Размерът на Земята е бил известен още през II в. пр.н.е.: как и кой е направил удивително точните изчисления

През II в. пр.н.е. един учен на име Ератостен от Киренайка направил невероятно откритие и съвсем точно изчислил размера на Земята. По онова време измервателните уреди са били много примитивни от наша гледна точка, но дори те са позволявали с помощта на интелект и изобретателност да се направят подобни сложни измервания. Нека проследим как този гений на своето време е успял да направи толкова значимо за света откритие.

Как Ератостен е измерил размера на Земята

Ератостен е бил многостранен учен, а негови учители са били изтъкнатите учени от Александрийската библиотека. Именно там той е получил своите знания. По онова време Александрия е един от основните научни центрове на древния свят. Този учен има много интересни трудове. Но най-вече Ератостен е известен с това, че пръв в историята е измерил по научен път размера на Земята. Как е успял да направи това? Идеята му е била гениална в своята простота. Той открил, че в град Сиена (съвременен Асуан, Египет), разположен приблизително на Тропика на Рака, слънцето е почти директно над главата по обяд на лятното слънцестоене. В този момент лъчите проникват в дълбоките вертикални кладенци, без да създават допълнителни сенки. В Александрия, която се намирала по-на север, по същото време забитата в земята пръчка (гномон) давала видима сянка с ъгъл около 7.12°, или 1/50 част от пълния кръг (360°).

Ератостен е измерил ъгъла на тази сянка, който е бил около 7,12°, т.е. около 1/50 от обиколката. Знаейки разстоянието между Александрия и Сиена (5000 стадия по древната система за измерване), той умножил разстоянието по 50 и получил дължината на земната окръжност. Резултатът бил около 250 000 стадия или 39 060 до 40 320 километра, което е забележително близо до съвременните данни (екваториалната обиколка на Земята е 40 075 километра). Разликата идва от преобразуването на разстоянието от стадии в километри.

Неточности и противоречия

Не са запазени точни сведения за самия Ератостен, така че има разлики в подробностите. На първо място, не е известно каква точно е била дължината на стадия, който е използвал. По онова време хората са използвали както гръцки, така и египетски стадии. Освен това в различните области е имало различно стандартизиране на стадиите. Дори ако вземем максимално неподходящите данни, грешката при измерването все пак е много малка. Освен това той е приел, че Сиена и Александрия лежат на един и същ меридиан, което не е съвсем точно.

Преките научни трудове на Ератостен по темата не са запазени. За неговия метод и резултати обаче знаем благодарение на трудовете на други антични автори, по-конкретно на Клеомед, Страбон и Плиний Старши. Тези източници описват не само самия опит, но и логиката на разсъжденията, което ни позволява да реконструираме хода на експеримента.

Ератостен от Киренайка доказа, че не е необходимо да притежаваме съвременни инструменти, за да се доближим до истината. Неговите изчисления остават един от най-ярките примери за това как древната наука е изпреварила времето си с хиляди години.