Съдържанието на ръкописно европейско писмо, запечатано преди повече от 300 години, вече не е тайна, благодарение на нова технология, която позволява на учените да надникнат в съдържанието на запечатаното писмо, без да се налага да увреждат сложно запечатания исторически документ.
В писмото от 31 юли 1697 г. Жан Сеннак иска от своя братовчед Пиер Льо Пер, френски търговец в Хага, заверено копие на известието за смъртта на Даниел Ле Пер. И ако тези имена не ви говорят нищо, то проблемът не е във вас. Същественото в тази история е използваната технология, която може да обещае разкриването на ключова запечатана кореспонденция, съдържаща исторически ценни писма и други текстове, прочитането на което би било истинско предизвикателство или сериозна заплаха за опазване на тяхната цялост. Също технологията може да бъде използвана и от правоприлагащите и разследващите органи, когато това е необходимо, макар и да звучи до известна степен зловещо, предвид че може да представлява заплаха за поверителността на нечия кореспонденция.
През всички тези години писмото на Сеннак е било запечатано с помощта на сложна техника на сгъване (Lettolocking или буквално „заключване на писма“), използвана в световен мащаб за осигуряване на неприкосновеността на пощата преди изобретяването на пощенските пликове, които познаваме днес. Това е един архаичен метод на криптиране – запечатаните по този сложен начин писма не могат да бъдат отворени, без да се скъсат дори минимално, а разкъсванията показват, че писмото е било отворено и вероятно подправено, преди да достигне до своя краен получател. За да запазят историческата стойност на сгънатите по този начин писма в миналото, съвременните учени често са избягвали да търсят начини за отварянето им – но технологията, за която става сега, може да бъде от голямо значение.
„Lettolocking е била ежедневна практика преди векове в различни култури, граници и социални класи“, казва Жана Дамброджо от MIT Libraries и един от авторите на научната статия, публикувана във вторник в списание Nature Communications, която подробно описва използваната технология за разкриване на съдържанието на писмото. За да бъде прочетено писмото, за което става въпрос сега, то е било разгънато виртуално.
Lettolocking играе неразделна роля в осигуряването на физически комуникации преди ерата на съвременната цифрова криптография. Някои от най-ранните примери за заключване на писма могат да бъдат намерени във Ватиканския секретен архив, датиращ от 1494 г. Изследователите биха могли просто да разкъсат писмото, но те са искали да запазят всичките му гънки, които сами по себе си представляват доказателства за комуникационните практики.
За да отключи писмото, интердисциплинарен екип от изследователи от MIT и King’s College London се обръща към усъвършенствани рентгенови апарати, предназначени за дентална медицина, които провеждат 3D сканиране с висока резолюция, което показва точно как е сгънато писмото. Автоматизиран изчислителен алгоритъм, разработен от един бивш и един настоящ студент в MIT, създава четливи изображения на съдържанието на писмото и сложни модели на прегъвките.
„Виртуалното разгръщане е изчислителен процес, който анализира CT сканиране на сгънати пощенски пакети и създава сплескано изображение на тяхното съдържание“, каза екипът. „Нашите системи за виртуално разгъване генерират 3D реконструкция на сгънатото писмо, съответна 2D реконструкция, представляваща негова снимка в плоско състояние и двумерни изображения.“
Изчислителните алгоритми са успешно приложени при сканиране на свитъци, книги и документи с една или две гънки. Но сложността на документи като въпросното писмо, което учените са успели да разшифроват сега поставя свои предизвикателства.
Писмото идва от колекцията Brienne, която съдържа 3148 подобни исторически значими находки, включително 577 писма, които никога досега не са разчитани, тъй като това е било невъзможно без нарушаване на целостта на хартията, на която са изписани. Изследователският екип е успял да разшифрова няколко писма по този начин, използвайки новата оригинална технология, и вярва, че нейното приложение обещава отварянето на много други забулени от дълги години в мистерия писма.
„Един важен пример за възможни приложения на тази технология са стотиците неотворени писма сред общо 160 000-те хиляди неизпратени такива в „Наградните документи“ – архив от документи, конфискуван от британците от вражеските кораби между 17 и 19 век“, се казва в изследването. „Ако успеем да ги разчетем, без да се налага да ги отваряме физически и да нарушаваме целостта им, могат да бъдат запазени много редки данни за заключването на писма.“
Преди да използват този дигитален анализ изследователите са знаели само името на желания получател на писмото, написано от външната страна на заключените писма.
„Когато за първи път започнахме да използваме дигиталната технология за сканиране, бяхме незабавно привлечени от възможностите, които открива пред нас“, каза Аманда Гасаи, която е участвала в написването на публично достъпния код за виртуално сканиране на заключените писма. „Заключените писма са много интригуващи обекти и са особено интересни поради специалното внимание, обърнато при затварянето им.“