Политическа пропаганда, тролове, фалшиви новини, стотици очи, следящи ви чрез рекламни банери, профилиращи ви, съставяйки подробна картина на предпочитанията ви и онлайн живота ви, нагли рекламни мрежи, език на омразата, адуер, скриптови вируси, измамнически схеми, цензура, монопол и какво ли още не. Няма как да не ви е хрумвало, че нещо днес в съвременната Мрежа е много сбъркано и неправилно. Какво става? Какво може да се направи? И оттук накъде? За да се опита да отговори на тези въпроси, Mozilla стартира общностния проект за здравето на Интернет Internet Health Report.

„Интернет е екосистема. Жив организъм, на който разчитат милиарди хора, за да получат знание, благополучие, платформа за себеизразяване, обич… Здравето на тази система зависи от и повлиява на всеки, който се докосне до нея. Признаци за влошено здраве в коя и да е от частите ѝ, засягат цялата система. Всички сме свързани. Колко здрав е нашият Интернет? Как може да го разберем и диагностицираме? Ние вярваме, че това е навременен и необходим разговор и се надяваме, че и вие щще се присъедините към него. Индивидуалните ни действия оформят здравето на интернет екосистемата. Само чрез диагностициране на местата, които са здрави, ние можем да я направим по-силна. Единствено чрез разбиране къде тя е поставена в риск, можем да предотвратим действията, които могат да я отслабят“, пишат Mozilla на страниците на проекта.

За да намери търсените отговори, организацията разделя своето изследване на пет главни точки, които са жизненоважни за развитието на Мрежата: състоянието на иновациите и колко отворена е мрежата, дигиталното включване, децентрализираната ѝ природа, запазването на конфиденциалността и обезпечаване на сигурността в Интернет и уеб грамотността.

Колко отворена е Мрежата? Макар и да признават това, че днес всеки е свободен да си направи уебсайт и да го качи в Интернет, използвайки свободно достъпни стандарти, като HTML и Javascript, както и да публикува съдържание, което е свободно за разпространение, защитавайки го чрез свободния лиценз на Creative Commons, то опасностите дебнат зад ъгъла. Патентни тролове, затвора на DRM стандартите, подготвяни промени по транс-атлантическото споразумение, дебати, като този за налагане на забрана и глоби за даване на хиперлинк връзка към свободно достъпен материал без да е искано разрешението за това. Всичко това може да разруши иновативният и отворен характер на Мрежата и да я фрагментира безвъзвратно.

Кой контролира интернет? Въпросът за децентрализираната природа на Световната мрежа.

Децентрализираният характер на Мрежата означава две неща: свобода и избор. Но с няколко компании, контролиращи интернет търсенето, мобилните системи и пазара на приложения, онлайн пространството се превръща от свободна хоризонтална структура в капсулирана и контролирана вертикална среда. Това също и прави от нас не създатели, а консуматори единствено. Въпросът за мрежовия неутралитет също е на дневен ред днес, когато компании и даже държавни структури се опитват да направят „интернет на няколко скорости“.

„Децентрализацията е ключова за осигуряването на това, че Интернет остава публичен ресурс, който е здрав и достъпен за всеки от нас и че не е контролиран от шепа правителства и компании. Ако успеем да сторим това, то има надежда, че Интернет остава сила за насърчаване на човешката креативност и свобода. Ако ли не, бъдещето изглежда по-скоро, като една анти-утопия“, гласи доклада.

Сигурност и конфиденциалност на информацията. Благодарение на Сноудън, хората започнаха да се замислят какво споделят в Интернет и да ценят тайната на личното си пространство. Държавите, основно в Европа и компаниите все по-често осигуряват необходимите мерки за запазване на конфиденциалния статут на данните. Приложения за комуникация налагат криптиране на преноса на данните, облачни хранилища осигуряват допълнителни защити, ресурсите в Мрежата все по-често разчитат на защитени връзки, а с налагането на версия 1.3 на TLS протокола, тези защити ще бъдат допълнително заздравени. Още много обаче има какво да се желае.

Именно Сноудън показа на света как Интернет е контролиран и следене от правителствени организации и то не говорим за Иран или Саудитска Арабия. С разпространението на свързаните смарт обекти, идват и нови опасности – смарт часовници, хладилници, играчки и какво ли не, получава достъп до частните ни данни. А тези устройства често идват незащитени и с дизайн, противоречащ на най-добрите практики за безопасност. Интернет на нещата няма да залезе, а необезопасените устройства ще навлизат в живота ни все по-често. Компаниите често не успяват да опазят данните ни, а понякога, като например в случая с Yahoo, може да скрият кражбата на личните ни данни с години. Рансъмуер заплахите и схемите за изнудване в киберпространството също намират своя разцвет и се превръщат в бизнес за стотици милиони.

Как може да ограничим застрашеността си? На първо място идва личната отговорност. Какво споделяме в Интернет, как се отнасяме към безопасността ни в онлайн пространството, какви мерки вземаме, за да останем в безопасност?

„Технологията може да реален източник на свобода и личностна реализация, но тя може да бъде също така и инструмент за налагане на авторитарен контрол. Без значение къде се намираме по света, ние трябва да ограничим възможностите на официалните представители и корпорациите да архивират всеки момент от живота ни и всяка дума, която изричаме – днес и за в бъдеще“, пишат авторите на доклада.
Повече от него може да прочетете на страницата на проекта или тук (pdf).

1
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
1 Коментари
0 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
0 Автори на коментарите
аасд Автори на последните коментари
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
аасд
аасд

Крайно време е да се спре руската пропаганда…