Фатална грешка ли беше „оттеглянето“ на Пат Гелсингер и ще доведе ли това до смъртта на Intel?

Миналата седмица стана ясно, че главният изпълнителен директор на Intel Пат Гелсингер се е оттеглил от поста си, но не по своя инициатива, а по настояване на борда на директорите. Гелсингер прекара 1386 дни на този пост – той беше един от малкото технически компетентни мениджъри на компанията, за разлика от по-голямата част от борда на директорите.

Според анализатора Дъг О’Лафлин сега Intel ще бъде разделена и продадена на части.

Гелсингер не трябва да бъде идеализиран, тъй като компанията направи много грешки под негово ръководство, но той имаше план за излизане от кризата, беше един от малкото хора с познания в областта на производството на полупроводници, и искаше да се справи със ситуацията. Той заложи на производството на полупроводници не само за Intel, но и за клиенти от трети страни. С известна доза наивност Гелсингер възнамеряваше да създаде производство на чипове върху стотици хиляди силициеви пластини, въпреки че в началото дори десетките хиляди представляваха значителен проблем. Бившият главен изпълнителен директор насочваше средства от печеливши подразделения към производството на полупроводници, което в дългосрочен план според него можеше да изведе компанията на върха на пазара, но в краткосрочен план изпълнението на плана му не донесе финансова възвръщаемост, компанията показа значителни загуби и бордът на директорите не можа да издържи.

Според анализатора „оттеглянето“ на Гелсингер в последния момент преди стартирането на производството по технологията 18А (1,8 nm) може да се сравни със спирането на последния курс химиотерапия при лечение на рак.

Вместо да сложи край на дългия и мъчителен процес, бордът на директорите вероятно ще остави Intel да умре и компанията ще бъде продадена на части. Това ще помогне за достигане на максимална стойност на акциите в краткосрочен план, но ще лиши компанията от дългосрочните ѝ перспективи. Очаквано недалновиден ход за съвет, в който 7 от 11-те членове нямат никакви технически познания в сферата. Много от тях са в борда от дълго време, което означава, че са отговорни за кризата, в която Intel изпадна и продължават да заемат позициите си и до днес. Сред тях има хора, които са заемали подобни длъжности в други компании, т.е. професионални членове на борда, а Грегъри Смит, ръководител на одитния комитет преди това е бил изпълнителен вицепрезидент на Boeing – друга компания, който изпитва подобни неуспехи като Intel.

Председател на борда на директорите на Intel от началото на 2023 гoдина е Франк Йери. Той е член на борда от 2009 година и е назначен на новата позиция две години след като Гелсинджър пое поста.

Йери е експерт в областта на сливанията и придобиванията и въпреки факта, че Intel не е направила официално никакви съдбоносни изявления, в индустрията се носят слухове за вероятната продажба на Altera, изцяло или частично, както и за това, че Qualcomm може да погълне самата Intel. За последния сценарий обаче има силен контрааргумент: Intel получи държавно финансиране от САЩ по силата на местния „Закон за чиповете“, който предвижда строги ограничения за сливанията и придобиванията.

Intel е публична компания и решенията в нея се взимат не само от борда на директорите, но и от инвеститорите – акционерите.

Повечето големи инвеститори гласуват според препоръките на консултантските компании Glass Lewis и ISS – по правило техните решения съвпадат с решенията на съвета на директорите и дори да се случи нещо драстично, този сценарий не се променя. Когато инвеститорите започнат да разглеждат ситуацията в Intel по същество, те с право посочват, че тя изглежда твърде сложна – те нямат стимул да поправят каквото и да било, когато могат да се откажат от ценните книжа на Intel в полза на акции на друга компания.

Изводът е, че и управителният съвет и инвеститорите са „на автопилот“, което обяснява как в управителния съвет са се озовали неквалифицирани хора – никой не е положил усилия да изключи този „автопилот“ и някога най-голямата компания за полупроводници в САЩ е изпаднала в упадък.

Не е изненадващо, че тези хора на практика уволниха технически компетентния ръководител, който им беше необходим, за да спасят Intel. В стенограмата от заседанието на борда се говори за „оптимизиране на разходите“, което означава, че борда не са харесали прекалено оптимистичните планове на Гелсинджър за производството на полупроводници – той е отделял твърде много ресурси за нерентабилна част от бизнеса. Неспециалистите отказвали да признаят, че производственото подразделение има шанс да превърне компанията в един от двата играча в света, наравно с TSMC. Отказът от този план в полза на готовите продукти със собствена марка поставя Intel в позицията на един от многото.

Ситуацията все още не е безнадеждна: на 5 декември Intel обяви, че е назначила още двама души в своя борд на директорите – бившия главен изпълнителен директор на ASML Нидерландия Ерик Морис и временния главен изпълнителен директор на Microchip Стив Санги. Ако не е твърде късно, това е стъпка в правилната посока.