Технологичната революция – напът ли сме да изгубим работата си или ИИ ще работи вместо нас?

4
530

Оригиналът е на Yuval Noah Harari, като разсъжденията са компилация от поредица негови изяви в рамките на форума TED Talks. 

Днес нямаме никаква представа как ще изглежда пазарът на труда след 10, 20, 30 или повече години. Всеобщо е мнението, че изкуственият интелект, дълбокото машинно обучение и роботиката ще изменят почти всяка човешка дейност – от производството на кисело мляко, до психотерапията и преподаването на йога. Разликите са във възгледите за същността на промяната и времето, което ще ѝ бъде необходимо, за да направи света, в който живеем място, което един ден може трудно да познаем… Някои смятат, че за едно – две десетилетия стотици милиони, дори милиарди хора ще станат излишна работна сила за икономиката. Други твърдят, че в края на краищата автоматизацията на индустрията всъщност от своя страна ще генерира голям брой нови работни места и по-голям просперитет за всички.

И така, дали сме на ръба на ужасяваща катастрофа, или подобни прогнози са още един пример за необоснована истерия? Трудно би могло да се каже категорично. Опасенията, че автоматизацията ще създаде огромна безработица, ни връщат към XIX в. и досега изглежда те не са се сбъднали. От началото на индустриалната революция, за всяко работно място, което машините са затворили или иззели, се е създавало ново такова и средният стандарт на живот в крайна сметка непрекъснато се покачва, при това в някои отрязъци от време драстично.

Но разбира се, не е напълно безпочвено да мислим, че сега времето е различно и технологиите са коренно различни от всичко, което сме виждали досега и че машинното обучение наистина ще промени играта. В миналото машините са се конкурирали с хората предимно в тежкия физически труд, като човекът е имал голямо превъзходство над машините със своите знания. Именно поради това автоматизацията на ръчния труд в земеделието и индустрията отварят нови работни места за хора, от които се изисква да проявяват когнитивни умения, присъщи само и единствено на хората: да обучават, да анализират, да общуват и преди всичко да разбират човешките емоции. Сега Изкуственият Интелект (ИИ) започва да надминава хората във все повече области, включително дори и в разбирането на човешките емоции… Изглежда не сме открили някакво трето поле на активност, освен физическото и когнитивното, което да ни вдъхне надежда и да ни спаси, че все още запазваме господството си над техниката.

Изключително важно е да си дадем сметка, че революцията на ИИ засяга не само бързината и усъвършенстването на електрониката и компютрите. Тя се подхранва също и от върховите постижения в науките за живота и социалните науки. Колкото по-добре разбираме биохимичните механизми, които стоят зад емоциите, желанията и начините, чрез които вземаме своя избор, толкова по-добре компютрите ще анализират човешкото поведение, предсказвайки нашите решения и замествайки хората, които работят като шофьори, банкери или адвокати.

През последните години изследванията в области като невропсихологията и бихейвиористичната икономика дават възможност да учените да разделят на части човешкото същество, и по-конкретно да разберат по-добре как един човек взема своите решения. Оказва се, че всичко, което избираме – от това какво да ядем, до това за кого за се омъжим/оженим, не е в резултат от „свободна воля“, както всички ние обличаме този био механизъм, а по-скоро от милиарди неврони, които изчисляват огромен брой изчисления в една секунда. Всички ние се кланяме на мита за „човешката интуиция“, но всъщност тя е просто мит… Добрите шофьори, банкери и адвокати нямат магическа интуиция за графика, инвестирането и воденето на преговори, а по-скоро разпознават повтарящи се патерни, забелязват ги и се опитват да избегнат невнимателен пешеходец, неподходящ кандидат за кредит или хитър измамник. Също става ясно, че биохимичните алгоритми на човешкия мозък далеч не са съвършени. Те разчитат на преки пътища, за да успеят да анализират информацията, подавана от сетивата и да ни предложат най-удачното за нас решение.

Това ще рече, че по всички показатели ИИ един ден може да намине човека дори в задачи, където би се изисквала „интуиция“, колкото и според някои експерти това да е категорично невъзможно. Изкуственият интелект може да бъде по-добър там, където не е нужна интуиция по отношение на останалите хора. Много дейности, като шофиране по улица, пълна с пешеходци, даване на пари назаем на непознати и водене на преговори за бизнес сделка, изискват способността да се преценяват и анализират правилно емоциите и желанията на другите хора. Ще изтича ли това дете на улицата? Дали мъжът в черния костюм смята да ми вземе парите и да изчезне? Дали адвокатът ще изпълни заканите си, или блъфира? Докато преди в историята се е смятало, че подобни емоции и желания са плод на нематериален дух, за хората е било категорично ясно, че нищо не би могло да ги замени, особено компютрите, които са нематериални и прагматични. Та как би могъл компютърът да проумее божественото създание човешки дух? Но ако емоциите и желанията всъщност са просто биохимичен алгоритъм, няма никаква пречка компютрите да не могат да разгадаят тези алгоритми и дори да го правят по-добре от всеки един човешки индивид.

Шофьор, който предсказва намеренията на пешеходеца, банкер, който преценя платежоспособността на клиент и адвокат, който преценява настроението на масата за преговори, не разчитат на магии. По-скоро без да знае мозъкът им разпознава биохимични патерни, като анализира изражението на лицето, интонацията на гласа, движенията на ръцете и дори телесния мирис. Един ИИ, оборудван с необходимите сензори, би могъл да извърши всичко това по-надеждно и точно от човека.

По тази причина заплаха от загубата на работни места не произлиза единствено от информационните технологии. Тя е в резултат от сливането на технологиите и биотехнологиите. Пътят от функционалния ЯМР до пазара на труда е дълъг и мъчителен, но все пак може да бъде извървян през следващите 20, 30 или 50 години.

Освен, че изкуственият интелект може да надмине всички човешки възможности и умения, които досега са били присъщи единствено на нас, той също притежава потенциала да развие умения и способности, нямащи нищо общо с тези, познати ни досега от човека, което определя разликата между ИИ и работника по-скоро по вид, а не само по степен.

Две особено важни нечовешки способности на ИИ биха били да бъде свързан в мрежата и да се актуализира. Тъй като хората са индивиди, да комуникират с всеки един и да са свързани помежду си по всяко време е прекалено трудно, макар и информационните системи днес донякъде да заместват тази потребност. Компютърните системи, в пълна противоположност, не са индивиди, и е лесно да бъдат интегрирани в единна гъвкава мрежа. Това, пред което сме изправени, е не замяната на милиони работници от милиони индивидуални компютри и роботи, досущ както сме гледали в апокалиптичните филми за технологичната революция, а по-скоро отделните работници вероятно ще бъдат заменени от една интегрална мрежа. Ето защо когато обсъждаме автоматизацията, не бива да сравняваме способностите на един шофьор с тези на дадена самоуправляваща се кола Tesla например или на даден лекар със способностите на ИИ система, която би могла да замести човешкия фактор. По-скоро би трябвало да сравняваме способностите на група хора със способностите на една ИИ невронна мрежа.

Например днес много шофьори не са запознати с всички променящи се правила на движението по пътищата и често ги нарушават. Освен това, тъй като всяко превозно средство е отделна единица, когато две такива се приближават към едно и също кръстовище едновременно, водачите може да не забележат това и да се сблъскат. За разлика от тях, всички автономни коли могат да бъдат свързани. Когато две такива превозни средства се приближат към едно и също кръстовище, всъщност те не са отделни единици – те са част от един алгоритъм. Следователно вероятността да не установят връзка и да се сблъскат е значително по-малка. Ако министерството на транспорта реши да промени някои правила за движение, всички автономни коли ще бъдат актуализирани едновременно с най-новите правила за движение и ще ги спазват стриктно.

По същия начин, ако СЗО открие ново заболяване, какъвто е случаят с настоящата епидемия с COVID-19 или някоя лаборатория създаде ново лекарство, ще бъде почти невъзможно новините да стигнат едновременно до всички лекари по света. Ако имате обаче десет милиарди ИИ лекари по света – всеки, следящ здравето на един-единствен пациент, вие просто ще им изпратите информацията за част от секундата за новата болест или лекарство. Потенциалните предимства на свързаността и актуализацията са толкова големи, че поне при някои професии може да се окаже изключително разумно и ефективно хората да се заменят с компютри дори ако някои отделни единици все още работят по-добре от машините…

Мнозина тук биха могли да възразят, че с преминаване от работа от отделни хора към компютри ще загубим предимствата на работата на ниво единица, с други думи на индивидуалността. Например ако един лекар постави погрешна диагноза, той не убива всички пациенти по света и не блокира развитието на всички нови лекарства. И обратното, ако всички лекари бъдат свързани в наистина единна система и тази система направи грешка, резултатите може да са катастрофални. Всъщност интегралната компютърна система може да максимизира ползите от свързаността, без да погубва предимствата на индивидуалността. Вие можете да задействате много алтернативни алгоритми в една и съща мрежа, така че една пациента от далечно село може да получи достъп чрез смартфона си не само до един авторитетен лекар, но и до стотици ИИ лекари, чиято работа непрекъснато се сравнява, анализира и надгражда. По всяка вероятност ползите за човешкото общество ще бъдат огромни. ИИ лекарите биха могли да предлагат много по-добро и евтино здравеопазване от милиарди хора, особено на тези, за които към момента няма достатъчно медицински грижи. Благодарение на самообучаващите се алгоритми и биометрични сензори може да се окаже, че бедната селянка в някоя изостанала страна има късмета да се радва на много по-добри здравни грижи чрез смартфона си в сравнение с това, което днес получава най-големият богаташ в света в най-модерната градска болница.

По същия начин автономните МПС ще осигурят на хората много по-добри транспортни услуги, но по-важното е, че жертвите по пътищата ще намалеят. Днес близо 1,25 милиона души годишно загиват при автомобилни катастрофи, която стойност е два пъти по-висока от убитите при военни действия, престъпления и тероризъм взети заедно. Над 90% от тези катастрофи са предизвикани от съвсем човешки грешки – някой е употребил алкохол и шофира, друг пише SMS и шофира, трети заспива зад волана, четвърти мечтае и не внимава. Националната администрация по сигурност по пътищата на САЩ съобщава, че през 2012 г. 31% от автомобилните катастрофи са причинени от злоупотреба с алкохол, 30% са в резултат на превишена скорост и 21% са причинени от разсеяни водачи. Автономните коли никога няма да направят подобни неща. Макар да страдат от своите си недостатъци и проблеми и въпреки че някои пътни произшествия са неизбежни, очаква се замяната на всички водачи с компютърни системи да намали жертвите и ранените по пътищата с около 90%. С други думи, преминаването към автономни коли вероятно ще спасява живота на 1 милион души годишно. Ето защо би било лудост да се спре автоматизацията в такива сфери като транспорта и здравеопазването само и само за да се запазят работните места. Ние трябва да закриляме човешките същества, а не работните места. Освободените шофьори и лекари ще трябва просто да си намерят друго поприще.

Поне в краткосрочен план ИИ и роботиката едва ли ще елиминират напълно цели индустрии. Работните места, които изискват специализация в тесен обсег от дейности, ще бъдат автоматизирани. Но ще е много по-трудно машини да заместват хората на не толкова рутинни позиции, които изискват едновременно прилагане на широк спектър от умения и включват справяне с непредвидени ситуации. Да вземем например здравеопазването. Мнозина лекари се стремят най-вече да обработват информация: те събират медицински данни, анализират ги и поставят диагноза. За разлика от тях, медицинските сестри се нуждаят от добри моторни и емоционални умения, за да направят болезнена инжекция, да сменят превръзка или да обуздаят буйстващ пациент. Ето защо ние вероятно ще имаме един семеен ИИ лекар на смартфона си десетилетия преди да разполагаме с надеждна сестра робот27. Индустрията, предлагаща грижи за човека – за болните, малките деца и възрастните, – сигурно ще остане дълго време човешки бастион. Тъй като хората живеят по-дълго и имат по-малко деца, грижите за възрастните сигурно ще бъде един от най-бързо разрастващите се сектори на пазара на човешкия труд.

Редом със социалните грижи, творческите дейности представляват трудно препятствие за автоматизацията. Вече нямаме нужда от хора, които да ни продават музика – можем да си я свалим направо от iTunes, но композиторите, певците и диджеите са все още от плът и кръв.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
4 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари