fbpx
8.6 C
София

Учени разработиха ИИ инструмент за психологична диагностика на база на състоянието на лицето

Най-четени

Изследователи от Германия са разработили нов метод за идентифициране на различни видове психологични и емоционални нарушения въз основа на изражението на лицето на даден човек с помощта на анализ от изкуствен интелект.

Този нов подход може не само да идентифицира кои хора са засегнати от някаква форма на психично страдание, но и да класифицира какъв е нейния регистър, разграничавайки депресивни състояния, психотични състояния като шизофренията, тревожни разстройства и други, както и степента, в която пациентът е засегнат.

Според данните, на база на които изследователите са създали своя инструмент, хората с афективни разстройства по-често имат повдигнати вежди, по-мрачен, „оловен поглед“, подути лица и специфично присвиване на устните. Авторите на новото изследване са публикували примерни изображения за различни клинични групи, които илюстрират на базата на какви изходни материали са обучавали алгоритмите, които представят в научната си работа.

Прагматичните ползи, които авторите предвиждат за инструмента, който са създали, не се изчерпват само с подпомагането на различни диагностични цели, но и с разработването на нови надеждни методи за проследяване на прогреса на пациента по време на терапия, независимо дали се намират в амбулаторна среда или у дома.

„Отивайки отвъд познатите досега диагностични инструменти с използване на различна измервателна апаратура, ние предложихме надежден алтернативен инструмент за измерване на нивото на различни психологични нарушения като разстройства на настроението, психотични състояния и други, базиран на съвременните постижения на компютърното зрение, който съдържа много повече информация от простата категориална класификация.“, пишат изследователите в публикуваната статия.

Учените наричат тази техника оптоелектронна енцефалография, напълно пасивен и неинвазивен метод за анализиране на психичното състояние на индивида чрез анализ на лицеви изображения, който не изисква неговия ангажимент или участие, за разлика от познатите досега методи, които включват поставянето на локални сензори или използване на различни лъчи за образна диагностика.

Авторите заключават, че техния инструмент може да бъде не просто потенциален вторичен помощник при диагностицирането и лечението, но в дългосрочен план и потенциален заместител на конвенционалните медицински методи за изследване на психичното здраве, както и надеждно средство за продължително проследяване на развитието на пациента.

„Като цяло резултатите, които се генерират от нашия инструмент, показват по-добри корелации с други надеждни данни за психологичното състояние на пациентите, спрямо оценките на специалисти в областта на клиничната психология, направени с просто око. Относително краткото време, което е необходимо за осъществяване на изследването, също е ценен позитив, тъй като знаем, че клиничните интервюта с диагностична цел могат да отнемат часове.“, допълват авторите.

Въпреки това учените искат да подчертаят, че диагностиката и грижата за психичното здраве е мултидисциплинарна и комплицирана, като изисква агрегиране на много данни, които да бъдат взети под внимание, освен лицевото изражение на пациентите, като в момента се намираме в твърде ранен етап, за да можем да кажем, че такава система би могла напълно да замести традиционните подходи към психичните разстройства и диагностиката на психичното страдание. Въпреки тези недостатъци на подобен тип инструменти, авторите на проучването смятат разработката си ценна и обещаваща технология, особено когато става въпрос за дългосрочното проследяване на състоянието на пациентите. Екипът, който стои зад изследването, е съставен от осем изследователи от широк кръг институции от частния и публичния медицински изследователски сектор.

Статията на научния колектив отделя широко внимание на различни съвременни теории, концепции и методи, които са популярни в днешната практика при диагностицирането на психичните разстройства. Данните, които са използвани за целите на изследването, са събрани от Университетската болница в Ааахен с участието на 100 пациенти, като извадката е била балансирана по пол, а контролната група е била съставена от 50 души. От извадката на пациентите, 35 от тях са страдали от шизофрения, а 65 от депресия.

Данните за клиничните показатели на пациентите са изследвани по време на първата хоспитализация и втори път преди изписването им от болницата, като средния интервал между двете измервания е от 12 седмици. Участниците в контролната група са избрани на принципа на рандомизацията от местното население. Една от поставените изследователски цели е била разработеният инструмент от авторите да успее да идентифицира диагнозите, на база съществуващите класификатори на психичните и личностните разстройства, което диагностициране да отговаря на диагнозите, които пациентите са получили чрез стандартните методи за изследване, което в крайна сметка е било постигнато успешно.

Допълнително изследователите са получили и данни, които са допълнили първоначалните им очаквания и нужна информация за целите на изследването. Авторите са провели 90-минутните клинични интервюта с пациентите с цел поставяне на диагноза, които са били разделени на три етапа. Първият етап се е състоял в провеждане на стандартно клинично интервю по Хамилтън, което е стандартна практика в психологичната диагностика. Във втората фаза на пациентите са показвали видеоклипове с различни лицеви изражения, като те са били помолени да имитират израженията и физиономиите, които виждат, като същевременно е трябвало да предоставят самоотчетни данни за това как оценяват психичното си състояние в този момент, в това число и емоционалното си преживяване и неговата интензивност. В третата и последна фаза на участниците са били показани 96 видеоклипа на актьори, всеки с продължителност малко повече от десет секунди, в които са показвани различни емоционални състояния с висока интензивност. В края на сесията участниците е трябвало да оценят показаните емоции и техния интензитет, както и собствените си чувства.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

5 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Ревю на новата Need for Speed: Unbound: спираща дъха надпревара в отворен свят

Великанът на състезателните игри се завръща с поредното си превъплъщение. Обещавайки напълно преработен модел на управление и с разработчика на Burnout Criterion зад волана,...

Подобни новини