Динозаврите почти сигурно са изчезнали преди около 66 милиона години, неспособни да преживеят климатичните промени, след като 10-километров астероид се е сблъскал със Земята, както ни напомня кратерът на мястото на днешния полуостров Юкатан. Считаше се, че такива изключително опасни от гледна точка на последствията километрични астероиди падат доста рядко – приблизително веднъж на 600 хил. години. Сега учените са на мнение, че тези събития могат да бъдат много по-чести, което е обезпокоително.
Можем да прогнозираме сблъсъка на Земята с опасен астероид, като изучаваме кратерите от далечното минало на нашата планета. За съжаление на учените, тектониката, ерозията и метеорологичните явления унищожават доказателствата за миналите космически катастрофи. Въпреки това инструментите на учените стават все по-чувствителни, а техниките за анализ на данните – все по-усъвършенствани. Най-новите сателитни изображения на земната повърхност, направени в няколко диапазона едновременно разкриват детайли, които досега не са били забелязвани. Тази нова технология се оказа много полезна при анализа и оценката на ударните кратери на Земята.
Така например на проведената наскоро конференция за лунни и планетарни науки-2003 Джеймс Гарвин, водещият учен в Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА съобщи, че най-вероятно сме интерпретирали погрешно следите от някои от най-сериозните сблъсъци с астероиди, случили се през изтеклите милиони години. Това означава, че общоприетите статистически данни за честотата на сблъсъка с тези опасни небесни тела са погрешни и, за съжаление, не са в наша полза.
Екипът на Гарвин е проучил няколко ударни кратера, които вече са били анализирани преди това. Ако новите данните се окажат верни, което сега внимателно се проверява, километричните астероиди удрят Земята приблизително на всеки няколко десетки хиляди години, а не на всеки 600 000-700 000 години, както досега науката считаше.
По-специално бяха прегледани изображенията на района около ударния кратер Жаманшин в Казахстан. Преди това се считаше, че Жаманшинската впадина се е образувала след удар на метеорит с размери 200-400 м, настъпил преди около 90 000 години. Събитието е оставило след себе си вдлъбнатина с диаметър около 14 км и е имало потенциала да предизвика ефекта на „ядрената зима“. Новите данни разкриха и тънки концентрични пръстени от скала от кратера с диаметър около 30 км (показани по-долу), което предполага сблъсък с небесно тяло с диаметър над 1 км и много по-сериозни последици за Земята от типичната ядрена зима.
Екипът преизчисли и размера на останалите три кратера и също така откри индикации, че те всъщност може да са били два или три пъти по-големи, отколкото се считаше досега. С други думи, астероидите с диаметър над един километър може да са се сблъсквали със Земята на всеки няколко десетки хиляди години, или десет пъти по-често, отколкото науката считаше досега. Засега това е нова хипотеза. Тя все още предстои да бъде потвърдена или опровергана от други групи изследователи.
„Всичко, което трябва да направим, е да наблюдаваме пространството около Земята и да се надяваме, че ако на хоризонта се появи „астероид на Страшния съд“, дотогава ще разполагаме с инструменти, за да се предпазим от удар с него“ – е мнението на екипа на Гарвин.