Според новата хипотеза на биофизиците, времето е фундаменталният аспект на живота

След появата на съвременната физическа наука учените са научили много за това как функционира Вселената както в малък, така и в голям мащаб. Въпреки това те все още не са в състояние да обяснят живота. Учените все още не могат да обяснят разликата между живата и мъртвата материя. Група биофизици предложи нова хипотеза, която би могла да доведе до решаването на този проблем и дори са получили първите потвърждения, че тя е вярна. Това е хипотезата с малко странното име „Теория на сглобяването“ (assembly theory).

Според учените ключът към обяснението на феномена живот от гледна точка на съвременната физика може да се окаже необходимостта от преосмисляне на понятието за време. За пореден път, понеже то е било многократно преосмисляно в историята на науката. Еволюцията на живота също се нуждае от понятието за време, твърди международен екип от биофизици.

Безкрайното развитие може да протича само там, където времето съществува и се движи в определена посока. Еволюцията е единственият познат на науката физически процес, който поражда поредица от нови обекти, които считаме за живи: бактерии, бозайници, дървета и т.н.

Тези обекти не могат да съществуват спонтанно, те изискват памет, базирана на това, което се е случило в миналото, за да се създадат нови неща в настоящето. По този начин възниква разликата между вселената, описвана от съвременната физика, и вселената на Дарвин и тя се състои в това, че в едната има механизъм, при който паметта има значение за дефинирането на нещата, а в другата – не.

Всичко, което считаме за живо, се нуждае от някаква форма на памет и информационен поток. ДНК на нашите клетки съдържа програмата за действие, която не може без памет. За да изобретят нещо ново, било то ракета или лекарство, хората се нуждаят от информация. Следователно, за да обясним живота, трябва да разберем как сложните обекти, които животът създава, съществуват във времето. Именно това са се опитали да направят учените в своята нова физична теория, която са нарекли теория на сглобяването, съобщава изданието Conversation.

Основната идея на тази теория е, че с усложняването на обектите се увеличава броят на градивните елементи и се увеличава необходимостта от локална памет, в която да се съхранява информацията за това как да се сглоби обектът от градивните елементи. Броят на стъпките, необходими за създаването на обект от съставните елементи, авторите на тази научна работа са нарекли индекс на сглобяване.

Индексът на сглобяване може да бъде измерен с помощта на масспектрометрия. Използвайки този метод върху биологични и небиологични проби, учените стигат до заключението, че при индекс на сглобяване над 15 стъпки (стадия) вече навлизаме на нивото на молекулите, като по-големи индекси могат да бъдат открити само в живите образци.

Това показва, че учените разполагат не само с теория, но и с начин да проверят предположението, че животът е единствената система, способна да създава сложни обекти. А единственият начин за генериране на такива сложни обекти е еволюцията.

Ако тази нова теория издържи на проверката на научното общество, тя ще доведе до радикално преосмисляне на понятието „време“ във физиката. Сложността на молекулите ще стане еквивалент на времето във физическото въплъщение, т.е. времето ще се превърне във физически признак.