Пушенето, липсата на физическa активност, недоспиването – това са едни от многото фактори, свързани с начина на живот, за които е известно, че оказват отрицателно въздействие върху здравето на човека. Оказва се, че нито един от тях не може да се сравни по негативни последици с лошото хранене, сочи ново проучване. Главният автор на изследването д-р Ашкан Афшин, определя лошото хранене като „убиец, който не подбира“, уточнявайки, че всеки е предразположен към риск, независимо от пол, възраст и други демографски данни.

Изследването, публикувано наскоро в медицинското списание The Lancet, включва анализ, проведен от повече от 130 учени в почти 40 страни. Проучването установява, че лошият хранителен режим е отговорен за 22% от всички смъртни случаи при възрастните през 2017 г. (10,9 млн.) – сърдечно-съдовите заболявания са основната причина, като ракът и диабет са на второ и трето място.

Освен за смъртните случаи, проучването установява, че лошото хранене е причина за 255 милиона т.нар. години на нездравословен живот. Това, обясняват изследователите, е общият брой години, които хората са прекарали, живеещи с увреждания, пряко свързани с лошото хранене и броя на годините, загубени поради ранната смъртност, причинена от лошото хранене.

Като цяло лошото хранене стои зад 16% от „нездравословните години“ по света. Проучването сочи към три диетични фактора, които допринасят значително за висока смъртност: висок прием на натрий, ниска консумация на пълнозърнести храни и отсъствие на плодове в дневния хранителен прием. Други рискови хранителни навици включват висока консумация на червено месо, консумиране на големи количества обработено месо, трансмастни киселини и сладки напитки.

ДОБАВИ КОМЕНТАР

  Абонирай се  
Извести ме за