Твърденията за руско ядрено космическо оръжие са признаци за нова надпревара във въоръжаването: ето какви могат да бъдат последиците

Според новите разузнавателни сведения на САЩ, представени пред Конгреса, Русия разработва противосателитно оръжие в космоса с ядрени компоненти.

След като на 14-ти февруари 2024 г. републиканецът Майк Търнър, R-Ohio, председател на Комисията по разузнаване към Камарата на представителите, публикува тайнствено и тревожно изявление. То се отнася до информацията, която той определи като „сериозна заплаха за националната сигурност“. По-късно в медиите се появиха предположения за това какво би могло да представлява това оръжие.

Някои източници предполагат, че става въпрос за ядрено оръжие. Други подозират оръжие с ядрена мощност, но без ядрена бойна глава.

На следващия ден Белият дом официално потвърди, че разработваната руска система е космическо противосателитно оръжие. И че ако бъде разгърнато, то ще наруши Договора за космическото пространство от 1967 г., който забранява използването на оръжия за масово унищожение в космоса. В отговор Кремъл отхвърли съобщенията като „злонамерена измислица“.

Въпреки че конкретното оръжие така и си остана неизвестно за обществеността, събитията повдигат въпроса за ядрените оръжия в космоса в един изключително напрегнат момент. Отношенията между Съединените щати и Русия са на най-ниското си ниво от десетилетия насам, а в момента Русия води агресивна война в Украйна.

Специалистите по ядрени стратегии твърдят, че докладите на САЩ идват в твърде лош момент, в който световният ядрен ред значително се променя. Китай и другите страни разширяват и модернизират арсеналите си. Иран е близо до възможността да създаде ядрено оръжие с много голяма мощност. Нещо повече: това означава, че и редица други държави със сигурност ще поискат да имат свои ядрени оръжия.

В същото време няколко държави разработват ново поколение оръжия за атакуване на космически цели. В този списък влизат Русия, САЩ, Китай и Индия, въпреки че понастоящем нито една от тях не разполага с оръжия в космоса.

Схемите от Студената война

Неотдавнашните разкрития за руските космически оръжия повдигат въпроса, че в даден момент държавите наистина могат да решат да разположат ядрени оръжия в космоса. Някои от тях са опитвали и преди.

По време на Студената война САЩ и Съветският съюз изследваха възможността за ядрени взривове в космоса. В края на 60-те години на миналия век Съветският съюз тества ракета, която може да бъде изведена в ниска околоземна орбита. След това да излезе от орбита и да достави ядрена бойна глава на Земята.

Досега никоя нито една държава не е разполагала ядрени оръжия в космоса. Поне засега. Спазват се двата члена от закона за космическото пространство и Договора за частична забрана на ядрените опити от 1963 г., които забраняват ядрените взривове в космоса. Москва и Вашингтон сключиха тези договори, за да ограничат надпреварата във въоръжаването по време на Студената война.

Тези договори ограничиха военните действия в края на Студената война. Само че нарушенията от страна на Русия на договорите за контрол на ядрените оръжия, както и оттеглянето на САЩ и Русия от различните договори от 2002 г. насам, показват, че в бъдещето може да се окаже съвсем друго.

Ядрени бомби в космоса

Но защо една държава би искала космически ядрени оръжия? Има няколко причини. При това много сериозни.

Държавите могат да насочат космическите ядрени оръжия към Земята. На практика тези оръжия от космоса биха могли да избегнат радарите на противоракетната отбрана и системите за ранно предупреждение. Има обаче значителни недостатъци при извеждането на ядрени оръжия директно в космоса.

Разполагането на ядрени оръжия в космоса за поразяване на цели на Земята може да има както отбранителни, така и нападателни цели. Оръжията, които избягват противоракетната отбрана, могат да осигурят взаимното ядрено възпиране. Това е отбранителна стратегия, целяща да предотврати агресията срещу държавата, която ги е поставила в космоса.

Алтернативно, тези оръжия могат да помогнат на дадена държава да получи възможност за нанасяне на първия удар. Първият удар означава да се унищожи необходимото количество ядрени оръжия на противника. Или неговите системи за командване, контрол и комуникации, необходими за тяхното управление. По този начин ще се предотврати ответния ядрен удар.

Страните биха могли да насочат своите космически оръжия към други региони на космоса, подобно на разработваното от Русия оръжие. Това напомня за ядрените оръжия, които се използват за поразяване на астероидите, с цел защита на Земята от стълкновение с тях.

Убийците на сателити

Реалността е по-малко драматична, но не по-малко тревожна. Най-вероятната употреба на подобен тип космическо ядрено оръжие е унищожаването на военните спътници на противника. Повреждането на навигационните сателити би попречило на способността на противника да води война. Както оръжията за прецизни удари, така и наземните сили разчитат на сателитните съзвездия като GPS или руската система ГЛОНАСС, за да откриват и достигат набелязаните цели.

Страните може да поискат също така да имат възможност да унищожават космическите оръжия на противника, включително космически базираната противоракетна отбрана. Въпреки че никоя държава все още не е разгърнала подобни оръжия, лидерите може да се опасяват от бъдещите възможности. И разбира се да искат да са първите, които да разгърнат космически оръжия, за да се предпазят от тази заплаха.

Най-опасното е, че тези оръжия могат да унищожат или повредят сателити, които са от решаващо значение за ядрената система за командване, контрол и комуникации на противника. Включително сателитите за ранно предупреждение, които следят изстрелването на ракетите, и комуникационните сателити, които препредават военните заповеди. И по този начин буквално да го ослепят.

Ядрените оръжия увреждат сателитите поради вълната от гама-лъчение, която се създава при ядрения взрив. Тази радиация уврежда критичните подсистеми на сателитите.

Но тези оръжия имат значителни недостатъци. Взривът би повредил всички сателити в обсега на гама-лъчението. Включително тези на атакуващата държава, нейните съюзници и неутрални държави.

Въпреки това космическото ядрено противосателитно оръжие може да има някои предимства пред другите варианти за атакуване на държавите. Наземните противоспътникови системи могат да достигат само целите в ниска околоземна орбита.

Дори едно ядрено противосателитно оръжие в космоса би създало нова заплаха. Дори без да разполага с ядрена бойна глава. Подобно устройство би имало по-голям обсег от наземните противосателитни оръжия и би могло да изпълнява мисията си за продължителен период от време. И двата фактора биха увеличили броя на спътниците, които то би могло да повреди или унищожи.

Много от спътниците, които една държава може да иска да унищожи, се намират на по-високи орбити и са извън обхвата на наземните системи. Това важи за някои от системите на САЩ, които Русия може да иска да атакува.

Интересът на Кремъл към космическите оръжия може да е опит за намаляване на способността на Америка да води война, да застраши ядрените системи за управление, контрол и комуникации или да се предпази от космически базираните противоракетни системи. Като алтернатива руската отбранителна промишленост може да стимулира разработването им с цел печалба.

Нова надпревара във въоръжаването?

Каквато и да е първоначалната цел, разполагането на ядрени оръжия в космоса може да доведе до твърде сериозна дестабилизация. Въпреки че няма общоприета дефиниция за стратегическа стабилност, учените често я определят като комбинация от кризисна стабилност, основана на риска от ядрена ескалация по време на военна криза. Както и стабилност при надпревара във въоръжаването – когато страните могат да избегнат действия и реакции, които се превръщат в скъпа и опасна надпревара във въоръжаването.

Ядрените оръжия, базирани в космоса, увеличават риска дадена страна да прибегне до използването на ядрени оръжия по време на криза. Както оръжията, насочени към Земята, така и тези, насочени към цели в космоса, създават стимули за превантивно използване на ядрени оръжия.

Заплахата от един от двата удара създава натиска известен като „използваш или губиш“, което стимулира превантивен ядрен удар, за да се ограничат щетите, които противникът може да нанесе. На свой ред изпреварващият ядрен удар вероятно ще провокира по-нататъшна ескалация, която в крайна сметка ще завърши с тотална ядрена война.

Поставянето на ядрени оръжия в космоса със сигурност ще предизвика нова надпревара във въоръжаването. Тъй като една от целите на космическите оръжия е да се унищожат космическите оръжия на противника, САЩ могат да отговорят на руските оръжия със свои собствени. Тогава Русия може да отговори с нови оръжия, за да запази предимството си. Други страни, като Китай, могат да реагират на американските оръжия, което може да предизвика отговор от страна на Индия, последван от такъв от Пакистан.

Натискът за ескалация и заплахата от надпревара във въоръжаването са налице дори ако първата страна постави оръжия в космоса с отбранителна цел. Въвеждането на космически оръжия може да създаде това, което учените в областта на международните отношения наричат дилема на сигурността: действията, които повишават сигурността на една държава, но правят другите държави несигурни.

Отбранителните и нападателните оръжия често са неразличими. Оръжията, които биха могли да повишат сигурността на една страна чрез предпазване от космическа противоракетна отбрана, биха могли да се използват и като нападателни. Предимно срещу системите за управление, контрол и комуникации на ядрените оръжия. Дори лидерите на дадена страна да смятат, че техните ядрени космически оръжия се разполагат в орбита само с отбранителни цели, няма как да знаем дали утре същите тези оръжия няма да се използват за светкавично нападение.

Има голяма вероятност за разполагането на ново поколение ядрени оръжия в космоса. Това е един нов тип надпревара във въоръжаването, която няма да доведе до нищо добро. Особено на фона на военните действия в Украйна и Близкия изток. Използването на подобен тип ядрени оръжия може наистина да накара целия свят да пламне.

По материали от статията на Спенсър А. Уорън, постдокторант по технологии и международна сигурност, Калифорнийски университет, Сан Диего.