Главнокомандващият НАТО Йенс Столтенберг за пореден път сподели, че организацията подготвя включването на киберпространството към земното, въздушното и морското пространство, като поле за бойни действия. Ако бъде приета въпросната мярка, ако страна, която не е член на НАТО атакува инфраструктурата на страна-членка на алианса, автоматично ще се задейства член пети от договора за сътрудничество.

Въпросният член пети от вашингтонското споразумение засяга колективната отбрана. Грубо казано, ако ключови системи на страна-членка биват атакувани със зловреден софтуер, силозите се отварят.

„Решихме също така, че кибератака може да задейства Член 5 и в момента работим по процедурата по включване на киберпространството, като зона на бойни действия, което ще означава, че вече ще имаме наземното, въздушното, морското и кибер пространствата, като военни зони. Всичко това служи да подчертае предимствата от това да си част от алианс на 29 съюзника, защото можем да работим заедно, да сме по-силни и да се учим един от други“, сподели Столтенберг в интервю за „Евронюз“.

До какво може да доведе това, вероятно сами се сещате. Че военните обичат звука от подрънкването на оръжията, всеки го знае. Военните може да са създатели на Интернет, но Мрежата, действа по съвсем други закони и подобни решения могат да доведат след себе си немислими последици. Но разбира се, това са военни.

Приписването на отговорност за една атака в киберпространството е проблем, занимаващ не един и двама специалисти.

„Това, което е различното в киберпространството е колко е лесно на атакуващата страна да маскира своята идентичност и множеството институции и хора, които могат да нападнат анонимно. В реалния свят, често може да идентифицираш атакуващия по оръжието му… В Интернет, технологията до голяма степен размива тази възможност. Всеки, от самостоятелни хакери до престъпници и шпиони и войници на чужда държава използват едни и същи инструменти и тактики. Интернет трафикът не идва с обратен адрес и е лесно за атакуващата страна да пренасочи своите атаки през някоя невинна трета страна“, написа преди две години Брус Шнайер по повод атаката към Sony Pictures от страна на Северна Корея. Мнозина бяха учудени колко бързо тогава американските служби хвърлиха вината на севернокорейската държава. Оказа се, че Щатите предварително са компрометирали мрежите им и така са разбрали случилото се. Не е било плод на разследване.

А какво може да кажем за възможността за „атаки под чужд флаг“, при които една страна може да успее да заблуди жертвата си, че извършителят на нападението е трета страна? Вероятностите тук за черен сценарий са много.

1
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
1 Коментари
0 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Станислав
Станислав

Мдам – ракетата порази подмененото „вражеско“ IP…