Енергийна революция от Китай: Стартъпът Start-up Energy обяви пробив в термоядрения синтез от следващо поколение

Младата шанхайска компания Energy Singularity обяви значителен пробив в развитието на термоядрената енергия. Нейният патентован токамак HH70 с високотемпературен свръхпроводник (HTS) HH70 постави световен рекорд сред комерсиалните реактори за термоядрен синтез, като поддържа стабилен плазмен ток в реактора за непрекъснат цикъл от 1337 секунди (повече от 22 минути).

Централата HH70 бе стартирана в експлоатация през юни 2024 г. Тя може да се счита за токамак от следващо поколение, тъй като всички нейни магнити разчитат на високотемпературна свръхпроводимост. В проекта ITER например се използват свръхпроводими магнити, които изискват по-дълбоко охлаждане – нискотемпературна свръхпроводимост. Колкото по-висока е температурата на магнитната система, толкова по-евтина и по-удобна е нейната експлоатация – нещо, което разработчиците на Energy Singularity възнамеряват да успеят да постигнат.

От стартирането на HH70 досега вече са проведени 5755 експеримента. Важно е да се отбележи, че пробивът е станал възможен благодарение на непрекъснатото оптимизиране на системата за управление на плазмата, базирана на изкуствен интелект. ИИ и високотемпературната свръхпроводимост са двете съставки за успеха на проекта, твърдят от компанията.

Материалът, събран по време на пилотната експлоатация на HH70, е позволил да се започне проектирането на следващия пилотен реактор – HH170. Според предишните планове той трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2027 г., за да може компанията да премине към пилотна електроцентрала за термоядрен синтез, използваща високотемпературни свръхпроводници, още през 2030 г. Реакторът HH170 трябва да покаже положителен добив на енергия с коефициент Q=10. С други думи, реакторът ще трябва да произвежда 10 пъти повече енергия, отколкото се използва за нагряване на плазмата.

Днес в света се реализират много проекти на нови поколения термоядрени реактори, много от разработчиците на които обещават да запалят „изкуствено слънце“ на Земята през първата половина на 30-те години. И само флагманът на термоядрените централи – токамакът на проекта ITER – не бърза. Нещо повече, той все повече отлага старта във времето, като обещава да стартира термоядрени реакции до края на 30-те или дори до края на 40-те години.