Водещият специалист по криптография и изтъкнат интернет активист и блогър Брус Шнайер е един от хората, които отрекоха възможността севернокорейското правителство да стои зад апокалиптичната хакерска атака към системите на Sony Pictures от края на миналия месец. Освен Шнайер и други специалисти споделят подобно мнение, а миналата седмица се появи официалното мнение на представител на кибер отдела към Федералното бюро по разследване на САЩ, който заяви пред „Ройтерс“, че не съществуват каквито и да е улики, че атаката над системите на филмовото студио е проведена от севернокорейската страна или хакери свързани по някакъв начин с Пхенян.
„Няма какво толкова да кажа за хакерската атака над Sony, която по всичко изглежда, че продължава и в момента. Искам обаче да нахвърлям няколко неща тук“, пише Шнайер в своя блог в публикация от края на миналата седмица.
По думите му, в атаката срещу Sony, тук имаме пробив, осъществен от няколко хакера, а не от правителството на Северна Корея. Шнайер споделя и хипотезата си, че тук нямаме и индикации, че атаката е дело на „вътрешен човек“. „Фактът, че живеем в свят, в който не може да сме сигурни, дали една кибератака е дело на чуждо правителство или на няколко хлапета, е плашещ“, пише Шнайер, който припомня инцидента със Sony от 2005 г. и руткита, който доставяха на потребителите си съвместно с BMG под предлог, че са борили нарушаването на защитени с авторско право материали.
За Шнайер най-големите поражения от атаката не са изтеклите в Интернет преди премиерата им филмови ленти, нито пък са пикантните подробности около холивудските звезди. Най-големите поражения от атаката, според Шнайер, са изтеклите в Мрежата лични данни на служителите на студиото.
„Най-страшното сред нещата, които изтекоха беше новината за лекар, който си купува Риталин (освен като лекарство, борещо се с ADHD синдрома при децата, Риталинът се използва често и като наркотик). Имейл, в който жена разказва за опитите си да забременее. Също така записана комуникация между колеги, които говорят зад гърбовете си за другия, а също така това са записи от вписвания на хората в банковите им сметки. Буквлно хиляди номера на социални осигуровки просто бяха пуснати в Интернет. Страшни са даже изтеклите тривиални, безобидни неща, които съставляват дневния имейл трафик, който изкаран на светло, изведнъж придобива уродлив, грозен вид. Един дигитален Бабадук (по името на чудовището от едноименния австралийски филм, чието съществуване бъде ли забелязано от някого, то започва безкраен тормоз над него), което се е появило на бял свят от една изпепеляваща Земята кибератака“, пише Шнайер.
„Тези хора са нямали нещо, което имат да крият. Те не са публични фигури. Данните за тях няма да обиколят новинарските емисии по света. Било е обаче нарушено тяхното лично пространство, и е бил даден старта на хиляди малки трагедии след като техните приятели и роднини са потърсили информация за тях в изтеклите материали и са прочели нещата, които излязоха в Интернет. Това са хора, които не са направили нищо лошо. Те не са кликали върху фишинг линкове, нито са използвали лесни за отгатване пароли. Те просто са били там. Те просто са изпращали същите банални имейли, които и вие изпращате всеки ден – някои от тях лични, някои от тях – не, някои глуповати, други – дълбокомислени. Даже и да не са очаквали да получат пълна защита на личната си комуникация и данни, това, което са допускали в краен случай е било, че някой кибер воайор може да реши да прегледа съдържанието на пощенската им кутия, или че копие от нея се пази на някой сървър на АНС някъде по света. За добро или за лошо, ние привикнахме с новините за дребни, анонимни нарушения на нашата конфиденциалност. Това, което се е случило на хората от Sony Pictures обаче е, че нещата излязоха пред очите на всички. И то в пълните си размери… Ето защо запазването на правото на конфиденциалност е важно за всички. Сигурен съм, че с времето, и още неща ще станат ясни“, завършва Шнайер.