Технологиите за разпознаване на лица се справят добре при идентифицирането на правилните хора в тълпата, но остаряването на човек значително усложнява задачата им – в някои случаи тя става непосилна. При липса на нови снимки на човека, само пет години са достатъчни, за да се затрудни сериозно работата на системата за лицева идентификация.
Група учени от Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU), ръководени от доктор Марсел Гример, стигнаха до разочароващото заключение за съвременните решения. С помощта на алгоритъм за изкуствен интелект бяха генерирани и изкуствено състарени 50 000 човешки лица, за да се види как системите за лицева идентификация ще се справят с тази задача.
Създателите на комерсиални системи за лицево разпознаване не разкриват принципите на работа на техните алгоритми, така че решенията с отворен код бяха избрани като обект на тестване. По време на тестовете изследователите са установили, че с възрастта на хората, точността на системите намалява и след достигане на петгодишна разлика между даден обект и изображението в системата, в сравнението помежду им започват да се проявяват забележими разминавания. След достигане на 20-годишен праг, шансовете за положителен резултат стават изключително малки.
Важен аспект беше възрастта на обектите: за системите е по-трудно да се справят с лицата на хора под 20 или над 60 години – през тези периоди промените, свързани с възрастта, настъпват по-бързо. Г-н Гримър обяснява, че лицата на бебетата се променят много дори за два месеца – всеки месец можете да снимате дете и пак няма да има гаранция за резултата. Малки промени в лицето се забелязват до 20 години. Подобни процеси започват след 60-годишна възраст: „формата на главата се променя и се появяват по-изразени бръчки“, което означава, че делът на положителните отговори също намалява.