5 удивителни факта за Луната, които много хора може да не знаят

Луната е нашият най-близък космически съсед и единственият спътник на Земята. Освен това тя е вторият най-ярък обект в небето след Слънцето и единственото място извън нашата планета, което е било посещавано от човека. Въпреки факта, че Луната не е далеч, тя крие много неразгадани тайни. Астрономите изучават Луната от стотици години и все още научават много интересни и неочаквани неща за нея. Невъзможно е да се проследят всички научни открития, така че много факти за Луната остават неизвестни. Нека се спрем малко по-подробно.

Луната се смалява и се тресе

Луната, за която сме свикнали да мислим, че е вечният спътник на Земята, всъщност непрекъснато се променя. Диаметърът ѝ е около 3476 км, но това не е фиксирана стойност. С течение на времето Луната се „свива“ поради охлаждането на вътрешното ѝ ядро. Този процес води до компресия на кората, която от своя страна образува така наречените „стъпаловидни скали“ или разломи на повърхността.

Тези разломи, които могат да се видят на снимките, направени от космическия апарат Lunar Reconnaissance Orbiter, представляват огромни скали, високи десетки метри и дълги няколко километра. Учените предполагат, че те са се появили сравнително скоро според геоложките стандарти – преди не повече от 50 милиона години, когато Луната е започнала да изстива.

Интересно е, че свиването на Луната предизвиква истински „лунни земетресения“. Изследователите анализират данните от сеизмографите, инсталирани от астронавтите на мисиите „Аполо“ през 1969-1977 г., и установяват, че около 25% от лунните трусове се дължат на енергията, освободена в тези разломи. Това откритие доказва, че Луната не е толкова пасивна, колкото изглежда на пръв поглед.

На Луната има малко полезни изкопаеми

На пръв поглед може да изглежда, че Луната, която има обща история на формиране със Земята, би трябвало да е богата на ценни метали като злато и платина. Въпреки това на повърхността ѝ има много малко от тях. Учените отдават това на няколко фактора, свързани с особеностите на лунната гравитация и историята на нейния произход.

Преди около 4,5 милиарда години е настъпил гигантски космически катаклизъм: планета с размерите на Марс, известна като Тея, се е сблъскала с младата Земя. Този сблъсък изхвърлил в космоса огромно количество материал, от който по-късно се образувала Луната. На Земята обаче са останали предимно химични елементи като злато и платина.

Защо все пак Луната е получила по-малко от тези ценни елементи? Това се дължи на нейната слаба гравитация. Когато богати на метали астероиди са се сблъсквали с Луната, по-голямата част от материала просто е била връщана обратно в космоса. А онези метали, които са успели да стигнат до Луната, преди повърхността ѝ да се втвърди, са били задържани в нейното ядро.

Въпреки оскъдните си запаси от ценни метали, Луната все още представлява голям интерес за учените. Замръзналата вода в полярните ѝ области и уникалните свойства на лунната почва биха могли да изиграят ключова роля в изследването на далечния космос. Тези ресурси ще помогнат на бъдещите мисии да създадат бази за изследване на другите планети.

Имената на лунните кратери имат много общи неща

Лунните кратери са следи от сблъсъци на Луната с астероиди и комети. Само на видимата страна на спътника могат да се преброят около 300 хил. кратера с диаметър над един километър.

Всеки кратер има свое уникално име, а процесът на тяхното именуване е много интересен. Днес кратерите на Луната са наречени в чест на видни учени, художници, изследователи и дори астронавти. Така например кратерът Коперник е наречен в чест на Николай Коперник, а кратерът Архимед – в чест на древногръцкия математик.

Традицията да се дават подобни имена на лунните обекти датира от 1645 г., когато инженерът Михаел ван Лангрен създава първата карта на Луната и кръщава нейните обекти на крале и известни личности. Скоро обаче астрономът Джовани Батиста Рикьоли (Giovanni Battista Riccioli) предлага по-систематичен подход, като предлага кратерите да бъдат кръщавани на известни астрономи. Този принцип се прилага и днес.

Съвременната система за именуване на лунните обекти се регулира от Международния астрономически съюз (IAU). Освен на видни учени, за кратерите се избират имената на американски астронавти и руски космонавти. По този начин картата на Луната се превръща в своеобразен паметник на човешката история и постижения.

Луната е хиляди пъти по-неярка от слънцето

Пълната Луна свети достатъчно ярко, за да можем да видим нещо през нощта. Но нейната яркост е несравнима със слънчевата светлина. Слънцето е 398 000 пъти по-светло от пълната Луна. Необходими са около 400 000 пълни Луни, за да осветят Земята като Слънцето.

Не смятаме, че е необходимо подробно да обясняваме, че Луната не свети сама по себе си. Тя свети през нощта само защото отразява слънчевата светлина. Самата тя не излъчва никаква светлина, а само връща към нас слънчевите лъчи, които осветяват нейната повърхност.

Искат да направят часова зона на Луната

През 1970 г. астрономът Кенет Франклин предлага уникална система за измерване на времето на Луната. Той разработва концепцията за „лунно средно слънчево време“, която отчита особеностите на въртенето на спътника около Земята.

Неговата система се основава на така наречената „лунация“ – период от 29,53 земни дни, през който Луната прави едно пълно завъртане около нашата планета.

Освен това Франклин стига до идеята за създаване на „лунни часови зони“, които да приличат на земните, но да са широки 12 градуса. Тези пояси биха могли да се наричат „коперниканско време“ за по-лесно използване.

На Луната може да се използват и собствени единици за измерване на времето. Въпреки че тази идея все още съществува само „на хартия“, часовник, предназначен за лунното време, дори е представен на президента на САЩ Ричард Никсън.

В наши дни идеята за създаване на единна часова зона за Луната става все по-актуална. С увеличаването броя на мисиите и плановете за изследване на спътника стандартизирането на времето може да се окаже ключът към опростяване на навигацията и координацията в космоса.