Стартира индийската лунна мисия Чандраян-2: орбитална станция, спускаем модул и роувър

0
471

Индия успешно започна днес своята лунна мисия Чандраян-2. Ракетата носител GSLV III с космическата станция на борда бе изстреляна от космодрума на остров Шрихарикота. Началото на мисията бе показана в реално време в сайта на индийската организация за космически изследвания (ISRO).

Първоначалната дата на изстрелването бе обявено за месец март 2018 година, но то бе многократно отлагано. Интересно е, че реалното изстрелване съвпадна с 50-годишнината от кацането на американски астронавти на Луната. Индия каза, че това е напълно случайно.

Чандраян-2 е втората индийска мисия за изучаване на Луната. Първият космически апарат Чандраян успя да влезе в орбита около Луната. Той изхвърли сонда, която се вряза в естествения спътника на Земята със скорост 1,69 километра в секунда, при което във въздуха бе изхвърлен лунен грунт. Дистанционното изучаване на този грунт на фона на слънчевата светлина доведе до няколко важни научни открития, включително наличието на вода на Луната.

Новата мисия Чандраян-2 е оценена на $150 милиона. Тя включва три космически апарата: орбитална станция, спускаемата платформа Викрам и лунния роувър Прагаян (мъдрост на санскрит). Според плановете, платформата заедно с лунохода трябва да извърши меко кацане на повърхността на Луната. Това трябва да стане в района на южния полюс който почти не е изучен.

ISRO счита, че индийското кацане на Луната ще бъде осъществено на 6 или 7 септември. The New York Times отбеляза, че кацането е най-сложният етап на индийската лунна мисия. Да си припомним, че първият лунен апарат на Израел не успя да кацне на Луната и се разби в нейната повърхност.

Ако кацането в рамките на мисията Чандраян-2 бъде успешно, Индия ще стане четвъртата държава, успяла да осъществи меко кацане на Луната. Досега това успяха да направят СССР, САЩ и Китай.

В рамките на индийската лунна мисия Чандраян-2 орбиталният апарат в продължение на една година ще снима повърхността на Луната и ще анализира нейната съвсем тънка атмосфера. Спускаемият модул разполага с камера с висока резолюция, като може да извършва и сеизмични изследвания. Научното оборудване включва и специален сеизмометър, който може да регистрира лунотресенията.

Най-важната част на експедицията е роувърът, който непрекъснато ще се придвижва по лунната повърхност, ще събира образци от грунта и ще ги изучава. Прагаян ще работи само един лунен ден, който продължава около две земни седмици. Причината за това ограничение е, че индийският луноход използва единствено енергията на своите слънчеви панели и не е предназначен да работи по време и след лунната нощ. Индийските специалисти очакват той да измине около половин километър на повърхността на Луната.

ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
  Абонирай се  
Извести ме за