Ще могат ли някога хората да живеят в цялата Вселена

Нашата космическа самота е плашеща. Във времената на Коперник и Галилей католическата църква е считала, че Слънцето се върти около Земята и че Земята е центърът на Вселената. Може да е за учудване, но този твърде неправилен и егоцентричен поглед на нещата църквата запази до 1992 година. Между другото, научният поглед върху света донесе известно разочарование на човечеството. Ние знаем, че нашата планета се намира съвсем в покрайнините на Млечния път, а Чарлз Дарвин обяви, че човекът е потомък на маймуна, а не е творение на Създателя.

Студеният и безкраен космос пази много тайни, отговорите на които скоро няма да разберем. Милиарди звезди и планети дори и само в наблюдаваната от нас част от Вселената ни карат да се замислим дали има и друг разумен живот в този космически океан. В крайна сметка, както каза главната героиня на романа „Контакт“, написана от изключителния мислител и астроном Карл Сейгън, „Ако във Вселената няма никой друг освен нас, то тогава това е една истинска загуба на пространство!“ Наистина ли стотици и милиарди планети в необятността на Вселената наистина са необитаеми? И ако отговорът е не, тогава могат ли жителите на другите светове да приличат на нас?

„Ние не можем да определим своето място във Вселената. Няма каквато и да било общоприета представа за целта на съществуването на нашия вид с изключение на обикновеното оцеляване“ – Карл Сейгън.

Тайните на Вселената

Откакто Алберт Айнщайн представи своята Обща теория на относителността (ОТО), изминаха 106 години. Може да се каже, че оттогава до днес нашите знания относно света и Вселената са станали огромни. Големия взрив, който може би не е бил началото на всичко, се е осъществил преди около 14 милиарда години. Само че откъде сме толкова сигурни и откъде знаем това?

Не е сложно. Надничайки през телескоп, ние се потапяме все по-навътре в миналото, като всъщност извършваме пътуване във времето. Светлината, излъчена от далечните галактики и звезди не огрява моментално нашата планета – тя има нужда от време, от много време. Когато прочетем за някой интересен космически обект, например за галактиката Андромеда, можем да разберем, че тя се намира на 2 537 000 светлинни години от Земята.

Това са гигантски цифри и огромни разстояния, които е трудно да си представим. Фотоните, движещи се със скорост почти 300 хиляди километра в секунда разкриват на нас, жителите на една малка синя планета, цялата Вселена и нейната история. Но щом това е така, дали не можем да погледнем още по-далече и да видим раждането на всичко?

Не. Причината е, че скоро след възникването на Вселената всичкото вещество е било напълно йонизирано и електронните много често са взаимодействали с фотоните. Това е направило Вселената непрозрачна, понеже фотоните не са можели да се придвижват на далечни разстояния. Постепенно нейната температура е започнала да се понижава докато не са се появили атомите. Именно в този момент Вселената е станала прозрачна, но ни е оставила следа за своя произход под формата на реликтово излъчване.

Да напомним, че според съвременната физика реликтовото излъчване е космическо свръхвисокочестотно фоново излъчване, което равномерно запълва цялата Вселена и е възникнало в епохата на първичната рекомбинация на водорода. На практика реликтовото излъчване не само доказва, че Вселената е имала начало, което е било много горещо, но и описва нейната сложна еволюция.

Фотоните на това излъчване са възникнали в резултат на анихилацията на частиците и античастиците в най-ранните епохи на нашия свят, поглъщани и излъчвани от горещата плазма през първите 380 хиляди години, когато след охлаждането на Вселената и рекомбинациите на водорода, те са започнали да преминават по-големи разстояния. Всички основни събития и историята на образуването на различните структури в ранната Вселена са буквално втъкани в нееднородността на космическия микровълнов фон.

Наистина, ние вече знаем немалко неща за нашия странен свят. А най-новите открития във физиката на елементарните частици подсказват възможното решение на големите загадки на съвременната наука, каквато е например тъмната материя. Според учените, 85% от наблюдаваната Вселена е тъмна материя.

Нашият единствен дом

Според събраните към днешен ден данни, размерът на наблюдаваната Вселена – понятие в космологията на Големия взрив, описващо тази част на Вселената, която е минало за наблюдателя. Това е сфера с радиус от около 45,7 милиарда светлинни години или 14,6 гигапарсека.

За щастие, вече имаме с какво да отговорим на това предизвикателство – съвременните рентгенови телескопи регистрираха над един милион източници на рентгеново излъчване. Това дава възможност на астрономите да ги нанесат върху карта. Така например, през лятото физиците от института Макс Планк създадоха първата в историята рентгенова карта на наблюдаваната Вселена.

Какво ни подсказват всички тези данни и цифри? Те ни говорят, че Вселената е огромна и непостижима. И също така, че имаме шанс (поне малък) да разберем поне част от нейните тайни. Нашата планета е мъничко петънце синя светлина на космическата арена, както пише Карл Сейгън. Тя е нашият единствен дом.

Друга подобна планета, която да е така комфортна за човека като Земята, в Слънчевата система няма. И ние нямаме къде да избягаме от нашите си проблеми. Но ако се въоръжим с наука и фантазия, и ако сме оптимисти относно човешкия род, имаме възможност много да разберем за това какви светове се намират извън пределите на нашия звезден дом.

Търсенето на други светове

Към днешен ден е създаден каталог на екзопланетите, които се въртят около други звезди. Преди няколко дни експертите на НАСА добавиха още 301 нови планети към вече откритите 4575. Числото е внушително, а кандидатите за екзопланети са почти 8000. Необходимо е тяхното по-подробно изучаване.

Според каталога на НАСА, учените са прегледали около 3000 планетарни системи. Очакванията са през следващите две-три години каталогът значително да нарасне, понеже инструментите с които изучаваме космоса стават все по-добри. На Земята се изграждат нови телескопи, а в космоса до края на тази година се очаква да бъде изведена цяла обсерватория.

Нека да се спрем за малко и да се запитаме дали на поне една от тези 4757 планети има живот? Засега не знаем, но за да се приближим към истината, нека от тези четири и половина хиляди екзопланети да отделим тези, които са планети от земен тип и се намират в зоната на обитаемост.

Да напомним, че зоната на обитаемост е  условна космическа област около звезда, в рамките на която повърхността на дадена планета може да има течна вода при нормално за човека атмосферно налягане.

За да стесним кръга още повече, от тези екзопланети от земен тип нека да подберем планетите, които се намират на разстояние не по-далече от 50 светлинни години от Слънчевата система. Причината за този подбор е ясна – колкото по-близо до нас се намира подобно небесно тяло, толкова повече информация за него можем да получим.

По този начин получаваме списък от 11 екзопланети, на повърхността на които може да съществува живот, а може и това да е разумен живот. Интересно е, че през месец февруари миналата година астрономите анализираха цялата получена информация относно екзопланетата K2-18b и стигнаха до извода, че на нея има условия за съществуване на живот от земен тип. Тази научна работа бе публикувана в списание Astrophysical Journal Letters и към днешен ден е много популярна.

Но в по-горния списък тази планета не е включена, понеже се намира на разстояние 124 светлинни години от Земята. Разбира се, въпросният списък непрекъснато ще бъде допълван, а критериите за филтриране ще бъдат променяни.

Има ли други живи същества във Вселената?

Стигнахме до най-главното – дали във Вселената има и други същества, и дали те приличат на хората? Въпросът е сложен, понеже ние познаваме само един вид живот – животът на Земята и ние търсим живи същества, които приличат на нас.

Според съвременната наука, животът на нашата планета е възникнал преди около 3,7 милиарда години, когато стартира еволюцията на първото живо същество. Първите форми на живот – водораслите, са се появили преди 1,2 милиарда години, а преди около 450 милиона години – първите висши растения. Първите хора, по-точно, Homo habilis, са се появили преди около 2,8 милиона години – няма и секунда според космическите мерки. Но тази информация ни дава надежда – ако животът се е появил тук, дори и да е чисто случайно, напълно е възможно да се е появил и на планетата, която ние наричаме K2-18b.

Според учените, извънземните видове при подобни на нашите условия за живот, би трябвало да еволюират в нещо, което много прилича на хората. От гледна точка на науката всичко се свежда до конвергентната еволюция.

За конвергентна еволюция говорим, когато сходни признаци се развиват във видовете от различни периоди или региони. Тези признаци се свеждат до сходна форма или функция, въпреки че техният прародител е нямал нищо подобно. Ехолокацията например, е еволюирала както при китовете, така и при прилепите, а принципите на полета са почти еднакви при птиците, насекомите, птерозаврите и прилепите.

Конвергентна еволюция имаме, когато на животните и растенията се е налагало да се приспособяват към сходни условия или екологични ниши, като в крайна сметка се стига до сходни решения.

Няма как да не се замислим, че щом нещо се е случило на Земята, то подобни процеси могат да протекат и в други места в просторите на Вселената. В подобни изходни условия напълно е възможно извънземните да развият аналогни органи и умения, съответстващи на тези условия. Според тази теза, напълно е възможно да има извънземни, които много приличат на нас. Така или иначе не можем да отречем вероятността, че нещо подобно на човека еволюира и на другите планети. Остава само да ги открием.