През последните няколко години наблюдаваме различни прецедентни и противоречиви събития, които повдигнаха множество въпроси относно нашата поверителност в интернет, и в съвременното гражданско общество изобщо. Ако разгледаме една от страните, която е пословично назовавана като образец и еталон за либерално функциониращо общество на световната карта, а именно САЩ, можем да останем изумени от някои от обстоятелствата, които промениха усещането за лична свобода, неприкосновеност и човешки права. Вероятно е трудно да намерим високофункционираща личност на съвременното общество, която да не остава скандализирана от решението от преди един месец на Върховния съд на страната за отмяна на конституционното право на абортите и прехвърлянето на топката за решаване на този въпрос на местните щатски разпоредби. Не по-малко гореща тема остават и диалога и законодателните промени около плана за промяна на нормативната уредба за притежаване и използване на някои огнестрелни оръжия на територията на страната. На фона на това се разглеждат и други нормативни промени и произнасяне по въпроси, ключови за гражданското общество и за демократичната държава. И тъй като изведнъж жителите зад океана се оказаха пребиваващи в една държава, в политически климат и обстановка, които са излезли от обичайното си предвидимо русло, движещо държавните позиции по обществените въпроси в канала на либералния и обърнат към човека дискурс, се повдигнаха множество въпроси относно поверителността и неприкосновеността. Както добре знаем, освен че играят ролята на мостове, които ни позволяват да прекосяваме ограниченията на всякакво равнище – пространствени, идеологически, политически, законови и общностни, високите технологии се оказват и идеално средство за масово следене и контрол. Те могат да бъдат използвани като отличен инструмент за хронологично проследяване на почти всяка една човешка дейност, тъй като технологичните гиганти имат в ръцете си изключително мощни инструменти за съхраняване и обработване на данните от онлайн активността на всеки един техен потребител, но и паралелно на това устройството, които носим постоянно със себе си и тези, от които сме заобиколени, но дори не са наши, могат да следят все по-прецизно и дейностите, които вършим офлайн.
Така около настоящата ситуация с отмяна на гарантираното законово право на абортите и забраната им в някои щати се обостри и изплува темата, която технологиите могат да играят, когато става дума за контрол и следене на нашите животи. Множество активисти и защитници на човешките права, както и специалисти от полето на технологиите, се обединиха около манифестирането на лозунга, че услугите с криптиране на данните на потребителите от край до край в момента са по-остро необходими от всякога.
Множество проучвания, включително и такива, които са поръчани от технологични гиганти като Meta, многократно и окончателно показват, че достъпът до криптирани комуникации е въпрос, който касае основните човешки права в дигиталната ера. Криптирането от край до край прави нашите съобщения, телефонни обаждания и видео чатове поверителни и неразбираеми за трета страна, тъй като данните, които ние обменяме, не се съхраняват в чистия си вид в сървърите на компанията, а остават криптирани, като ключа за тяхното декриптиране е уникален за всеки потребител и чат, и се съхранява единствено локално на устройството, на което приложението е инсталирано. По този начин потребителите могат да останат защитени не само от компрометиране от страна на хакерски атаки и други действия на престъпници и недоброжелатели, но и от страна на държавни институции, разследващи бюра и всички други тоталитарни правителствени инструменти за контрол и ограничаване на човешките права и свободи. На фона на всичко това изглежда, че темата за личната поверителност и неприкосновеност от нещо далечно, което ни интересува, но само до едно определено ниво, достатъчно, за да задоволи желанието ни за обща култура и базисна сигурност, се превърна в невероятно актуална и важна за всички от нас – по начин, по който досега не сме я усещали.
„В САЩ винаги е имало много хора, на които държавата всъщност не помага, а вреди“, с този леко анархистичен и антидържавен лозунг излиза Риана Пфеферкорн, научен ръководител на Интернет обсерваторията на Станфорд. „Но за тези, които изведнъж могат да се превърнат във врагове на традиционните държавни институции, изниква въпроса – Добре, какви технологии съществуват за възстановяване на поне някакъв контрол над собствените ни данни и животи?“, допълва тя.
През последните десетилетия служителите на реда по целия свят все по-често отбелязват криптирането като пречка за редица разследвания и следователно за заплаха за националната сигурност и за ефективното противодействие на престъпността. Министерството на правосъдието на САЩ и други агенции редовно провеждат кампании, които ценят да подкопаят интереса и желанието за използване на дигитални услуги с криптиране от край до край, а в някои случаи дори да направят икономически невъзможно компаниите да предложат тази защита на потребителите си. Въпреки че за всички ни остава важно да се предотвратят насилието, престъпленията и да се преследва дейност като разпространението на детска порнография, изследователите и активистите последователно отбелязват, че не само престъпниците са тези, които имат силно желание да използват криптиране, за да защитят своите данни. Освен от терористични групи като Ислямска държава и Ал Кайда, криптирането на чатовете и на обменяните други данни в интернет е полезно и например за жени с нежелана бременност, които биха искали да направят необходим аборт, който може да е нелегален в щата, в който живеят, за да предотвратят появата на ненужно страдание в света.
Преди близо 10 години криптографът Moxie Marlinkspike, който е и основател на общността на отворения код, проучи детайлно въпроса за престъпността и достъпа до сигурни комуникации в публикация в личния си блог. „Полицията вече злоупотребява с огромната сила, която има, но представете си един свят, в който всички са наблюдавани за всичко, което са извършили, и срещу тях се впрегнат всички възможни технически средства, за да бъдат преследвани за нарушаването на някакъв неясен закон по някое време. В такава ситуация наказанията могат да се превърнат в средство за тормоз и избирателна репресия. Хората с власт в такава обстановка потенциално ще имат всичко необходимо, за да накажат всеки, когото изберат.“
Тези думи звучат повече от актуално на фона настоящата ситуация, в която ставаме свидетели на потенциала на законите да бъдат променяни рязко и драматично. Ако отново се върнем към ситуацията с отмяната на гарантираното право на аборт в САЩ, това събитие мигновено отново направи възможна пълната забрана на аборта в някои щати, в това число и на абортите в случаи на инцест и изнасилвания. Това означава, че много жени в тези щати тепърва ще трябва да търсят възможност да направят аборт нелегално – и освен риска за тяхното здраве, който носи това само по себе си, те ще трябва да понесат и риска да бъдат преследвани и съдени. Освен това в някои рестриктивни щати хората, които осигуряват информация и други ресурси в помощ на жените, които са решили да направят аборт, сега могат да бъдат подложени на преследване от страна на правоприлагащите органи.
Изследователите посочват, че ние често мислим за криптирането от край до край като за средство, което обезпечава свободата на словото, но действително това технологично преимущество може да бъде и ключ към ефективна самозащита и благополучие – изглежда дори в държави, които не се управляват от тоталитарни правителства.
„Ефективните, нецензурирани и тайни комуникации със сигурност в един момент ще станат част от усилията по преследване на нарушителите на морално спорните закони, които се приемат в наши дни“, казва консултантът по компютърна сигурност Райън Лакей. „Ако хората по време на война по някакъв магически начин са разполагали със средство за комуникация или телепатия, което да им позволи да обменят информация или послание към другите, то нямаше да им потрябват нито един пистолет или пушка, за да спечелят.“
Лакей се позовава на това, че централен компонент на съвременното щатско законодателство по отношение на поверителността и конфиденциалността в полето на технологиите е правото на самозащита, което е прокарано с Втората поправка от Върховния съд.
Отвъд способността на криптирането от край до край да защитава хората от тяхното правителство, полиция и прокурори, както споменахме, това също ги предпазва и от други хора, които биха искали да им нанесат вреда – независимо дали става дума за хакери или терористични екстремисти. Криптирането и оръжието действително могат да бъдат разглеждани наравно като средство за гарантиране на личната сигурност и защита в настоящите времена. И тези средства остават най-мощните инструменти, с които хората безусловно трябва да разполагат, за да могат да гарантират своето жизнено благополучие.
Пфефекорн посочва, че когато Върховният съд на САЩ отменя законодателни актове, които са работили и са гарантирали живота, който хората познават в продължение на десетилетия, независимо дали става въпрос за абортите или оръжията, най-важното, което трябва да пазим е свободният достъп до услуги с криптиране от край до край.
„Законите могат да се променят. Социалните норми също се променят. Едно съвършено безобидно действие, което приемате за естествена даденост вчера, може да се окаже престъпление или антиобществена проява днес. Ето защо ние като общество никога не сме имали навика да записваме и съхраняваме всяка една наша дейност – защото не бихме могли да знаем кое и кога би могло да ни компрометира.“, казва криптографът Матю Грийн. Действително ние сме свикнали да се осланяме на естествените си норми, практики и особености, за да продължим да функционираме в състоянието ни на общо живеене. Можем да се радваме, че естествената крива на забравянето на дадени случки или събития, естествените неточности, съмнения, размивания и интерференции, които възникват в спомените, ни помагат да не останем тотално предрешени, квалифицирани или осъдени от обществото хора, които са извършили едно или друго деяние в среда, време и условия, в които не сме можели да бъдем безпрекословно уверени в неговата социална запретеност. Благодарни сме на естествено късата обществена памет за някои от ежедневните ни, обичайни постъпки, тъй като макар и добре забравени, ако изплуват, те биха могли да нанесат сериозни щети върху нашата социална роля и нашия интегритет в едно второ време, post factum и много след решенията за тях. Но представете си, ако всичко това бъде хронологизирано, картотекирано в дигитален вид, интегрирано и обработвано от едни огромни, фино смазани и изключително прецизни системи и алгоритми, то за властите, за медиите, за критиците ни и за всички останали заинтересовани, може да бъде елементарно да събудят спомена за отдавна забравена ситуация, да отприщят съдебен спор или обществен скандал, който да има неизмерими последици за нашето социално функциониране.
Към днешна дата огромните двадесет и шест щата са криминализирали абортите или предстои да го направят. Как ще се прилагат новите закони, с които това ще стане юридически факт, в момента е въпрос на колебания. Сигурното обаче е, че милионите хора, които смятаха, че нямат какво да крият преди решението на Върховния съд на 24 юни, сега са изправени пред перспективата потенциално някога, един ден във времето, да станат обект на наблюдение и наказание – заради това, че са упражнили правото си да вземат самостоятелно и независимо ключово решение за своя живот, каквото е раждането. Също толкова сигурно е, че технологичните компании и продуктите, които предоставят, ще изиграят изключително важна роля в разчертаването на това, което предстои оттук насетне. Криптирането от край до край ще бъде една от най-важните технологии, които ще помогнат – в полза на личната защита на потребителите или в полза на целите на държавните институции, които решат да осъществят намеса в полето на човешките права.
Разбира се обаче, ролята, която технологиите ще изиграят, не се поставя под въпрос от страна единствено на държавните органи и служби, но и от страна на обикновените граждани, тъй като щекотливите теми, които отварят дискусията и повдигат важността на този технологичен аспект на обществения дискурс, не кондензират единодушие и конвенционално съгласие. Всъщност решения като отмяната на „Роу срещу Уейд“, които гарантираха конституционното право на всяка жена да прекъсне бременността си, ако реши, са линия на изключително разделение в социума. Разделение между поколенията, между общностите, между културната, религиозната и образователната принадлежност на масите, които скандират в единия или другия лагер. В САЩ групата на т.нар. „бели евангелисти“, сборно понятие за определен кръг хора, за които можем да се подведем по името, че се обединяват от религиозните си възгледи, но всъщност представляват една демографска, нравствена и културна общност, е най-големият настоятел за криминализирането на абортите. В същото време техните позиции се противопоставят над побеждаващата по численост маса на атеистите (над 84%), които настояват правото на аборт на бъде запазено. По-голямата половина и от религиозните протестанти в страната запазва същата позиция. И макар и разделението на мненията и позициите по този въпрос да не се влияе единствено от тези разграничения, а да обхваща много по-голямо поляризиране на масите, липсата на консенсус на обществено ниво означава, че тепърва ще чуем много битки и дебати, в които централен компонент ще бъдат и технологичните въпроси, сред които и криптирането от край до край.