Работата е необходима част от живота. Тя е много повече от средство за препитание, трудовата дейност дава на хората чувство за достойнство и постижение. Чувството, че човек участва в смислена работа, независимо дали допринася за мащабен проект или за индивидуален артистичен стремеж,  му позволява да се почувства облагодетелстван и му помага да осъзнае, че има смисъл и цел в живота.

Докато този порив за създаване или работа изглежда като общочовешка черта, условията, при които хората работят, постоянно се променят. Това се случва по-специално по време или след големи технологични „революции“. Неолитните революции в целия свят превръщат обществата на ловците и събирачите в заседнали земеделски общности.

Междувременно, индустриалната революция, която започна в Европа през XVIII-ти век, отбеляза възход в парните мощности, предшествениците на съвременните фабрики и технологии, които от своя страна доведоха до масовата стагнация на селско стопанските индустрии и като цяло занаятчийския труд.

Това беше само първата от много такива революции. Не след дълго беше последвана от Втората индустриална революция през ХIХ и началото на ХХ век, в която се появиха и електричеството, модерната поточна линия и използването на взаимозаменяеми части – особено в Северна Америка и Европа. Третата индустриална революция, която започна в средата на ХХ век, се характеризира с възход на дигитализацията, компютърните и информационните технологии, включително и глобализацията на веригите за доставки.

Последвалият процес доведе до деиндустриализацията на много региони в Глобалния север (като пояса на ръждата в района на Големите езера) и ускорената индустриализация на части от Глобалния юг, особено на провинциалните градове в Далечния Изток, които се превърнаха в магнити за работници в селските райони (мигранти), които са били изместени от индустриализирани и автоматизирани земеделски системи.

Някои прочути личности (най-вече Клаус Шваб) считат, че навлизаме в Четвъртата индустриална революция, която ще се характеризира с бързи технологични разработки в областта на изкуствения интелект, дигиталните мрежи, квантовите изчисления, роботиката, материалознанието и генетиката, и това, че тези постижения отново ще променят коренно обществото, от което сме част и ние.

Някои от тези промени неоспоримо ще бъдат добри. Вероятно предстои да бъдат разработени нови лекарства, които могат да предотвратят или излекуват множество заболявания. Напредъкът в технологиите за възобновяема енергия, строителната наука и други области могат да гарантират, че човечеството предотвратява климатичната катастрофа. Разрастването на децентрализираните мрежи за дистрибуция може да ни позволи да намалим голяма част от хранителните отпадъци.

Въпреки че всички тези промени имат способността да премахват страданието и да използват ресурсите по-ефективно, същата технология има потенциал да промени съществено концепцията за „работата“, като един от сценариите е, че ще направи работата по-ограничена и по-несигурна за всички, освен привилегированото малцинство.

Възходът на прекариата

Всички технологични революции са разкрили пред хоризонта определени работни места, умения и нови технологии, като същевременно са погребали много стари такива. Това е известно като технологична безработица. Работниците, които са засегнати от тези промени, могат или да се борят срещу процеса, или да търсят възможност другаде – чрез промяна на амплоато, специализацията и т.н. Борбата с промените обаче не е лесна, тъй като новите технологии правят продуктите все по-евтини за производство и  все по-евтини за закупуване. Това усложнява ситуацията не само за работниците, но и за работодателите. С непрекъснатите промени, ще бъде все по-трудно да бъде установен някакъв баланс на пазара на труда.

Това явление не е рядкост, нито е реликва от миналото. Ако не друго, то става все по-често, тъй като компютрите стават все по-малки и по-мощни (според закона на Мур), а скоростта, с която настъпва по-широк технологичен напредък, се ускорява (според закона на Курцвайл). За футуристите и техническите изпълнителни директори този тип промени се считат за добри, защото позволяват по-иновативни решения на проблемите и заменят съществуващите пазари. За по-слабо образованите и по-възрастните работници това може да означава ефективно изчезване на техните професии.

Това вече се е случило с много работници, които нямат специализирано обучение или опит. Милиони са изместени от глобализацията или автоматизацията, възникнали през последните 50 години и те са били принудени да намерят убежище в икономиката на услугите или по-скоро, като участват в това, което е известно като концертна икономика. Много теоретици са предприели да наричат тази нова група от работници прекариат (амалгама, съчетаваща думите „несигурност“ и „пролетариат“), защото тези работни места често са временни или на непълно работно време.

Ако Четвъртата индустриална революция следва тази тенденция за ускоряване процеса на миграция, тези индустрии, които са послужили като убежище за прекариата, също ще видят засилена автоматизация чрез изкуствения интелект и роботиката, което ще означава още по-малко работни места. В комбинация с увеличаването на броя на хората, влизащи в работната сила поради нарастването на населението, автоматизацията заплашва да направи невъзможно осигуряването на работа за всички, които желаят да обменят своя труд срещу заплащане.

Макар технологичният напредък да повлияе на работниците, които осъществяват работна дейност предимно с ръце или не се нуждаят от голямо количество специализирани знания, за да участват в своята индустрия, новите технологии могат да засегнат дори висококвалифицирани и специализирани работници, чиято работа е изключително интелектуална. Дори определени здравни специалисти, като терапевти, могат да споделят подобна съдба поради напредъка на изкуствения интелект. Ако терапевтичният „бот“ може да предложи услуги, които са неразличими от тези на човешкия терапевт срещу по-малка част от разходите и без да е необходимо да пътувате до офис или да насрочите час, колко дълго това може да остане жизнеспособна професия за хиляди хора? Това поставя един често задаван напоследък въпрос: Ако тези нови технологии премахнат нуждата от десетки милиони работни места и няма нова индустрия, която да служи като убежище, какво ще прави всеки от нас?

Влиянието върху психичното здраве

Въпреки че това несъмнено е дискусия, тъй като този процес ще изисква преструктуриране и преосмисляне на организацията на настоящите икономическа, управленска и политическа системи, тези потенциални промени представляват десетки значими проблеми от гледна точка на общественото здраве, особено на психичното. Тъй като работата става все по-оскъдна, конкуренцията за свободни позиции ще стане по-агресивна. Тези, които успяват да запазят позициите си, могат все повече да се стремят да се докажат, че са необходими за своите началници, което би могло да доведе до ускоряване на съществуващата култура на моментална достъпност, в която работниците са винаги на разположение по електронната поща или по телефона – дори ако компенсацията все още се моделира от 40-часова работна седмица. В организация с ръководство, желаещи да използват тази уязвимост биха могли мълчаливо да изискват от работниците да изпълняват задължения извън договорните си задачи.

Дори до днес вече има притеснение, че унищожаването на разликата между работно и свободно време поради социалните медии, работните имейли и други задължения оставят хората в почти постоянно състояние на стрес, което може да има широк спектър от отрицателни резултати за здравето. Пословичното „даване на 110 процента“ тук придобива зловещо значение, тъй като предполага, че се очаква човек да дава повече от възможното за работата си и че дори най-малкия недостатък и пропуск, могат да бъдат причина за неговото освобождаване от позицията, която върши. Освен че е потискаща практика, която изглежда етично притеснителна, доказателствата сочат, че такава взискателна среда влияе негативно на ангажираността и ефективността на работниците и че производителността в цялата организация може да пострада като последица, ако такива нагласи са направени ендемични поради токсично лидерство на предприятието.

И обратно, мнозина могат да изпитат друга форма на тревожност, ако продължат да изпитват затруднения с намирането на стабилна работа. По-лошото е, че някои могат да изпаднат в отчаяние, ако им липсват определени ресурси или способности. Дори и да има прилагане на универсален основен доход, който да предотврати най-лошите аспекти на дългосрочната безработица или заетостта, вероятно ще продължат очакванията и социалният натиск да има работа. Тези, които не могат да отговорят на тези очаквания, вероятно ще се почувстват дълбоко унизени, самотни и негодуващи и вероятно ще изпитат много от добре документираните проблеми с физическото и психическо здраве, свързани с „безработица“ (хипертония, диабет, инсулт, сърдечен удар, тревожност и др. депресия).

Ролята на специалистите по психично здраве

Такава промяна на парадигмата вече е започнала и вероятно ще се ускори по време и след рецесията, свързана с коронавируса. Може да се надяваме, че това са временни проблеми, които в крайна сметка ще бъдат решени чрез интензивни реформи и промени в политиката, но те са ясни и представляват предизвикателства, които няма да отминат сами по себе си в обозримо бъдеще. Трябва да признаем, че тези промени се случват и че произтичащите от това стресови фактори оказват влияние върху хора от практически всички сфери на живота. За хората, които работят като специалисти в областта на психичното здраве, ще се наложи да станат по-адаптивни към тези глобални явления, за да разбират по-добре техните пациенти и борбите, пред които са изправени ежедневно.. Ще трябва да бъдат съпричастни и с тревогите на онези, които се чувстват така, сякаш са толкова сигурни, колкото капризите на своите работодатели, както и с гнева на онези, които се чувстват сякаш са били изхвърлени от пътя или нямат цел. Ще бъде необходимо да разпознават материалните обстоятелства, които оформят състоянията на техните пациенти, ако искат да успеят да им помогнат в тези трудни обстоятелства.

4.5 2 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
1 Коментар
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари