fbpx
8.5 C
София

Съвременните хуманоидни роботи изглеждат зловещо реални

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Роботът Ameca е наистина впечатляващ. Специалистите отдавна се опитват да направят максимално подобни на хората роботи хуманоиди, но създателите на Ameca са отишли много по-далече. Те са решили да дадат на своето изкуствено създание не само подобно на човешкото лице, но и човешки емоции. Да уточним, че това не е робот с емоции, а робот който може да имитира емоциите, но ги няма. Това е едновременно поразително и отвратително.

Емоциите в стъклените очи

В началото на месец декември роботът Ameca започна масово да се появява в социалните мрежи. Именно тогава британската компания Engineered Arts за първи път показа една от своите ключови и впечатляващи разработки. Въпреки че тя и преди това в продължение от над десет години работеше в индустрията за изграждане на най-различни роботи, в последно време се фокусира върху човекоподобните роботи. Сега в портфолиото на компанията могат да бъдат видени изключително интригуващи демонстрации.

Но Ameca наистина прави голямо впечатление преди всичко заради емоциите, които се изобразяват на бледното и сиво лице благодарение на скритите в черепа малки електромотори. Уж „спящият“ робот размърдва плещи и след това сякаш се събужда: очите и устата на Ameca широко се отварят сякаш след сънуван кошмар, роботът често мига, очите оглеждат всичко наляво и надясно докато роботът не забележи собствените си ръце. Вдигнати вежди, плавни движения на пръстите, шок, леко смущение и приветлива усмивка – този робот играе по-добре от някои актьори.

 

Ameca е демонстрационна система. Тя има крака, но те не се движат, а използваните ИИ технологии са концентрирани в зрителната система. Във всяко око на робота е поставена камера. Тези камери гледат и разпознават хората, наблюдават лицата им, както и другите обекти на разстояние до два метра. Още една камера с висока разделителна способност е монтирана на гърдите.

На същото място е поставен и говорител, с помощта на който роботът общува с околните:

„Аз съм създадена като изследователска платформа за изучаване на взаимодействието между робота и човека. Моята приоритетна задача е общуването“.

Ameca чува всичко наоколо благодарение на вградените в ушите бинаурални микрофони, благодарение на които роботът може да разпознава речта на няколко души едновременно.

Вградените в робота камери се използват за определянето на пола, емоциите и възрастта на човека, който се намира пред него. С помощта на алгоритмите с елементи на изкуствен интелект се разпознават основните емоции на човешкото лице – страх, злоба, учудване и още много други.

Ameca предизвика истински фурор на провелата се в началото на годината в Лас Вегас изложба CES. Тълпи от хора се струпваха да погледат този емоционален робот, който много добре играе ролята на осъзнаването на самия себе си и на своето съществуване.

„Като робот аз нищо не чувствам. Но ако можех, бих била щастлива да бъда тук“ – по този начин отговаря на зададения въпрос, дали изложението ѝ харесва.

Според Морган Ро, оперативният директор на Engineered Arts, към днешен ден роботите от подобен тип се използват в сферата на развлеченията, комуникациите, обслужването и при взаимодействието с други хора. Ameca е най-доброто което можем да постигнем с днешните технологии. Но тя разбира се, изобщо не е човек. 

„Ние не искаме тя да изглежда съвсем като човек. Ние искаме тя да прилича на робот, но на робот, какъвто хората си представят, че ще се появи в близкото бъдеще и какъвто често можем да видим във фантастичните филми“.

В черепната кутия на Ameca са поставени 17 малки електродвигателя, които създават своеобразното вълшебство на лицевата мимика на този робот. Заедно с движението на раменете и ръцете се създават многобройните емоции, които този робот може да демонстрира. Сред тях има и злоба, но засега изглежда няма публикувано видео с тази емоция. Можем да я видим само в буклета по-долу.

 

Друг интересен момент при този робот е, че той работи с помощта на електронния облак Tritium. Потребителите могат да се включват към системата с помощта на всяко компютърно устройство, което има уеб браузър. Възможно е обслужването, обновяването и настройването на робота.

Една от функциите е възможността за дистанционно говорене чрез робота. С помощта на вградените камери и микрофони е възможно да се управлява погледа на робота, да се общува с други хора, да се демонстрират емоции.

За по-напредналите потребители има възможност с помощта на езика за програмиране Python да се създават свои собствени функции за управление на робота.

Зловещата долина

„Докато работехме в тази сфера ние открихме, че когато се опитваш да направиш робот, който изключително много прилича на човек, то това изглежда много зловещо. Сякаш попадаш в една зловеща долина. Но когато правихме Ameca, ние се измъкнахме от тази долина и направихме така, че тя да не прилича толкова много на човек. Ето защо я направихме от пластмаса и метал и ѝ дадохме сива кожа. По този начин хората е приемат по-положително. Така тя се харесва повече отколкото супер реалистичните роботи, каквито правехме досега“ – Морган Ро, оперативен директор на Engineered Arts.

Engineered Arts разработват хуманоидни роботи от почти 15 години. Първата им по-забележителна работа беше RoboThespian. Може би си спомняте това пластмасово осветено отвътре лице с два LED екрана вместо очи. Доста интересен робот, който обаче по днешните стандарти не е нещо изключително. Има торс, ръце и пръсти, глава и челюст, които имитират човешките жестове.

По-късно бе представен усъвършенстван модел, лицето на който се проектираше с помощта на миниатюрен проектор и се анимираше в режим на реално време.

За няколко години около 129 от различните модификации на този робот бяха продадени в страните от целия свят и най-често се използваха като демонстрации по време на различни изложения.

Но през 2018 година Engineered Arts представиха роботи, които съвсем не приличаха на обикновени роботи, а по-скоро на съвсем истински хора.

„Роботите Mesmer съвсем не са обикновена аниматроника. Те са включени към интернет. Те могат да усещат хората, могат да реагират. За тяхната направа са използвани най-добрите изкуствени кожи от телевизионната индустрия. Каня всички да ни последват в зловещата долина“.

 

Тези роботи изглеждат прекалено реалистични. Но ако се вгледаме по-внимателно ще разберем, че това съвсем не са хора. Този ефект на подсъзнателно ниво при хората предизвиква чувство на безпокойство, а понякога дори и отвращение и ужас – именно това е феноменът на зловещата долина, който през 1970-те години за първи път бе описан от японския специалист по роботика Масахиро Мори.

Мори забелязал, че роботите са по-привлекателни за хората, когато приличат на човек. Само че до един точно определен момент. Когато роботите започват прекалено много да приличат на хора, възниква съвсем ясно чувство на тревога и дискомфорт, често пъти и на страх.

Някои учени са на мнение, че ефектът на зловещата долина е свързан с биологията. Други виждат в този ефект културни предпоставки. Самият Мори е на мнение, че този ефект е свързан с най-различни еволюционни фактори – реакцията на човека на потенциална заплаха от боледуване или смърт. Това е нещо, което много прилича на човек, но не е живо и на подсъзнателно ниво човекът го възприема като нещо умиращо или вече мъртво.

Човекът и роботът са две съвсем различни, дори взаимоизключващи се категории. И когато се приближи точката, където тази граница започва да се размива, възниква чувството на когнитивен дисонанс, което от своя страна задейства психологическия дискомфорт. Интуитивно разбираме, че нещото което изглежда като човек, реално не е човек и има съвсем чуждо за човека поведение.

Нека да хвърлим поглед върху демонстрационния робот Cleo от новото поколение Mesmer:

 

В случая с Ameca специалистите на Engineered Arts са решили да направят стъпка назад и да не достигат точката на размиване, откъдето започва така наречената зловеща долина. Ameca напомня и прилича на човек, но хората без проблеми я разпознават като робот.

След като не са допуснали много голямо сходство с човека, специалистите по роботика са ѝ дали имитация на емоциите. Оказа се, че по този начин хората по-добре възприемат Ameca и тя не ги плаши толкова, както ставаше с предишните роботизирани кукли на Engineered Arts. Тези емоции, които нарочно са направени доста груби и твърде ясно изразени, подсъзнателно дават на робота човечност, при това не външна, а вътрешна. По този начин всички разбират, че тези емоции са програмирани и са просто скриптове, които с точно определена последователност задвижват малките лицеви електромотори на робота и той вече не предизвиква погнуса и страх.


Но защо е необходимо на една машина да се дава съвършена имитация на емоциите – ексклузивното качество, присъщо на хората, чрез което ние се разбираме и се привързваме един към друг или се намразваме? Може би един робот с емоции е по-лесно да бъде присъединен към човешката общност, но тези емоции са предварително програмирани и в повечето случаи имат за цел да удовлетворят човека и да го поставят в зоната за комфорт.

За какво е необходимо роботът да демонстрира емоции? За да замени на хората живото общуване? Дали това няма да е поредния начин за бягство от действителността, при което една удовлетворяваща всички нужди имитация замества неидеалния и несъвършен жив свят? Това ли ще бъдат следващите „топли ръце“, които ще дадат на хората спокойствие и ще ги „предпазват“ от несъвършения реален свят?

 

Културата на оттегляне от социалния живот и все по-задълбочаващата се социалната изолация в Япония – страната, която в някои отношения изпреварва цялата планета, но демонстрира една ужасяваща социалната фрагментация, пред която може да се изправи всяко едно напреднало общество. Човек може лесно да си представи Хикикомори и Отаку, чиито единствени събеседници са хуманоидните роботи с човешки емоции.

Това е едно ново явление, което откъсва хората от реалността и едва ли ще доведе но нещо добро. Нека да останем технологични оптимисти и да вярваме, че новите технологии подобряват нашия бит и ни дават надежда за едно по-светло бъдеще, в което ще бъдат решени почти всички проблеми. 

Може би след десетки години роботите от този тип ще се превърнат в универсален домашен помощник, но към днешен ден те не са толкова ефективни, колкото са целия куп роботизирани устройства, които използваме всеки ден – смарт колонки, роботизирани прахосмукачки, съвременни интелигентни машини за миене на чинии, смарт хладилници…


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest
4 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини