Ако 1995 г. ви изглежда много далечна, то е така, защото е такава. Макар и да не са изминали много години от последното десетилетие на миналия век, тя наистина беше много много отдавна… DVD плеърите бяха най-горещите и атрактивни устройства за забавление, мобилните телефони бяха обемисти и единственото, което можеха да правят, е да провеждат разговори с ниско качество, прекъсвания и ограничено покритие, а достъпът до интернет беше революционно, ново и бавно преживяване, ограничено единствено до настолните компютри.

Технологиите се промениха неимоверно през 25-те години оттогава досега. Голяма част от хората днес навярно смятат, че всички изобретения на технологичната индустрия, които бяха направени оттогава досега непрекъснато подобряваха нашия живот, комуникациите ни, достъпността ни, възможностите ни и дори начина, по който учим, възприемаме информация и работим, а със сигурност са не по-малко и тези, които смятат, че е точно обратното. Независимо от това обаче, със сигурност има някои технологии и джаджи, които се появиха през последните 25 години, които промениха живота ни и света завинаги. Ето 25-те най-влиятелни технологични изобретения в изминалия четвърт век.

Apple iPhone

Въпреки че това далеч не е първият смартфон, Apple затърси света с представянето на първия iPhone през 2007 г. Социалните мрежи, онлайн чата и мобилният интернет нямаше да бъдат толкова популярни, всеобхватни и универсални, ако не бяха освободени от оковите на настолните компютри и оптимизирани за iPhone и неговите конкуренти.

Въоръжени с мощни функции и способни да изпълняват хиляди приложения, смартфоните предоставиха повече функционалности в едно устройство, отколкото някога сме виждали досега. Мобилната революция доведе до смъртта и на компактните фотоапарати, GPS устройствата за табло на кола, видеокамери, PDA устройства и MP3 плеъри. Сега използваме смартфоните за пазаруване, като фенерче, а понякога дори и за обаждания… Те са швейцарското ножче на технологичната индустрия.

Днес, 13 години след въвеждането на първия iPhone, повече от 3,5 милиарда души по света използват смартфон, почти половината от населението на Земята. Силно вероятно е и в момента да използвате такъв, докато четете тази статия.

Wi – Fi

Смартфоните и интернет комуникациите, които познаваме и използваме днес, не биха били възможни без безжични комуникационни технологии като Wi-Fi. През 1995 г., ако искахте да „сърфирате“ в интернет вкъщи, трябваше да свържете всеки компютър с мрежов кабел. През 1997 е изобретен Wi-Fi и почти веднага бива пуснат за широка употреба от потребителите. Само с един рутер и парола за него, можехте да изключим мрежовите кабели и да използваме мобилните компютри по предназначение, да бродим в къщи или в офиса и да останем онлайн.

С течение на годините Wi-Fi ставаше все по-бърз и си проправяше път във все повече устройства – компютри, мобилни телефони и дори автомобили. Wi-Fi е толкова важен за нашия личен и професионален живот днес, че е почти нечувано да попаднем на дом или офис без собствена Wi-Fi мрежа.

Интернет на нещата (IoT)

Wi-Fi не просто ни позволява да проверяваме имейла си от леглото или да избягаме от скуката, докато чакаме на опашка, но също прави възможно много потребителски устройства да се свързват с мрежата и да подават информация без човешко взаимодействие, създавайки система, наречена Интернет на нещата. Терминът беше въведен през 1999 г., но идеята започна да става популярна сред потребителите чак през последното десетилетие.

Днес има десетки милиарди устройства, свързани с интернет по целия свят, които ни позволяват да изпълняваме интелигентно домашни задачи като включване на осветлението, проверка кой се намира и звъни на входната ни врата и получаване на известие, когато млякото в хладилника е свършило. Разбира се, концепцията Интернет на нещата има много промишлени приложения, като например здравеопазването, управлението на градовете, системите за обществен ред и много други.

Очаква се тази година разходите за интернет на нещата да достигнат 248 милиарда долара, което е над два пъти по-голяма сума, изразходвана преди три години. След пет години пазарът се очаква да достигне 1,5 трилиона долара.

Гласовите асистенти

За много потребители в сърцето на интелигентния дом е гласов асистент като Amazon Alexa, Assistant на Google или Siri на Apple. Освен че са основно средство за контрол на интелигентните устройства във вашия дом, умните високоговорител ще ви кажат какво е времето навън, ще ви четат новините и ще пускат музика от различни стрийминг услуги, което е само малка част от хилядите им други умения.

През изминалата 2019 г. потребителите по света са използвали повече от 3,25 милиарда устройства за гласови асистенти и се очаква този брой да надхвърли цели 8 милиарда до 2023 г. Но те също представляват и главоболие за мнозина днес, тъй като устройствата по същество са постоянно свързани с интернет и снабдени с микрофони, които непрекъснато са в режим на очакване на вашата гласова команда. И трите компании, които поддържат трите най-популярни и функционални дигитални асистенти, които споменахме по-горе, признават, че разполагат с екипи от хора, които прослушват разговорите, записани от микрофоните на интелигентните високоговорители и подбират кои разговори да използват с цел повишаване и подобряване на точността на софтуера и интеракциите.

Bluetooth

Друга технология за безжична комуникация, която се оказа незаменима, е Bluetooth, радиовръзка, която свързва устройства на къси разстояние. Представен пред широката общественост през 1999 г., Bluetooth е създаден за свързване на мобилните телефони със слушалки за свободни ръце (hands free), които ви позволяват да водите разговори, като същевременно държите ръцете си свободни за други действия, като например шофиране на автомобил.

Оттогава Bluetooth разшири възможностите си и днес свързва устройства като малки и големи безжични слушалки, преносими безжични тонколони и високоговорители и компютри, стерео приемници и дори автомобили. Фитнес тракерите и смарт гривните на ръка също използват Bluetooth за предаване на данни към мобилни телефони, а компютрите могат да се свързват безжично с клавиатури и мишки.

Между 2012 и 2018 г. броят на устройствата, които поддържат интерфейса Bluetooth се е удвоил до 10 милиарда. Днес Bluetooth се използва в интелигентния дом за приложения като отключване на смарт ключалки за врати, възпроизвеждане на музика и контрол на умни електрически лампи

VPN

Виртуалната частна мрежа (Virtual Personal Network) по същество представлява криптиран тунел за пренос за данни в интернет и се оказа безценна както за бизнеса, така и за хората. Разработена през 1996 г. първоначално технологията се използва почти изключително само от бизнеса, така че отдалечените служители да имат сигурен достъп до сървърите и електронните системи на компанията. Разбира се, тук идеята не е била анонимизиране на трафика и скриване на реалната идентичност на посетителя на даден интернет ресурс.

Използването на VPN оттогава е нараснало изключително много, като през 2018 г. статистиките показват, че една четвърт от всички интернет потребители по света използват VPN услуга. Днес основните приложения на VPN мрежите включват анонимизиране и скриване на онлайн активността, заобикаляне на блокировки на определени уеб сайтове и съдържание, избягване на цензурата в държави без свободен интернет достъп и избягването на ограничения, базирани на географски райони в стрийминг услуги.

Bitcoin

Биткойн е цифровата криптовалута, която стана ежедневна тема от заглавията на новинарските портали с метеоричния си ръст на стойността през последните няколко години, а след това и със спиращия дъха си спад. Но преди всичко, биткойн е друга технология за анонимност. Цифровата дигитална валута проби прага от 1000 долара за първи път на 1 януари 2017 г. и надхвърли 19 000 долара през декември същата година. След това загуби около 50 процента от тази стойност през първите месеци на 2018 г.

Децентрализираната валута включва технологии, реална валута, математика, икономика и изследване на социалната динамика. Най-голямата атрактивност на биткойна е неговата анонимност – вместо да използвате реалните си имена данъчни идентификационни номера или номера на банкови сметки, Bitcoin ви позволява да осъществявате разплащания чрез пълно криптиране и анонимност.

Добиването на цифровата валута, чиято стойност се влияе единствено от гореизброените променливи и няма никаква друга обезпеченост, освен технологията на трудността на добива и особеностите ѝ, се добива от компютри с изключително голяма графична или процесорна мощност, на които се изпълнява специален софтуер, който вписва транзакции в огромна цифрова хронология. Тези блокове са известни като „блокчейн“. Изчислителният процес на добиване на биткойн обаче днес е наистина тежък, тъй като хиляди компютри, които образуват цели ферми за добив се състезават едновременно. Основната функция на биткойна днес е преди всичко за анонимни разплащания и търговия с цел печалба, като добивът му далеч не е толкова атрактивен, колкото преди години. Поради анонимността си, биткойнът е любим на онлайн търговците на забранени от закона стоки и техните купувачи, като почти всички сайтове в Deep web мрежата използват именно биткойн.

Това, което направи Сатоши Накамото с представянето на биткойна обаче, не е толкова съществено заради самия биткойн, а за цялата сфера на възможности за нови криптовалути, която се отвори пред света.

Блокчейн

Но разбира се, по-голяма от биткойн, е технологията за криптиране, която стои зад него.

Сигурни и надеждни, неуправлявани от държавата или компаниите лични архиви, системи за гласуване, лотарийни системи, дигитални лични карти и паспорти, системи за проверка на идентичността, графични изображения, разплащания, портали за търсене на работа и застрахователни плащания са само част от нещата, които стартъпите разработващи блокчейн технологии обещават да донесат един ден.

Блокчейн е потенциално мощно гориво в технологичния прогрес. Анализаторската агенция Gartner изчислява, че блокчейн ще осигури печалби на стойност от 176 милиарда за бизнеса до 2025 г. и огромните 3,1 трилиона долара до 2030 година. Не звучи за подценяване.

MP3 форматът

Развлеченията станаха много преносими през последния четвърт век, до голяма степен благодарение на въвеждането на MP3 и MP4 форматите. Изследванията и развойната дейност за създаване на висококачествено кодиране с нисък битрейт започват още през 70-те години. Идеята е била да бъде компресиран звука в цифров файл с малка или никаква загуба на аудио качество. MP3 стандартът, който използваме днес, се появява в средата на 90-те години, но първият MP3 плеър става достъпен за потребителите чак през 1998 , когато южнокорейската компания Saehan пуска MPMan флаш-базиран плеър, който разполага с достатъчно памет, за да побере в себе си около 12 песни според дължината им.

Популярността на формата изчезва през 1999 г., когато 19-годишният студент Шон Фанинг създава софтуера зад пионерската услуга за споделяне на файлове Napster, позволявайки на потребителите да разменят MP3 един с друг в интернет свободно и безплатно. Тази дейност веднага нанася чутовни щети върху печалбите на звукозаписните компании и изпълнителите, които завеждат съдебни дела, които в крайна сметка доведоха до свалянето на Napster, но форматът помогна да се създаде пазара на стрийминг услуги, където днес лидери са Spotify, Apple Music, Tidal и много други.

Разпознаване на лицето

Сканирането и разпознаване на лица е поле в технологичната индустрия, което е в разцвет и играе все по-голяма роля в нашия живот с всеки изминал ден. Това е сравнително нова форма на биометрично удостоверяване, която използва чертите и характеристиките на лицето ви, за да потвърди вашата самоличност.

Технологията ни помага да отключваме мобилните си устройства, да сортираме снимки в дигитални албуми, но и маркетолозите не са вчерашни и знаят как да го използват. Освен това, биометричната технология се използва и от силите на реда за идентифициране на заподозрени престъпници, както и дигитализирани системи за откриване на нечия самоличност чрез сканиране и анализиране на хиляди снимки на лични карти, паспорти и шофьорски книжки. Лицевото разпознаване може да бъде използвано и от търговските центрове за отправяне на персонализирани препоръки за пазаруване, когато влизате в даден магазин, а то скоро се използват и в Китай в експерименталната система за социален рейтинг.

Всички тези дейности предизвикват много опасени яза поверителността, които варират от нарушаване на правоприлагането, до внедряването на скрити расови пристрастия в такива системи, както и риска хакери да получат достъп до нечия потребителска защитена информация. А някои системи дори не винаги са достатъчно точни, колкото се очаква предвид предназначението им.

Изкуствен интелект

Изкуственият интелект – симулиране на човешко мисловно поведение в машини, беше запазена марка на научната фантастика. Но през последните десетилетия Al се разработва по целия свят, превръщайки се в една от най-важните технологии на нашето време. Освен че е основният двигател на технологии на лицевото разпознаване, Al помага за решаване на критични проблеми в транспорта, търговията на дребно и здравеопазването – откриването на рак на гърдата или трудно за диагностициране заболяване, което лекарят може да пропусне например. В интернет се използва за всичко – от разпознаване на реч до филтриране на спам съобщения и писма. Warner Bros дори планира да използва Al, за да анализира проектите си за филми и да избере кои от тях да въведе в продуциране.

Разбира се, Al също носи своите страхове около себе си – има опасения, че бъдещето ни се очертава от автономни оръжия, включително дронове, системи за противоракетна отбрана и роботи. Лидерите в индустрията призовават за регулиране на технологията, за да се предотврати нанасянето на потенциална вреда от инструменти като дийпфейк, които дават възможност за създаване на видео фалшификати, които показват хора, които изричат или правят неща, които реално никога не са правили.

Следва продължение.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
1 Коментар
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари