Тим Бърнърс-Ли, един от създателите на глобалната вмрежа, говори за нов план за световния интернет миналата година, с който да я защити от „източници на дисфункция“ и този план сега бе разкрит публично.

Договорът за мрежата определя редица основни ръководни принципи за правителствата, частните компании и самите онлайн потребители, като се опитва да създаде една фина колаборация, в която всички да се опитват да направят онлайн пейзажа по-добро място на редица различни фронтове.

Технологичните гиганти ще трябва избирателно да решат дали да подкрепят договора, който се състои от общо 76 клаузи – и да го спазват активно (поне това се изисква от тях на теория). Google, Facebook и Microsoft са сред големите технологични компании, които вече са се регистрирали, сред общо 150 + други фирми, въпреки че до този момент в списъка липсват имена като Amazon и Apple.

И така, какви са принципите? Правителствата имат задачата да гарантират, че всички граждани могат да се свързват с интернет и през цялото време имат на разположение достъп до цялата глобална мрежа. С други думи, всяка една личност трябва да има неограничен достъп до интернет по всяко време, без да ѝ бъде налагана цензура.

Всяка намеса или изменение на това, най-вече по отношение на това какво може да бъде достъпно в интернет, може да се случи само по начини, съответстващи на закона за правата на човека, се отбелязва в договора.

Товаса някои големи цели и политики, които съвсем естествено, няма да бъдат приети по един и същи начин във всички краища на света.

От гледна точка на гарантираността, че всеки гражданин по целия свят ще има интернет връзка, договорът предвижда работа в насока за широколентовия достъп до поне 90% от гражданите до 2030 г. Компаниите също са призовани да направят интернет по-достъпен за всички, за да може да се превърне тази цел в реалност.

Натиск за поверителност

Има и още един голям тласък на фронта на поверителността, както може би очаквате, с призив както към правителствата, така и за компаниите да спазват и защитават онлайн правата за поверителност на тези, които използват мрежата.

Също така има уговорка, че фирмите трябва да извършват „редовни и активни оценки на въздействието върху обработката на данни, които се предоставят на регулаторите, които държат компаниите да бъдат отговорни за преглед и контрол, за да разберат как техните продукти и услуги могат по-добре да поддържат поверителността на потребителите и правата им на данни „.

Също толкова интересен е разделът, който призовава за „минимизиране на събирането на данни до това, което е адекватно, уместно и необходимо във връзка с посочените, изрични и законни цели, за които се обработват данните“.

Нещата обаче не свършват тук. В друг момент е да се подкрепят независимите изследвания за това как дизайните на интерфейси влияят върху процеса на получаване на съгласие от потребителите (както и други съображения) и как те могат да „повлияят на резултатите от поверителността“. С други думи, това звучи като призив за не повече подъл формулировка или други потенциално подвеждащи трикове на потребителския интерфейс, които сме виждали в миналото (като щракване върху иконата на кръст, приемана като съгласие за надстройка на ОС).

Договорът също така казва, че трябва да има контрол върху това как се събират и използват лични данни, които също могат да бъдат преглеждани и коригирани от потребителя.

Големите въпроси

След това има някои доста големи въпроси на фронта на поверителността и със сигурност ще е интересно да се види как това се отразява на технологичните гиганти, които са подписали договора напред. Естественото цинично предположение може да е, че това няма да се случи реалистично, поне не както е заложено тук в черно-бяло.

Ако обаче компаниите, които са се подписали на договора, не могат да покажат, че наистина изпълняват принципите и работят за напредък с тях, те могат да бъдат изправени пред стартиране от групата организации, подкрепящи плана. Което може да хвърли сянка върху общественото възприемане на фирма, ако се случи …

Както Бърнърс-Ли каза пред „Гардиън“: „Ако оставим мрежата такава, каквато е, има много голям брой неща, които ще се объркат. Можем да завършим с дигитална антиутопия, ако не обърнем нещата. Не е, че се нуждаем от 10-годишен план за мрежата, сега трябва да го обърнем. „

Редица други мерки в договора включват изискването за диверсификация на работната сила и похвални мерки за подпомагане на създаването на по-приобщаваща мрежа, изградена около силни общности, зачитащи човешкото достойнство.

Има много добри намерения, заложени в договора, това много е ясно, но как всичко това се превръща в реалност, докато вървим напред, предстои да видим. Скептицизъм встрани, лесно е да се повярва, че от него ще се получи поне малко добро – и да се надяваме, че е много по-голямо добро.

Аудиторията се разделя на два фронта по отношение този проект – едните категорично смятат, „е има крайна необходимост от преструктуриране на основните масиви на интернет пространството, за да не се позволява на петте големи гиганта да управляват по-голямата част от публичния трафик. Според другите обаче, новият „план за световния интернет“ е недостатъчно издържан и има много за коригиране.

 

0 0 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
7 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари