Познавате ли някой тийнейджър? Силно вероятно е той да има телефон. И всички около него да смятат, че това е голям проблем за психичното му здраве. Поне това е впечатлението, което получаваме от почти всички таблоидни заглавия днес, които твърдят, че всеки четвърти тийнейджър е пристрастен към своя смартфон.

Виждаме тези заглавия от много време. Първоначално тръгнаха от печатните издания и преминаха към онлайн порталите. Но виждаме и много научни изследвания по въпроса. Последното от които открива, че 23 от 100 тийнейджъри използват телефоните си по проблемен и вреден за тях начин. Съпътстващо прессъобщение гласи, че това поведение отговаря на дефиницията за „поведенческа зависимост“.

Документът открива също, че хората с проблемна употреба на смартфони са три пъти по-склонни да се чувстват депресирани, тревожни или да не спят достатъчно. Заключението е неустоимо за медиите: смартфоните отключват психични проблеми сред децата ни.

Но може би трябва да спрем за момент с прехвърлянето за гръмки заглавия и да помислим, преди са се обезпокоим твърде много. Силно е спорно дали някой може да бъде пристрастен към телефона си- или да използва интернет или да играе компютърни игри. Някои изследователи в тази област казват, че е възможно, докато други твърдят, че е безсмислена употребата на термина пристрастяване в този контекст.

Новото изследване обобщава 41 предишни проучвания за използването на телефони, като основно хвърля светлина върху анализирането на няколко въпроса, които установяват дали за юношите е склонно да използват много мобилните си и други дигитални устройства, без това да значи, че те сазависими.

Един от ключовите въпроси е дали се случва често да използват телефоните си по-дълго, отколкото са планирали и вследствие на това да пропуснат да свършат някоя важна задача или да закъснеят за някъде. На него, голяма част от подрастващите отговарят положително.

Но дали може това да се идентифицира като психологична зависимост?

Заменете думата „телефон“ с думата „книга“ и вероятно си представяте един запален читател, който също отговаря с „да“ на много от тези въпроси. Но никой не би казал за него, че е зависим от четенето.

Със сигурност поведението е смущаващо и може да доведе до значителни лични и социални загуби, но това далеч не значи, че състоянието е толкова ескремно и тревожно, колкото се опитват да ни втълпят медиите.

Друга тревога е, че проучванията, включени в прегледа, са били непредставителни, казва Ейми Орбен от университета в Кеймбридж. Това е така, защото екипът на Kalk сканира базата данни на вскички проучвания за използване на телефони, като използва ключова дума за търсенето „пристрастяване“. Изследванията, които откриват ниски нива на проблема са пренебрегнати, а те може да са значително повече от тези, които твърдят, че проблем има и е катастрофичен.

Калк и съавторът Бен Картър, също от Кингс Колидж Лондон, са съгласни, че това е ограничение, но казват, че откритията все още предполагат модел, който изисква допълнително проучване.

Другото твърдение, че телефоните, които правят младите хора депресирани, изобщо не е издържано; проучванията просто показват връзка между употребата на телефона и докладвани проблеми с психичното здраве, а не че телефоните са причината.

Доста правдоподобно е предположението, че повечето установи корелации между депресия и прекомерна употреба на смартфон сред младите хора е породено от липсата на много приятели в училище или на социални кръгове, в които юношата да членува. В такива ситуации, е напълно логично детето да се обръща към дигиталните устройства и да намира пространство за биване и себеизразяване в тях. Ако картината е такава, би било доста опасно родителите да се намесват като отнемат телефона или забраняват използването на дигитални устройства / санкционират за това.

Виртуалния свят и психичното здраве?

За да бъдат справедливи към екипа на Калк, те посочват в своите документи, че са открили само „връзка“ между употребата на телефона и проблемите с психичното здраве, но фактът, че това не е доказателство за причинно-следствената връзка, е омаловажен в голяма част от отразяването в медиите. Сякаш журналистите не могат да устоят на добра история за тийнейджърите и техните телефони. Може да кажете, че сме зависими.

Наскоро СЗО определи дори и геймърството като психологично разстройство, като експерти по света спорят дали то да бъде включено и описано като такова в Наръчника за диагностициране на психичните разстройства (DSM-V).

Въпросът за мобилните устройства и младите винаги е бил спорен, като различните авторитети са на различна вълна по темата. Повечето съвременни проучвания сочат, че тийнейджърите намират в умните устройства и интернет едно разширено пространство за себеизразяване, а акаунтите в социалните мрежи разпознават като право на идентичност. Информационните и ресурсни ползи са безспорни, като друго проучване на Колеж Смит в Масачузетц твърди, че е характерно за децата, които от десетата до петнайстата си година използват интернет, да са с около 20% по-развити в обработката и справянето с информация, както и в систематизирането на данни, спрямо тези, които не четат и не използват интернет. Здравните рискове, разбира се също не са за подценяване, но те не значат, че трябва напълно да изключим и подценим ползите.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
9 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари