Първият хитов музикален формат в интернет не беше MP3, а MIDI

Оригиналът е на Ernie Smith

6
1620

Предназначеният предимно за професионалисти MIDI формат за кратко, но забележително интересно време бе основният начин за разпространяване на музика в Глобалната мрежа.

За себе си мога да кажа, че винаги когато на хоризонта се появи началото на месец ноември, аз си спомням за хита November Rain.

Не съм голям фен на хард рока, но това е една отлична песен, успехът на която Guns N’ Roses не успяха да надминат за 27,5 години, изминали откогато тя стана много популярна. Това е най-дългата композиция, попаднала в десетте най-добри хитове на Billboard Hot 100 – по-дълга дори от American Pie. През всичките тези години тя бе еталон на великолепна музика.

А видеоклипът бе най-добрият клип на MTV и след няколко десетилетия стана един от най-популярните клипове в историята на YouTube.

Продължителността на този трак е девет минути. И показва натрупания жизнен опит, ако разбира се, вашият живот прилича на този на Аксел Роуз.

Но колкото и потресаваща да е, тази композиция в MIDI формат е още по-удивителна. Именно в такъв формат се разпространяваше November Rain в интернет през 1996 година, понеже по този начин много точно се предава духа на песента, като самият файл бе под 50 KB (в зависимост от звуковата карта).

Нека днес да си припомним, този твърде кратък период, през който MIDI файловете бяха значителна част от интернет.

Ето как браузърните войни помогнаха за популяризирането на MIDI

През 1981 година няколко заинтересовани от електронната музика лица представиха научна работа, която промени процеса за създаване на музика.

В научната работа се препоръчва „универсален интерфейс за синтезатори“ и за други музикални инструменти, който да гарантира възможността за прехвърляне на музикалните данни от един инструмент към друг. Първоначално в тази технология се използваха телефонни конектори и бе предназначена само за синтезатори. Но през 1983 година тя се превърна в цифров интерфейс на музикалните инструменти или MIDI (Musical Instrument Digital Interface), включващ интерфейсите на електронното оборудване и протокола за разпространение на данните.

MIDI форматът не изчезна и не се изгуби, като през последните 40 години стана ключов метод за съвместно музикално творчество. Асоциацията на MIDI производителите вече е близо до представянето на версия 2.0, началната версия 1.0 на който определи съвременното състояние на музиката.

MIDI е базата на голяма част от популярната днес музика, но периодът от време, когато той постигна успех в сърцата на хората, бе твърде кратък, и които иначе едва ли биха помислили да слушат синтезаторна музика. Причината той да стане много популярен е неговият размер. На практика това са само събрани на едно място компютърни данни – нули и единици.

MIDI е малък. И това го направи перфектен за обмен на онлайн музика, особено като се има предвид, че в средата на 1990-те години почти всеки компютър, който се продаваше в магазините, имаше някаква звукова карта.

В търсенето на допълнителни възможности двата основни разработчика на уеб браузъри от това време – Microsoft и Netscape добавиха нова функционалност, даваща възможност да се използват аудио файлове при зареждането на страниците. MIDI файловете можеха да се слушат като фонова музика или да се пускат с помощта на специален плеър. И това бе един от най-ранните примери за плъгин, с които се сблъска интернет общността още преди появата на Flash. По това време изключително популярен стана сайтът Geocities с много MIDI музика.

Когато през 2009 година сайтът Geocities спря да работи, MIDI файловете от различните уеб сайтове бяха събрани от екипа на Internet Archive. Получи се каталог с над 51 000 миди трака във вид на колекцията The Geocities MIDI Collection. В колекцията има и списък с всичките композиции, който е нещо като капсула на времето, която показва една малка епоха в развитието на музиката. Харесвате ли някой трак от 1988 година? Потърсете името му, като го запишете без спейсове и сигурно ще го намерите. Аз по този начин открих November Rain.

Траковете наистина звучат като от капсула на времето и навяват спомени за този период в душите на много уеб сърфисти от това време.

Но MIDI файловете звучаха по различен начин на различните компютри. MIDI файловете станаха популярни именно с широкото разпространение на звуковите карти, но качеството на тези карти бе много различно. Навремето Sound Blaster постави основите на този цифров звук, но в края на 90-те години разликите в качеството на MIDI звука бяха големи. Разбира се, MIDI файлът, пуснат през безименна звукова карта с некачествени компоненти, няма как да звучи така добре като Sound Blaster AWE32 – дотолкова изпипана звукова карта, че дори има собствени слотове за добавяне на още памет.

Дори и през 2019 година MIDI файловете се продават на дискети

Използването на MIDI в браузърите не бе нещо чак толкова ново. През 1983 година компанията Synth-Bank, ръководена от Брайън Бел, работещ заедно с Карлос Сантана и Хърби Хенкок, първа реализира идеята за разпространение на тези музикални файлове с помощта на модем. Използваха се съвсем ранните онлайн услуги GE Link и AppleLink. Идеята бе по този начин да се опрости съвместната работа на професионалните музиканти.

Имаше опити за продажби на MIDI файлове с комерсиална цел. Най интересно бе електрическото писано Disklavier на Yamaha, в което се използваха дискети и компактдискове с DRM защита. А ако не ви трябва цялото пиано, то може да се вземе плеъра на Roland – несложно устройство с един говорител, което може да възпроизвежда MIDI файловете от дискети. Само че MIDI аудиторията не бе голяма, а дискетите бяха рядкост.

Малко странно е да си мисля за това, но по тогава явно разпространявахме MIDI файловете по пиратски начин, без дори да осъзнаваме това.

„Създаването на стандартни MIDI файлове е работа на автори, която подлежи на защита на техните авторски права, понеже информацията във файла принуждава звуковото устройство да възпроизвежда музикалните ноти с точно определена височина, тембър, скорост и продължителност в точно определен ред. Същото го правят механичното пиано с въртящ се цилиндър със записани ноти или CD плеъра“.

Това обяви Шарлота Дъглас, главен юридически консултант на Бюрото за авторско право на САЩ, с което MIDI файловете започнаха да се считат за защитени с авторски права. Тази правна концепция реши проблема с лицензирането и обмена на MIDI файловете между музикантите и продуцентите. Но проблемът с онлайн разпространението на MIDI музика не бе решен.

 

MIDI музикантът, който посвети живота си за запазването на рагтайма

Когато използват тези MIDI композиции, направени по мотиви на популярни песни, потребителите често забравят, че те са правени от обикновени хора. Това може да се професионалисти, които искат да увеличат колекциите си от песни, което може да се използва в караоке например, или това са дилетанти, които се опитват да пресъздадат композициите, които са харесали след като са ги чули по радиото или някъде другаде.

Често пъти това са неизвестни хора, работата на които не е свързана с музиката. Нека се спрем на един от тези ентусиасти.

Това е Джон Едуард Роуч (John Edward Roache), който през деня работи като фармацевт, а през вечерите в продължение на пет десетилетия свири рагтайм на пиано. Неговата страст към рагтайма го въвежда в света на съвременните технологии, когато той започва да се интересува от компютри.

През 1980-те години Роуч открива първата възможност да прави различни комбинации с помощта на софтуерния инструмент SIDPlayer, който дава възможност да се извлича музиката от Commodore 64, включително и на обожавания от него рагтайм. По това време той започва да пише музика специално за SIDPlayer и предизвиква толкова голям интерес към поддържаните от него формати, че неговите композиции започват да се продават от изданието Softdisk, известно с участието си в изграждането на кариерите на разработчиците на Doom и Quake.

Commodore разбира се, изчезва от пазара, но в средата на 1990-те години Роуч открива MIDI формата, а съвсем скоро интернет открива Роуч, благодарение на създаваните от него MIDI рагтайм тракове, които той публикува в уеб пространството. Неговият сайт в AOL, създава голяма популярност както на Роуч, така и на рагтайма, който бе забравен след като постави началото на блуса, джаза, кънтрито и в крайна сметка – на рок музиката.

В своята голяма статия в The Baltimore Sun през 1997 година журналистът Майкъл Химовиц описва, доколко е поразен от нещата, които създава Роуч.

„Не знам как попаднах на това затънтено кътче на уеб пространството. Дотогава не се интересувах от рагтайм. Но прекарах два възхитителни часа в слушане музиката на Роуч, в четенето на неговите есета и изучаване на линковете към други сайтове с рагтайм. Това бе истинско откровение.

След това изведнъж си помислих, че трябва повече да пиша и разказвам за това, което прави интернет толкова особен. Това е възможността всеки да се занимава с любимата си работа. За разлика от преди, сега хората с разнообразни таланти могат да споделят своята страст с други ентусиасти, както и с хора като мен, случайно попаднали на нещо много добро“.

Роуч отбелязва, че неговият интерес към рагтайма е идеално средство за подчертаването възможностите на MIDI формата. Това е музикален стил, който се свири на пиано – тоест, качеството на звука е почти еднакво, независимо от възможностите на звуковата карта.

„Рагтайм музиката е хубава с това, че пианото си е пиано и синтезаторите го възпроизвеждат много добре“ – казва Роуч пред медиите. „Но ако включите струнни инструменти и бас, това което добре се чува на вашата машина, не е задължително да се чува така добре и на друг компютър“.

В сайта на Роуч, който работи и до днес, има информативни уроци за този тип музика, както и пресъздадените от Роуч класически рагтайм произведения, създадени от титаните в този жанр, като например Скот Джоплин и Джели Рол Мортън. Роуч цели месеци работи върху траковете, като използва Sound Blaster AWE32 и пиано на Roland.

Роуч почина твърде рано – през 1999 година, но може да се каже, че той извърши революция в тази старинна музика, като добави към нея съвременни технологии. Неговият сайт и до днес е онлайн и също е една капсула на времето за цифровите личности, вдъхновени от творческите възможности на MIDI.

Този период безвъзвратно отмина. Браузърите вече не възпроизвеждат MIDI файловете, а само ги изтеглят. Може да се използва плъгина Jazz-Plugin, който има версии за Firefox, Safari и Chrome.


Но MIDI съвсем не е мъртъв. Той се използва от професионалните музиканти. Интересното е, че iPad с поддръжката на MIDI може да обменя данни с най-ранните устройства, поддържащи миди, като например Commodore 64.

Но беше време, когато MIDI форматът бе пред очите на всички и не се криеше зад кулисите.

А сега ме извинете, аз ще отида още веднъж да изслушам MIDI версията на November Rain. Или някоя рагтайм композиция. Не съм решил още.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
6 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари