„Метавселена“ ли е думата на 2022 в технологичния свят или е просто поредната фраза, описваща опитите на големите корпорации да извлекат още по-голяма „ценност“ от пристрастяването ни към Глобалната мрежа? На пръв поглед въобще споменаването на „метавселена“ звучи ненужно. Много хора днес живеят в свои собствени метавселени – включват браузъра си и консумират съдържание, „посещават“ концертите, които искат, гледат любимите си спортни събития без да стават от стола си, срещат хора, които ще видят само онлайн. През същия този браузър работят, имат виртуални колеги и виртуални шефове, виртуални приятели. И вместо темата на 2022 да беше какво прави днешния средностатистически човек, когато затвори този същия браузър, то компаниите сметнаха, че трябва да се мисли по въпроса как да натикаме този браузър право в лицето му (чрез VR шлемовете). Следващата новина не е сигурно как може да бъде определена, но определено си е забавна.
Lincoln Electric Holdings, един от най-големите производители на оборудване за заваряване в света, с повече от 42 производствени мощности, разположени в Северна Америка, Европа, Близкия изток, Азия и Латинска Америка, решават да навлязат на едно все още недобре развито поле, каквото е индустриалната метавселена. За това предава Кит Дотсън от SiliconAngle. Освен производството на заваръчно оборудване, компанията също така провежда квалификации и курсове, в които желаещите да упражняват професията използват инструментите на Lincoln Electric. Но компанията е преценила, че съвременните начини за обучение са бавни, скъпи и поставят неочаквани пречки при изпълнение на различните задачи. Това е причината Lincoln Electric да се обърне към виртуалната среда и метавселената. Те са започнали вече и тестов проект, който макар и в началото си, представя отлични резултати. Носещи VR шлемове, обучаваните влизат в имерсивна виртуална среда, където прилагат наученото, получават мигновена обратна връзка от преподавателя, който може да провери колко добре са се справили със задачата. Ако объркат нещо, те просто рестартират виртуалната среда и започват отново. След приключване на обучението, те започват да прилагат наученото в реална среда. Какви са резултатите?
Компанията отчита, че VR обучението е помогнало за по-високи резултати в научаването на материала и взаимодействие между членовете в различните екипи. Те поставят две групи – едната, която е обучавана по традиционен начин и такава, която е обучавана във виртуална среда. Членовете на втората група завършват квалификацията си с 41.6% в сравнение с първата група. Освен това, общото време, изискващо сертификационния процес тук е бил с 23% по-късо от това, което е отнело в обучението на традиционната група. Що се отнася до парите, то виртуалната реалност е спестила по $243 на обучаван, понеже няма загуба на истински материали и нужда от изграждане на нужните учебни структури и активи. „Използвайки VR платформите, обучаваните могат да научат и тества по-бързо техниките тук преди да се захванат с работа с истинското оборудване. Виртуалната реалност спестява време, като им помага да видят нужните подобрения, които трябва, за да подобрят уменията си за заваряване в реално време“, обясняват от Lincoln Electric.
Това, което днес специалистите наричат „индустриална метавселена“ е нещо наистина сериозно. Според доклад на Market Prospects, индустриалната метавселена се очаква да генерира приходи от $540 милиарда до 2025, докато в същото време, широката достъпност на AR/VR шлемовете позволява все по-голямото им използване. По данни на ABIresearch, както потребителските, така и доставките на тези устройства за производствена среда ще набъбнат до 50.1 милиона доставки и приход от на $50 милиарда до три години.
SiliconAngle обаче привежда, че тази индустрия има все още нелеки въпроси за разрешаване. Като например все още сравнително високите цени за самите шлемове и не е за подценяване проблема с физическото неразположение, което шлемовете създават при дълготрайно използване. Разходите за разработка на тези имерсивни среди също не е малка, както и има нужда от нов тип телекомуникационни инфраструктури, които да поддържат преноса на огромни обеми от данни, бързата обработка на информацията и максимално намаляване на латентността в хода на процеса. Ползите тук обаче са видими – няма нужда от използването на скъпоструващо оборудване и физически учебни материали, а обучаваният няма нужда да присъства в учебния център или фабриката, което от своя страна е изгодно и за него. Освен това, чрез VR средата, субектът може да бъде обучаван за действие в опасни и потенциално смъртоносни среди без всякакъв риск за здравето му, а наученото да бъде приложено в действие при нужда.
Но Lincoln Electric не са най-голямата компания тук. Немският автомобилен гигант BMW използва виртуална реалност за обучаването на множество свои служители едновременно. Volkswagen създаде собствена подобна глобална инициатива, включваща 10 000 служители на компанията, а американската авиационна компания Boeing се похвалиха, че чрез използването на виртуална реалност са намалили със 75% времето за обучение на своите работници. Технологията се използва активно и за обучаването на пилоти в засегнатата тежко от пандемията в последните две години авиационна индустрия.
И споменавайки пандемията и забраната за придвижване, то друг пример тук са корейския производител на автомобили Kia. Когато глобалната епидемия настъпи, компанията се изправи пред трудно разрешим проблем. Когато дизайнерите на Kia завършат даден свой проблем на тях им се налага да летят от европейската централа на компанията до Южна Корея за преглед и тест на техните решения, но това не беше възможно. Използвайки инструмента на Autodesk за виртуално бизнес взаимодействие VRED и VR шлемове, те успяват да съберат всички заинтересовани страни в едно общо пространство – имерсивна частна метавселена, където инженери, дизайнери и мениджъри на Kia се събират виртуално около автомобила, за да обсъдят характеристиките на продукта. „В случая трябваше да се съберат на едно място дизайнери от Франкфурт, такива от Южна Корея и други. Но вместо да трябва да се прахоса седмица заради полетното време за целите на една-единствена среща, сега това може да се прави веднъж или четири пъти по-често“, обяснява Урхо Контори, основател на Varjo Technologies Oy, финландска компания, разработваща VR решения за индустрията.
И докато за индустриални цели, изгодата изглежда повече от ясна, то за обикновените нужди на хората, метавселената все още изглежда по-скоро вредна и безсмислена идея, но големите клечки мислят активно за това.
