fbpx
1.4 C
София

Учени трансплантираха човешки неврони в мозъка на лабораторни мишки

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Новинар. Увличам се от съвременни технологии, информационна безопасност, спорт, наука и изкуствен интелект.

Уникалните експерименти на учените от Станфорд показаха, че човешките неврони идеално се интегрират в мозъка на животните, което ни дава възможност да изучаваме много по-подробно основите на нарушенията на развитието на нервната система при хората. Изучаването на естеството на заболяването в един жив организъм на много ранен етап от неговия живот ще помогне да бъда намерен ключа за разбирането на повечето невропсихиатрични разстройства.

На първия етап от тези експерименти учените са отгледали мозъчни органели от човешки кожни клетки. По този начин те са успели да създадат над десет вида органоида, представляващи различните дялове на мозъка. Изследването на тези органели в петриево блюдо дава възможност да бъдат намерени отговорите на някои въпроси относно природата и развитието на дадено заболяване. Но единствено в естествената среда – в мозъка е възможно да бъде наблюдавана реалната физическа картина на болестта.

За постигането на тази цел учените са имплантирали органоиди в новородени плъхове, чийто мозък все още се развива много активно. Те са поставени на едно и също място в мозъка, за да може развитието да се наблюдава и контролира по-лесно.

по-нататъшните наблюдения показаха, че човешките органели са идеално интегрирани в мозъците на лабораторните мишки, където са образували сложни невронни връзки с местните животински неврални вериги. Шест месеца по-късно те вече са около една трета от полукълбото на мозъка, където първоначално са били въведени. Човешките неврони успяват да установяват директен контакт и с таламуса, който е отговорен за прехвърлянето на сензорните сигнали.

Тестването на новия подход започва да се изследва на синдрома на Тимъти, рядко генетично заболяване, което е тясно свързано с аутизма и епилепсията. Органоидите от пациент със синдром на Тимъти бяха трансплантирани в едното полукълбо на мозъка на животното, а органоидът от здрав човек бе трансплантиран в другото. След около 5-6 месеца учените забелязаха значителни разлики между електрическата активност на двете полукълба.

Така например, стана ясно, че невроните в полукълбото със синдрома на Тимъти са много по-малки и им липсват дендритите, с които могат да комуникират със съседните клетки.

„Изучавайки органелите в петриевото блюдо, ние научихме много за болестта, но едва сега успяхме да видим разликите, свързани с невронната активност“, заяви Серджиу Паска, автор на публикуваната наскоро научна работа.

Сега се планират подобни експерименти за изследване на аутизма, шизофренията и други разстройства, за да се разбере по-добре природата им в реална среда. Учените планират да приложат новия подход за изучаване на зачатъка и възникването на невропсихиатричните разстройства, както и за тестването на съвсем нови лекарства.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

7 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини