Северният магнитен полюс още по-бързо се устреми към Сибир

8
8683

За разлика от географските полюси, магнитните полюси се преместват на десетки километри годишно. През 2019 година това движение бе толкова бързо и неочаквано, че учените които отговарят за Световния магнитен модел трябваше спешно да коригират картата на магнитното поле на Земята. Скоростта на това изместване през последните 20 години нарасна от 15 км годишно до 55 км годишно. Какви могат да са последствията от толкова бързия дрейф на магнитния полюс?

Нищо необичайно няма в изместването на Северния магнитен полюс. По време на експедицията от 1821 година за първи път бе открита конкретната точка, към която сочи компаса – полуостров Бутия в канадска Арктика. След 70 години норвежецът Амундсен отново откри Северния магнитен полюс на 50 км от първата локация. През следващите 90 години полюсът мигрира на север със скорост от около 15 км годишно.

Само че през 1990-те години, движението на точката към която сочат всичките наши компаси, непрекъснато се ускоряваше. През 2017 година този точка прехвърли географския северен полюс и продължи да се движи в посока Сибир и по-точно към полуостров Таймир. През това време скоростта на изместване на Северния магнитен полюс нарасна четири пъти и сега възлиза на 50-60 км годишно.

„Към 2040 година се очаква всички компаси да показват по на изток от реалния север“ – сподели Карен Беган от британската геоложка служба, която наблюдава преместването на северния магнитен полюс. „През последните 350 години магнитният Север се скиташе в една и съща област на Канада“.

Британската геоложка служба заедно с колегите си от САЩ се занимава със събиране на информация за Световния магнитен модел – мащабна пространствена компютърна карта на магнитното поле на Земята.

Тази магнитна обвивка около нашата планета защитава всичко живо от смъртоносното и разрушително слънчево излъчване. Ако магнитното поле го нямаше, към днешен ден Земята щеше да изглежда като Марс, понеже слънчевият вятър би издухал живителната атмосфера и би лишил планетата от океани и растителност.

По време на няколкото експедиции на автоматични космически сонди до Марс бе открито, че магнитното поле на тази планета е около пет пъти по-слабо от земното и е много неустойчиво.

Инверсията на полюсите

Магнитното поле на Земята може да отслабва в случаите, когато се осъществява инверсия при която северният и Южният магнитен полюс си сменят местата, a стрелката на компаса се насочва в обратна посока. В цялата история на съществуването на човека, това не се е случвало.

Но в историята на планетата е имало случай на инверсия на магнитното поле при това неведнъж. За последните 80 милиона години учените са преброили 183 подобни промени. Всичко се е случило съвсем случайно и досега не са открити никакви закономерности или каквато и да било периодичност на тези събития.

Силно се различават мненията на учените относно това, за какъв период от време е протичала инверсията на полюсите. Някои специалисти пресметнаха, че средното време за осъществяването на подобно преобръщане е около 7000 години. Според най-новите изследвания, последната промяна на магнитните полюси е станала преди 780 хиляди години и е протекла за 22000 години.

Магнитното поле на Земята преди и след инверсията

Но е имало и случаи, когато магнитната инверсия се е осъществила само за няколко стотици години. Така е било например в края на предишния ледников период преди около 41000 години. Тогава инверсията на магнитното поле не е била цялостна – полярността е започнала да се сменя, но след това се е завърнала към предишното значение..

Германският изследователски център, който изучава магнитното поле на Земята, през 2012 година публикува научна работа, посветена именно на това събитие. Този материал учените заявиха, че преди 41 хиляди години компасът в района на Черно море е сочел в посока юг. Как може да се разбере това? По анализа на намагнитеността на морските и океанските утайки и на лавовите потоци.

„Геометрията на полето с обратна полярност и със силови линии ориентирани в противоположно направление в сравнение с днешната конфигурация, е съществувала само около 440 години и това е било свързано със силата на магнитното поле, която тогава е била едва една четвърт от днешната“ – сподели един от водещите автори на тази научна работа Норберт Новачек.

Фактическата смяна на полярността на магнитното поле е продължила едва 250 години. От гледна точка на геологическите мащаби това е съвсем кратък период от време.

Това е световният магнитен модел на нашата планета

Конкретно през този период от време магнитното поле е било още по-слабо – едва около 5% от неговата днешна сила. Като резултат от това Земята почти изцяло е изгубила своя екран, който я защитава от твърдото космическо излъчване и в следствие на това значително е нараснало радиационното въздействие. Това се потвърждава от пиковете радиоактивен берилий, който бе открит в ледовете, извадени от ледниковия щит в Гренландия. Те са възникнали в резултат от сблъскването на протони с много висока енергия с атомите в атмосферата на планетата.

Учените отбелязват, че през последните 200 години магнитното поле на Земята е отслабнало с около 10%. Заедно с ускорилият се дрейф на северната точка може да се предполага, че предстои нова смяна на магнитните полюси на планетата. Но този процес може да бъде толкова дълъг, че към момента на пълната инверсия човешката цивилизация може да изглежда по съвсем друг начин.

Но спадът на силата на магнитното поле, който бележи началото на бъдещата инверсия, остава Земята много по-малко защитена от враждебните космически лъчи. Малко след като бяха съставени първите хронологични карти на магнитната инверсия, учените започнаха да ги съпоставят с известните масови измирания на повърхността на планетата.

И наистина, някои периоди на тази версия съвпаднаха с периодите на геологическите катастрофи и със значителното съкращаване на биота – както флората така и фауната. Но поради твърде голямата сложност на подобни изследвания и недостига на информация, да се открият някакви точни съвпадения е на практика невъзможно. По принцип, магнитната инверсия може да не е причината за подобно масово измиране, което е започнало след например, падането на голям астероид, след което са последвали огромна вулканична активност и самата магнитна инверсия.

Към днешен ден със сигурност е известно, че изместването на Северния магнитен полюс означава и изместване на полярните сияния. Засега никой не може да каже къде ще се появят те през следващите сто или хиляда години.

Защо има дрейф на магнитния полюс?

По какъв начин учените обясняват преместването на северния магнитен полюс? Към днешен ден се знае, че магнитното поле на нашата планета се създава благодарение на богатото на желязо ядро на Земята, което непрекъснато се върти. Както при всеки магнит, ядрото на планетата също има север-юг. Магнитния полюс е това място, където магнитното поле е перпендикулярно спрямо повърхността на Земята, в което свободно въртящата се магнитна стрелка показва право надолу.

От учебниците по физика знаем, че силовите линии на магнитното поле влизат в южния полюс и излизат от северния магнитен полюс. Тоест, от научна гледна точка на север всъщност се намира южният магнитен полюс, а на юг – северният. Но учените са се отказали от тази условност, за да се избегне възможното объркване с географските северен и южен полюс.

Филип Ливърмор заедно със своите колеги от университета Лийдс във Великобритания в своята нова научна работа стигнаха до извода, че движението на магнитния полюс на север е свързано с двата участъка на отрицателно магнитно поле под Канада и под Сибир. През последните години силата на канадското магнитно петно значителна отслабна и по този начин Сибир изтегля към себе си северния магнитен полюс. Прогнозите са, че през следващите 10 или 20 години полюсът ще продължи да се движи в посока Сибир и ще измине разстояние от около 660 км.

Компютърен модел на вътрешността на Земята

Друг екип учени направиха компютърен модел на промените в силата на магнитното поле, в който въведоха данните за промените в ядрото на земята. Изводът е, че през 1970-те години в ядрото са протекли промени в един от потоците от течно желязо.

През последните 7000 години северният магнитен полюс хаотично се е премествал близо до географския, следвайки непредсказуемите потоци от желязо в ядрото. Но сега има голяма вероятност и да престои нова инверсия.

4.2 5 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
8 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари