Проучване определи оптималната продължителност на съня за превенция на диабета

Доказано бе, че сънят в продължение на 7 часа и 18 минути е най-полезен за намаляване на риска от инсулинова резистентност, която е предшественик на диабет тип 2. Установено е също така, че допълнителният сън през уикенда е вреден – подобен навик може да влоши метаболизма и да увеличи вероятността от нарушен глюкозен толеранс.

Учените са изследвали данните на повече от 23 000 души на възраст между 20 и 80 години за периода 2009-2023 г. При около половината от участниците са били налични данни за продължителността на съня: хората са спали средно по 7,5 часа през делничните дни и около 8 часа през уикендите. Почти половината от участниците съобщават, че са спали повече през уикендите, отколкото през делничните дни.

След отчитане на различните свързани фактори анализът показал, че сънят с продължителност 7 часа и 18 минути е оптимален за нормализиране на съотношението на скоростта на изхвърляне на глюкозата (eGDR), пише Medical Express. Известно е, че колкото по-нисък е eGDR (напр. по-малко от 6-7 mg/kg/min), толкова по-висок е рискът от инсулинова резистентност. И обратното: колкото по-високо е eGDR (напр. повече от 10 mg/kg/min), толкова по-нисък е рискът.

Учените стигат до извода, че съществува „златна среда“: при увеличаване на съня до тази граница организмът се справя по-добре с глюкозата, но над нея допълнителният сън вече не помага и дори прогресивно влошава показателите, особено при жените на всякаква възраст и всички хора на възраст 40-59 години.

Сънят през уикенда

Интересна се оказа ролята на почивните дни. Липсата на сън през делничните дни и 1-2 допълнителни часа сън през уикендите се свързват с по-оптимален глюкозен метаболизъм в сравнение с тези, които остават будни повече от обичайното през уикендите. Но ако човек е спал повече от 7 часа и 18 минути през делничните дни и е имал поне два допълнителни часа сън през уикендите, резултатите му от eGDR са били значително по-лоши.

„Връзката между съня и обмяната на веществата действа и в двете посоки: проблемите с глюкозата и инсулина могат да попречат на нормалния сън, причинявайки както твърде кратък, така и твърде дълъг сън, а промените в режима на съня могат на свой ред да влошат обмяната на веществата. Това създава порочен кръг, в който сънят и метаболизмът си влияят взаимно“,

коментират авторите.

Засега изследователите не правят окончателни заключения и възнамеряват да продължат проучването. На този етап, за да се намали рискът от предиабет и диабет, те съветват да се обърне внимание на режима и продължителността на съня.