Учен търси сурогатна майка да износи неандерталец

2
397

Сурогатното майчинство днес е нещо съвсем обикновено и често срещано явление. То се изразява в износването на плод от жена за друг човек или двойка. И наистина нямаше да споменаваме за случай, в който се търси жена за износването на човешки плод, ако не ставаше дума за бебе на повече от 30 000 години. Заслужава си споменаването, нали?

През уикенда се появиха множество репортажи за известен генетик от Харвардската медицинска академия – Джордж Чърч (George Church), който търси сурогатна майка за тази цел.

В интервю за Der Spiegel, 58-годишният генетик заявява, че е близо до клонирането на неандерталско бебе, но се нуждае от „авантюристичо настроена жена“, която да износи плейстоценския ембрион.

„Съживяването на отдавна изчезнал наш предтеча може да е идея граничеща с лудостта и научната фантастика, но в този случай, тя не звучи чак толкова абсурдно всъщност“, обяснява Амар Тоор от The Verge. Той пояснява, че самият Чърч твърди, че е събрал вече достатъчно фосилен ДНК материал, за да реконтруира ДНК-то на неандерталско дете и е убеден, че ще може да се справи със задачата да пресъздаде такова.

Макар и да не сме сигурни дали подобно нещо наистина ще се случи, Чърч е заявявал вече нееднократно, че подобно постижение ще ни разкрие нови подробности около процеса на еволюцията, като в същото време подпомогне изследванията в областта на генното инженерство.

Но как всъщност мисли Чърч да осъществи амбициозния си проект?

Както предава Алекс Нап от Forbes, Чърч мисли да започне със секвенсирането на генома на неандерталеца – стъпка, която ученият вече е завършил. След това, учените ще трябва да разделят генома на хиляди части, да ги синтезират и имплантират в човешка стволова клетка. Самият учен обяснява, че това ще спомогне за генерирането на редица от стволови клетки, които ще се приближават с времето до съответстващата секвенция на неандерталеца. Той допълва, че вече са създали полуавтоматизирана процедура, която ще осъществи този процес. След окончателното завършване на процеса, те ще съберат генерираният по този начин материал в човешка стволова клетка, което, надява се Чърч, ще създаде в крайна сметка и неандерталския клонинг.

Оставяйки настрана скептицизма на една голяма част от посветените в плана на учения и чисто моралните въпроси, които стоят около пресъздаването на същество, което е единствено по рода си и ще е осъдено да прекара живота си в опити и изследвания от страна на всякакви учени, има и чисто технически въпроси, които поне засега сякаш нямат отговор в научната реалност. Една от тях е, че най-старата ДНК, по която е създаван клонинг е от структура, която е била замразена едва 16 години. Неандерталската ДНК е на няколко хиляди години и ще се наложи ДНК секвенцията да бъде компилирана от няколко различни индивида. Досега ДНК на бозайник е пресъздавана от точно определени индивиди.

Другият въпрос е ограничената продължителност на живота на ДНК-то, а така и огромният риск от това тя да бъде частично нарушена или напълно разрушена или заразена от външната среда. И не на последно място, възможното различие между бактериалната флора при човека и неандерталеца, която е строго специфична и е от жизнено значение за витаминното производство на организма, храносмилането и други жизненоважни процеси протичащи в организма.

Но не трябва да се подминават и чисто етичните въпроси. Оставяйки настрана въпроса за това, че успее ли експериментът, ние може да осъдим едно живо същество на непредвидими за него мъки при срещата си с нашия свят, пише Нап, но и процесът ще включва вероятно и неуспешни опити и в този смисъл ползването на утробата на повече от една жена и тези жени ще трябва да се преборят с травмата от преживени аборти и гледката от смъртта на техния плод и подобни опасения са съвсем реални, а перспективата за това – ужасяваща и садистична.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
2 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари