започва да се изтегля по 500 пъти на ден, което за това време е изключително много.
След шест месеца Андрисен се намира в Маунтин Вю Калифорния, а неговият екип на 13 октомври 1994 година качва новата версия вече с име Mosaic Netscape в FTP сървър.
Разработчикът си припомня: „Изминаха 5 минути, а ние седяхме пред екрана и нищо не се случваше. Нищо. И изведнъж започна първото изтегляне. Това бе момче от Япония. Обещахме си, че ще му изпратим специална тениска!“.
Тази сложна история ни напомня, че няма как една съществена иновация да бъде създадена само от един човек. Уеб браузърът навлезе в нашия живот благодарение на визионерите от целия свят, благодарение на хората, проявили любопитство и съобразителност. Техните искри на гениалност са душата на целия проект. Както и упоритостта и постоянството на Тим Бърнардс-Лий, благодарение на който проектът остана съвместен и по-важното, отворен.