Наскоро учени обявиха, че вече е в ход шестото масово изчезване на видове на планетата ни. За разлика от предишните пет големи изчезвания на биологични видове, този път не става дума за естествен феномен, а виновник е човекът и неговата дейност. И по-специално това е индустриалното земеделие, унищожаващо природата и зелените площи. Това е убеждението на професор Радж Пател от Университета на Тексас, изразено в книгата му „Цената на нищото: Как да преобразим пазара и предефинираме демокрацията“. В нея той доказва, че масовото обезлесяване с цел прочистването на територии за отглеждане на монокултури, създаването на обширни мъртви зони в морето, причинени от изтичането на изкуствени торове и тенденцията за презарибяване, водят към разрушение планетата ни.

„Отпечатъкът на глобалното земеделие е всеобхватен. Индустриалното земеделие без никакво съмнение е основен фактор за обезлесяването, абсолютно е отговорно за стремежа за масовото засяване на индустриални монокултури и това означава, че е отговорно за загубата на видове“, обяснява Пател в интервю за The Independent. „Губим видове, за които никога не сме чували, такива, на които тепърва трябваше да им даваме имена и индустриалното земеделие безспорно е на върха на причините за това. Той посочва, като пример за „мъртва зона“ Мексиканският залив. В региона има прекалено малко въздух за нормалното функциониране на какъвто и да е живот, което е следствие от изхвърлянето на огромни количества изкуствени торове от територията на САЩ в океана. „Тази мъртва зона не е инцидент. Това е изискване на индустриалното земеделие, което трябва да се освободи от боклука някъде другаде, тъй като не можеш да имаш работещо индустриално земеделие, ако не чистиш изразходеното някъде другаде. В основата му винаги е била тази нужда за екстернализиране на вложеното и експлоатиране на природата“, обяснява Пател. Според него соята и царевицата са едни от големите злосторници тук. Не само, че с тях фермерите нарушават разнообразието, с тях се елиминират цели хабитати на потенциално застрашени видове, сред които слоновете, пингвините и ягуарите.

Относно океаните, той привежда, като пример, презарибяването с аншуа и сардини. Саамо че вместо да бъдат консумиране от нас, хората, те се отглеждат за захранването на пъстървата, прасетата и пилетата. Но за животни, които разчитат на тях, като например пингвините, това е проблем, тъй като основния им източник на храна, изчезва.

„Ние притежаваме тази власт да променяме нещата в бъдеще. Това, което трябва да направим е да пристъпим към тази промяна. Отговорът тук не е вегетарианството“, заявява той, отмятайки, че все пак то може да окае някаква помощ. „По-скоро, време е човечеството да премине към свят, в който ресурсите биват споделяни и за тях се поема грижа“, обяснява Пател, заявявайки своята убеденост, че човечеството има консуматорски навици, които са изцяло неустойчиви.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари