Ще може ли Китай да заеме мястото на западните страни на руския пазар?

Икономическият разрив със Запада, който е следствие от наложените безпрецедентни санкции срещу Русия, превърна Китай в главния търговско-икономически партньор на Руската Федерация. От друга страна Китай едва ли ще пожертва своите интереси и вероятно няма да иска да си разваля отношенията със западните страни. Само че търговската война със САЩ затвори американския пазар за редица китайски компании и сега именно те могат да заменят напускащият Русия западен бизнес.

Да напомним, че съвсем наскоро агенция Bloomberg съобщи, че Европейският съюз е подготвил нови санкции срещу Русия, част от които се очакваше да бъде одобрена на 8 март. Отделно Брюксел възнамерява да въведе ограничения по отношение на пристанищата и влизащите в тях кораби. В новия пакет от санкции са включени допълнителни ограничения за технологиите, които могат да бъдат използвани във военната сфера. И още, увеличен е списъкът с физически и юридически лица по отношение на които се въвеждат по-твърди санкции.

В сферата на търговията и особено на компютърните устройства Китай и преди беше търговски партньор номер едно за Русия, при условие, че Евросъюзът не се счита за единен икономически субект. В така създалата се ситуация в Украйна, вече става дума не само за това откъде Русия ще получава пари за своите стоки и суровини, но и за това, дали Китай ще може да замени Запада във финансово и технологично отношение. И наистина, китайските брандове биха могли да заменят на Русия западната продукция и да не позволят падането на стандарта на живот в тази страна.

В същото време възниква един важен въпрос: дали по този начин Русия няма да замени една зависимост от друга – този път от Китай? И дали това няма да доведе до нови още по-травматични последици в случай на възникване на някакви още по-сложни външнополитически разногласия?

От макроикономическа гледна точка, военните действия в Украйна са окончателният и решаващ етап на така наречената „деуестернизация“ – думата, която Forbes използва за отказа от ориентация към западната култура. Всъщност, Русия отдавна се готви за нещо подобно. През последните няколко години Руската Федерация активно създаваше собствена цифрова инфраструктура, изграждаше мащабни проекти за продажбите на енергийни ресурси на китайския пазар, руските финансови резерви бяха давани за закупуване на китайски облигации, обезпечени с юани. Въпреки че окончателният разрив със Запада както преди изглежда като поредния вариант на една шокова терапия, положението на нещата би било много по-печално, ако Москва не бе осъзнала предпоставките и последствията от този процес.

Разбира се, обикновените руснаци едва ли ще бъдат удовлетворени от подобни обяснения и всеки иска да разбере, какво точно ще се случи по-нататък и как всичко това ще се отрази на техните потребителски нужди и навици. Според Forbes, при сегашната голяма волатилност на събитията в Украйна и Русия е очевидно, че през следващите десетилетия Китай ще стане за Русия това, което за Руската Федерация досега бяха САЩ, Германия и Великобритания взети заедно.

Но реакцията на Китай на санкциите от 2014 година показаха, че Поднебесната не рискува своите интереси там, където ѝ е неизгодно. Китай както преди е тясно свързан с американските пазари и редица китайски производители, банки и застрахователни компании със сигурност ще жертват своите руски клиенти, които за тях съвсем не са толкова важни в сравнение с техните западни партньори. Разбира се, един от основните моменти в тази сложна ситуация е, че разпалената от Доналд Тръмп търговска война с Китай и до ден днешен е актуална и има голям брой китайски компании, за които достъпът до Запада е затворен поради наложените тежки икономически санкции.

Именно китайските компании от подобен вид очевидно ще бъдат най-активните в усвояването на руския пазар. Пазарната ниша, която се освобождава след като Apple и другите западни телекомуникационни компании напуснаха Русия, ще бъде заета преди всичко от Huawei и ZTE, срещу които САЩ наложи изключително твърди икономически санкции. Подобна е ситуацията и с редица други китайски компании, включително Xiaomi, BBK Electronics и други.

Едва ли ще останат незапълнени пазарни ниши. С голяма вероятност може да се каже, че европейските и японските концерни, които спряха вноса и сглобяването на автомобили в Русия, ще бъдат заменени с китайски производители. Очакванията са те да бъдат конкурирани от южнокорейските брандове, ако разбира се Сеул продължи да доставя своята продукция в Русия. В по-далечна перспектива е възможна и конкуренция от страна на производителите от страните на ЕАЕС (Евразийския икономически съюз), които не наложиха санкции на Русия, срещу тях няма наложени санкции от Запада и в тази ситуация се превръщат в идеални места за производство на стоки специално за руските потребители. Така например, за все още колебаещата се относно встъпването в ЕАЕС Узбекистан достъпът до руския пазар на компанията UzAuto Motors, която е най-големият производител на леки автомобили от Централна Азия, това може да се превърне в изключително важен аргумент за нейното присъединяване към Евразийския съюз.

Отрицателните страни

Ориентацията към Китай като главен търговско-икономически партньор може да има и съвсем неочаквани ефекти за руската икономика. Поради особеностите на китайската политическа система, тази страна едва ли може да бъде разглеждана като място за износ на капиталите на руския елит и съвсем невъзможна като място за получаване на второ гражданство.

Освен това, развитието на търговско-икономическите връзки с Китай ще наложат прехвърлянето на целия център на тежестта на руската икономика от Запад на Изток. Reuters припомня думите на руския милиардер Олег Дерипаска, който е на мнение, че столицата на Русия трябва да бъде преместена в Сибир. Това е едно твърде радикално изказване, но в основното руският милиардер е прав: като цяло Русия трябва да намали зависимостта си от Москва и да започне бързо да развива логистиката в Сибир и далечния Изток.

Самият Дерипаска прогнозира изключително жестока криза за Русия, която ще бъде като през 98-ма година, но умножена по три.

Да напомним, че Олег Владимирович Дерипаска управлява и контролира „РУСАЛ“ (руската компания, която е вторият в света производител на алуминий), компаниите Базовият елемент, En+ Group, Руските машини, Ингосстрах и други. Неговите корпоративни групи му осигуряват отлична позиция на руския и глобалния пазар за метали. Въпреки че се въздържа от политика, смята се, че е най-близкият до президента Владимир Путин от руските милиардери. Бил е в обкръжението и на бившия президент Борис Елцин.

Тоталното обръщане на Русия към Китай може да има и една твърде негативна страна. Въпросът, който буквално виси във въздуха е, какво всъщност ще поискат китайците за своята поддръжка? Особено като се има предвид, че китайският елит не гледа с много добро око на събитията в Украйна. Пазарните аналитици са на мнение, че натискът от страна на Китай ще бъде в две основни направления. Първо Пекин ще поиска отмяна на търговските ограничения от страна на Русия за доставката на някои отделни руски продукти, като един от тях е въведеното през 2020 година мито за експорт на соя. Второ, Поднебесната със сигурност ще настоява за преференциален режим за китайските инвеститори и като минимум достъп до пристанищната инфраструктура на Русия.

Forbes допълва, разривът със Запада и преориентацията към Китай не бива да доведат до попадането под нова зависимост. Там където е възможно Русия явно ще се опита да се развива със своите си собствени сили, като това се отнася преди всичко за технологичните и цифровите стандарти. Самите руски икономисти подчертават, че страната трябва да остави своите врати отворени и за други партньори от Индия, от страните от ASEAN (асоциацията на страните от югоизточна Азия), корейския полуостров, Близкия изток, Латинска Америка и Африка.